Община Сливен

С магията на Бъдни вечер посрещаме раждането на Младенеца

-------
24.12.2019 / 12:14

Във времето, когато се раждало небесното Слънце, а пророци в нечувана Юдея предсказали идването на Спасителя, българите празнуват Бъдни вечер. Наричали го още Малък Божич – празник, изпълнено с тайнственост, в което баячки и ясновидки се отдават на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет. Съвпада по време с „мръсните дни” (от Рождество – 24 декември, до Богоявление – 6 януари), през които предците ни вярвали, че бродят демонични същества. От залез слънце до трети петли господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. Хората се пазели от тях, като носели скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените не трябвало да перат и мият, да си решат косите, да режат с нож или ножица, не бивало да поглеждат мъжете.

 

Тази вечер най-благословеното място е трапезата

 

В навечерието на Коледа, тя обединява поколенията. По традиция софрата се слага върху слама, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището,

 

където гори бъдник – символ на дървото на живота. Преди да бъде запален, мъжете го миросват, за да е плодовита годината. Оставят го да гори през цялата нощ, за да не си отиде късметът. Бъдникът е и домашният символ на небесното слънце, има очистителна и магическа сила.

 

Култово място на празничната трапеза има

 

обредният хляб

 

В различните краища на България го наричат боговица, вечерник, светец. Месят го само млади булки или моми, облечени в празнични носии, с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. В декорацията му най-често изобразяват ралото, овцете, кошарата, слънцето и космическото дърво.

 

Изпечената боговица стопанката слага в средата на софрата. Край нея нарежда постни гозби, най-малко седем - царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята. В патриархалния светоглед

 

7 е първото число,

 

което обединява духовното и преходното, символизира чистотата и изобилието.

 

Храната на Бъдни вечер има и поминален характер, осмисля се като своеобразно жертвоприношение за мъртвите.

 

След ритуалната вечеря семейството посреща коледарските дружини, които носят благата вест - за раждането на нашия Спасител - Исус Христос.

 

На този светъл празник почитаме и паметта на Св. преподобномъченица Евгения=

 

Евгения била римлянка и произхождала от знатен род. Отличавала се с красота и интелект. Нейните родители мечтаели да я омъжат за богат човек, но девойката нямала такива намерения. Веднъж след като й попаднало четиво за Христовата вяра, тя се отказала от богатствата и езичеството и решила да се присъедини към християнското общество и дори била покръстена.

 

Облякла мъжки одежди, за да не бъде разпозната и напуснала дома си. Бог дарил девойката с чудотворство, така че със силата на молитвата да може да изцерява болните и страдащите. Един ден тя изцерила знатна жена на име Мелантия.

 

Мелантия предложила богатства и плътски удоволствия, но Евгения ги отказала. Тогава Мелантия решила да наклевети Евгения, че се е опитала да я прелъсти. Девойката била изправена на съд пред собствения си баща, който бил управител на Александрия и целия Египет.

 

Той разпознал дъщеря си и отменил наказанието. Голяма радост настанала, че отново открил детето си. Родителите на Евгения също приели Христовата вяра, но баща й бил обезглавен. Тогава семейството поело към Рим.

 

Братята на Евгения постъпили на държавна служба, а тя и майка й проповядвали Христовата вяра. Веднъж към тях се присъединила знатна девойка на име Васила, която също се отказала от езичеството.

 

Управниците заловили двете жени, подложили ги на страшни мъчения, а след това ги обезглавили.

 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев