Община Сливен

„Седмица“ – 23.11.2013г.: Кольо Милев с бол имоти. Скандален аудиозапис разкрива как ги е плащал

.........................................................
16.10.2019 / 11:20

В дните на тази предизборна кампания „Седмица“ връща лентата във времето на Кольо Милевия мандат и след това. Коментарът оставяме на читателите…

През 2012 г. Кольо Милев е декларирал апартамент в Сливен от 96 кв. м, закупен през 1991 г. за 22 000 лева. В справката е записано – от заплати.

През 2002 г. тогавашният военен се урежда с апартамент за 60 000 лева в София – пак от заплати…

През 2011 г. Милев се урежда със съпругата си с нов апартамент в София за 51 168 лева – пак от заплати.

През 2012 г. му бива дарено /неизвестно от кого!/ на него и съпругата му ателие от 60 кв. метра в София.

Преди това – през 2008 г. съпругата му се урежда с друго ателие от 75 квадрата в София за 27 500 лева – от заплати. Според закона, ½ от него е на Милев.

Кольо Милев се сдобива и с „Фолксваген пасат” през 2006 г. за 6 500 лева – пак от заплати.

Семейството разполага с две ниви и лозе в с. Иречеково на името на съпругата му.

Без да броим дареното /в кавички или без/ ателие, правим проста сметчица: вероятно за тия 10 години Кольо е изхарчил не-по малко от 200 000 лв., ако не и повече, за няколко имота и автомобил. През това време семейството е трябвало да се храни, облича, да плаща всевъзможни сметки за ток и какво ли още не. Кметът има и деца, което означава солиден харч и за тях.

Защото като наистина върховна глупост компетентните в тази сфера изтъкват факта, че Милев не е декларирал да е взел нито един кредит, ипотека и пр.

 

Бившият кмет, наричан Банкета живееше нашироко: на свой имен ден в к-с „Национал“ бе поканил 200 свои гости…

Преди време „Седмица” публикува скандален аудиозапис, в който Кольо Милев споделя откровенно как се е „грижил” за бюджета на армията и как се е облажил от нея:

„В началото на демокрацията, някъде 90-та година бях командир на клон в Сотиря, и тогава имахме много пари. Буквално командирите си бяхме маниджъри, бях така се развърнал, че телеугоителни такива стопанства бях направил по едно време, крави бях взел там, прасета гледах, майки пчели бях взел, язовир там заредих в поделението, даже пъстърва бях събрал, картофи, домати, с какво ли не съм се хващал. Каквото се хвана винаги тогава вървеше, имаше много пари.

Парите които ги вземахме командирите, имаха право да харчат буквално колкото си искат. Медът, ако беше 4 лева на пазара, гледахме армията колко го купува - гледахме 6 лева. Нашият мед го вкарвахме, пускаме го на армията и си вземаме по 6 лева. Така беше и за месото, и за всичко. Нямаше такъв контрол и от ветеринарните – това от 90-та до 96-та някъде. После дойдох в София, 2002 г. бях в Белене на бригадата, горе долу същото. Там даваха пари, обаче почна Закона за обществените поръчки и взеха, ако не спазваме, да ни хващат постепенно за гушата с процедурите, ама примерно за полигони ти дават 400 хиляди. Имаше командири, които се стряскат. Имаше един колега от Стара Загора там, дадох му 400 хиляди и той се уплаши, не организира нищо и ги върна. На мен бяха дали 200 хиляди, изхарчих ги, лаха ма кучетата после наляво надясно, писахме туй онуй, но накрая ги изхарчих...

След туй отидох командир на бригадата в Карлово, вече всичко постепенно централизираха хората горе, и законите долу се свиха, и нямаше пари.

И 2 години командир на бригада може да си, но какво като си, като нямаш пари в ръцете си и не разполагаш с тях...”

И всичко това е изречено от висш български офицер! Коментарът е излишен.

 

Георги Вл. ПОПОВ

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев