Община Сливен

Адолф Хитлер е истинският спасител на Георги Димитров

...
04.11.2022 / 15:57

4 ноември е дата, белязала някои важни моменти от живота на „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров. Странно защо БСП, която се гордее със своята славна над 100-годишна история не отбелязва днешния ден, на който през 1945 г. Димитров се завръща в България от Москва.

Дали пък не се срамуват от своя кумир?

Да видим защо 4 ноември и толкова важен в живота на човека, тръгнал от Пернишко и стигнал до генерален секретар на Коминтерна, героят от Лайпциг.

И като споменахме Лайпциг да продължим с темата Лайпцигски процес. На 4 ноември 1933 г за първи път в съдебната зала, в която се води процеса срещу обвиняемите в подпалването на Райхстага, се появява съветски журналист. Делото е започнало на 21 септември, но чак месец и нещо по-късно Москва проявява интерес към него. Дотогава интерес към Димитров и другите обвиняеми проявяват много страни, но не и СССР на Сталин.

Неслучайно, след време, когато Георги Димитров вече е оправдан и заедно с другарите си Васил Танев и Благой Попов пристигат в Москва, по време на среща в Кремъл Сталин му задава въпрос: Другарю Димитров, знаете ли защо останахте жив? Защото фашисткият режим е още млад и неопитен. Първо е трябвало да ви убият, а после да ви съдят“.

Десетилетия наред се премълчава и фактът, че всъщност Хитлер е човекът, който спасява живота на Георги Димитров. Не е печатна грешка, истина е. Когато на 23 декември 1934 г. Димитров и останалите са оправдани (Ван дер Лубе е осъден на смърт) те излизат от затвора, но не могат да напуснат Германия без нови валидни документи. Райхсмаршал Херман Гьоринг, вторият човек в третия райх, настоява пред Хитлер българите да бъдат арестувани и ликвидирани в ареста като особено опасни за Германия. Фюрерът обаче отхвърля тази идея, защото държал правителството да бъде възприемано в чужбина като демократично и спазващо законите. Именно поради тази причина Хитлер заявява публично, че ще бъде изпълнено решението на съда и Димитров и останалите са свободни да напуснат Германия.

Хитлер ги спасява. Но в Съветския съюз Благой Попов е съден по скалъпени обвинения и изпратен в лагер в Сибир за 15 години. За да избегне подобна участ Васил Танев се записва доброволец в армията и през 1941 г. загива.

Самият Георги Димитров, който се завръща в София на 4 ноември 1945 г. (изчакал една година, за да му изтече мандата като народен депутат в съветския парламент) по-късно – през януари 1949 г. отива на летище София и се качва на правителствен съветски самолет, в който го чака външния министър на СССР Андрей Вишински (бивш генерален прокурор, идеолог на чистките през 30-те години, когато милиони руснаци са избити или попадат в лагерите) и повече не се връща. В цял свят на това му казват отвличане на държавен глава, но БКП тогава си замълчават и не смеят да попита какво става. На 2 юли 1949 г. от Москва съобщават в София, че Димитров е починал.

Каква ирония на съдбата: Хитлер го спасява, а по времето на Сталин той мистериозно е отвлечен и умира. Димитров е авторът на фразата, че „Дружбата със СССР ни е нужна като въздуха, слънцето и водата за всяко живо същество“, но в крайна сметка за него СССР не се оказва точно това...

С 4 ноември е свързана и една от сърдечните авантюри на „вожда и учителя“.

На тази дата Марта Дод, американка, за кото се знае, че е имала любовна афера с Хитлер, влиза в съдебната зала, където се води Лайпцигския процес. Там тя става свидетел на словесния двубай на Димитров с Гьоринг.

Дод е не просто впечатлена от българина, а е буквално покорена от неговия чар, както самата тя пише след това. Красавицата дори смята, че Георги Димитров много и напомня за стария морски вълк от романа на Джек Лондон…

В дневника си тя е записала: “Гьоринг произнасяше своите показания, а изправен срещу него аз видях Димитров ­ – тъмнокос човек, необикновено жив и привлекателен, който сякаш излъчваше от себе си удивителна сила и бодрост на духа. Той беше самият живот, огън. В него гореше сила на убеждение, негодувание, ненавист. Пламенните негови жестове, неговите ръце, неговият великолепен глас… Никога няма да забравя как стоеше спокоен и пълен с живот, мълчаливо слушайки Гьоринг, не ще забравя неговото лице, изразяващо превъзходство. Това беше истински победител в предварително подготвен неравен двубой… Това обаче го няма в протоколите на съда, там останаха само думите. Онова, неотразимото, остана само в мен…”

Оттам насетне Марта Дод, която е дъщеря на американския посланик в Берлин, присъства на всички заседания до края на процеса. Тя с нейното поведение – шумно аплодиране на Димитров при всеки повод, - става повод българинът да се превърне в героя на много от писанията в чуждата преса.

От своя страна Димитров й се покланя в знак на признателност за ръкоплясканията.

След процеса красавицата Дод и Димитров се виждат няколко пъти. Това разказват негови познати, но дали това е вярно или са слухове - не е много ясно.

 

Екип на Фрог нюз

 
 

Copyright © 2008-2023 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев