Община Сливен

Михаил Чайковски - Съдък Паша за първото сливенско казино: Сливен е Париж на България!

.........................................................
04.02.2020 / 10:27

„…В Сливен имаше казино (така се наричаше на езика на образованата публика помещението, дето бяха съединени стаята за четене, кафенето, сладкарницата и кръчмата).

Там предлагаха храна за душата и тялото. Обширната зала би могла да служи като манеж на половин ескадрон. Отвън зданието беше вапцано с жълта боя, а прозорците със светлозелена. Над стряхата кубе, а под кубето виси звънец и той е така направен, че всякой път, когато се отваря вратата и влиза някой гостенин, той отговаря с „дин“. Отвътре стените са облепени с книги от светложълт цвят. В четирите ъгли на стаята има часовници с кукувици, които току викат „ку-ку“. На стената срещу прозорците виси на светлозелени гайтани, в злато кръжило (рамка) Султан Абдул Азис; от двете му страни огледала с черни кръжила. От дясна страна Свети Георги, стъпкал с краката си дракона, от лявата Свети Димитър, който дава на робовете хляб и вино… На двете други страни Иван Шишман в чиличена броня, на черен кон. Срещу Иван Шишман – Крали Марко, въоръжен със златно оръжие, на бял кон… По всичките стени са налепени разни фотографии – всичката история в лица.

На средата има голяма маса, покрива с дебел сливенски морав шаяк, на масата два глобуса – земен и небесен, между тях лежи географически атлас, а наоколо са разхвърляни много славянски вестници и всичко, що е нужно за изучаването на географията и политиката. Около масата наредени плетени сливенски столове.

В един ъгъл има тезгях, натрупан с разни ракии – амберия, мастика, сливовица, мента, цуйка, с местни вина и всякакви иностранни питиета, като захванеш от портера до джина, от шампанското до абсента, донесени за чествания и угощавания на казаците.

В същия ъгъл по-нататък има билярд. След пиенето, приятно е човек да помаха с кия, приятно е да се подкрепи – тъй съобразили в казиното.

В друг ъгъл разни сладка, пексемети, шербети, шумка, колбаси – кому каквото се иска, той него ще поиска.

В третий ъгъл кафе, чай, масичка за играене на карти, домино и шахмат.

В четвъртий – тютюн, цигари, пури, книжки цигарени, кибрит и свещи, а около стените – меки кадифета, покрити с тъмночервена материя – местно изделие. С една реч, всякакви удобства за най-изтънчен вкус. Затова заведението се нарича казино. То толкова се харесва на жителите, че към всеки новопристигнал в Сливен се обръщат с въпроса: „Видяхте ли нашето казино? Бяхте ли в нашето казино?“

Цял ден децата, жените и простият народ обикалят и зяпат на зданието на казиното и не могат да му се начудят. Вътре всякога е пълно с гости. Всеки чорбаджия, всеки еснафлия, всеки чиновник счита за свой дълг да отиде в казиното, за да прочете вестниците. То е станало любим предмет на сливенци. И затова не може да не се съгласим, че сливенските българи далеч са надминали всичките свои съотечественици в образованието, в политиката, в обръщението с хората, във възгледа на работите. Сливен без съмнение ще си остане Париж на България.

Казиното е пълно и шумно: две важни събития занимават публиката. Войводите Филип Тотю и Хаджи Димитър Асенов преминали на десния бряг на Дунав с много комити… Засвириха на танци. Задрънчаха чаши, ножове и вилици.

Хаджимитровия ханХаджи Димитър в четническа униформа

Захванаха да идват чорбаджиите и чорбаджийките. Мъжете са облечени алафранга с отворени на гърдите сюртуци от дебело сливенско сукно или шаяк, плат, известен на целия Изток.

Цветът на техните дрехи беше така наречен Гарибалдийски, само не такъв червен като блузите на войниците на Гарибалди, а морав с червен отлив. По този цвят демократите заключаваха, че българите са разположени към републиката…“

 

Б.Р. Записаните в най-тънки подробности впечатления на Чайковски разкриват част от бита на Сливен преди повече от 150 години и осветляват една характерна черта на сливенци – техният жив интерес към обществено-политическите събития и научните постижения, коментирани в едно своеобразно общество, което се събирало в сливенското казино.

 

Михаил Чайка Чайковски – Садък паша (1804-1886) е полски аристократ на турска служба, емигрант и писател. Автор на исторически повести за бита на казаците и южните славяни, и с български сюжет като „Кърджалии“ (1839) и „България“(1871).

Още снимки от новината

.........................................................

 

Източник: https://iridasliven.wordpress.com/
 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев