Община Сливен

Кой подведе и посолството на САЩ, че ген. Луков е поддръжник на нацистите

.........................................................
24.02.2020 / 09:21

Късно снощи в официалния сайт на посолството на САЩ в София се появи Изявление по повод Луков марш, което буди сериозно безпокойство. В него дословно се казва:

„Посолството на САЩ оценява усилията на българското правителство да се противопостави на т.нар. Луков марш и да гарантира общественото спокойствие. Ген. Христо Луков е бил поддръжник на нацистите, който е насаждал омраза и несправедливост. Въпреки че посолството напълно подкрепя демократичните принципи на свобода на словото и на сдружаването, ние осъждаме ксенофобията, езика на омразата и провокациите към насилие като противоречащи на основните ценности на съвременното общество”.

Явно някой тежко е подвел Н.Пр. Херо Мустафа в несправедливите оценки за ген. Христо Луков. Такава атака по-скоро можехме да очакваме от Руското посолство, а няма съмнение, че подобни манипулации дават основания за нови нападки от пропутинските сили в България. Големият проблем е, че в дипломатическата мисия на САЩ за съжаление явно не правят важното разграничение между личността на един български генерал – патриот и родолюбец, и един креслив и пародиен псевдо марш, злоупотребяващ с неговото име. Всяка година въпросният марш събира съмнителни елементи, с крайни уклони, които петнят името на Луков и дават неоснователни поводи за спекулации и насаждане в общественото съзнание на откровени

 

лъжи и митове

 

От посолството на САЩ твърдят: „Ген. Христо Луков е бил поддръжник на нацистите, който е насаждал омраза и несправедливост”. Това са просто неверни думи, зад които няма доказателства и фактология. Нека дипломатическата мисия на САЩ наистина покаже автентични документи и свидетелства, които потвърждават връзките му с нацистите. Всички обвинения срещу ген. Луков се крепят на явни лъжи, фабрикувани и наслоени през 45-годишния комунистически режим в България от средите на комунистите и техните наследници, които носят основната вина за подлото му убийство и се опитват по този начин да измият гузните си съвести и днес.

 

Исторически факт е, че през 1938 г., след конфликт с цар Борис ген. Луков подава оставка и се оттегля от поста си министър на войната. Очевидно е, че близо две години преди старите приятели Хитлер и Сталин да разпалят Втората световна война и да започнат подялбата на Европа, генералът не е бил вече действащ политически фактор в държавата, а офицер от запаса, пенсионер. Така че практически няма как да е оказвал влияние за присъединяването на България към Тристранния пакт.

 

Няма документирано нито едно изявление на Луков, което да подсказва, че той подкрепя и одобрява Третия райх и персонално политиката на Хитлер. Напротив, Луков се възмущава от политиката на националсоциалистическия режим към евреите и открито се опълчва срещу политическото насилие. Отношенията му с еврейската общност са били блестящи дори и в годините, когато е бил министър на войната. Категорично доказателство за това е, че в запазена кореспонденция с Министерството на войната, Йосиф Герон, председател на Централната Косистория на евреите в България изказва благодарности на Луков като министър на войната по случай празника на храбростта.

Освен това депортацията на евреите от Македония и Беломорието (за което България няма вина, защото тези земи са под чужд суверенитет) започва през март 1943 г. А генерал Христо Луков е подло убит на 13 февруари 1943 г. Очевидно е, че няма

 

как да подкрепи депортацията им от отвъдното...

 

Тежко спекулативни и исторически неверни са и твърденията, че Луков е националсоциалист, защото е бил лидер на Българските национални легиони - една родолюбива младежка организация, която е отричала насилието и не е извършвала убийства, за разлика от ремсистите, които са били младата ударна бойна смяна на терористичната БКП.

Когато коментират личността на ген. Луков, от американското посолство забравят и още един много важен факт - че той е убит в дома си, неприкосновенна територия и в американската конституция, от фанатизирани комунистически терористи по заповед на болшевишка Москва. Кървавата сцена се разиграва пред очите на дъщеря му.

Днес Луков е една несправедливо очернена фигура, а в София улица продължава да носи името на терористката Виолета Якова, простреляла генерала.

 

Що се отнася до скандалния Луков марш вероятно правохранителните институции трябваше да го забранят в този му вид много по-рано, защото се бе превърнал в сборище на крайни елементи, проповядващи насилие и вражда. Но най-зловещият ефект в този пародиен марш е, че дава повод за спекулации с името на ген. Луков и дискредитиране на делото му. Реално маршът играе ролята на

 

необходимо алиби на БКП и наследниците им от БСП да твърдят, че е имало фашисти,

 

за да се закичат те с образа на антифашисти и така да оправдаят хилядите избити невинни жертви след 9-и септември 1944 година.

Тези обяснения вероятно нямаше да имат смисъл, ако г-жа Херо Мустафа не се оказа един твърде различен посланик - първият дипломат и то на световна сила и флагман на демокрацията, който само дни след като пое мисията в България отиде на Черната стена в София – мемориала на жертвите на комунизма, и се поклони пред паметта им. Така тя даде един много важен знак на българите прекланяйки се пред невинните. За това е и усещането, че е подведена с тежките и несправедливи оценки за ген. Луков и не е наясно с историческите факти. Достойно е, ако имат доказателства за фашистката му дейност - да ги предоставят на българите или да преосмислят позицията си.

 

Добре е, че американското посолство приветства забраната на Луков марш, но нека със същата настоятелност да призоват българските институции да забранят комунистимеските сборища, защото у нас нацизмът се нарича комунизъм и е забранен със закон, който институциите упорито отказват да спазват. Нагледен пример в тази посока е и проведеното в София вчера шествие уж срещу фашизма. Какъв знак на обществото дават участници в него, които носеха гордо портрета на терористката Виолета Якова или циничния плака „Виолета праща поздрави”.

Ако все пак г-жа Мустафа се съмнява, че нацизмът в България е равен на болшевишки комунизъм, нека разгърне спомените и записките на свой предшественик в Британското посолство у нас – Робър Конкуест, авторът на „Великият терор”. Именно преживяното в България през периода 1944-1945 година го кара да посвети живота си на развенчаването на зловещия болшевишки комунизъм и ролята на СССР като империя на злото.

Още снимки от новината

.........................................................

 

Източник: "Фактор"
 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев