Отново е лято, но този път много по-горещо. И то не само метеорологично, но и политически. Местните избори наближават с пълна сила, „болезнените“ теми в обществото следват една след друга, коментирани „все по-перверзно“ във „все по-вонящата“ медийна или по-точно „вестникарска“ среда. Наблягам специално на печатните издания, защото „казаното“ и „споделеното“ в електронните медии се забравя, а „написаното“ остава като „публичната памет“ на бурните и превратни времена, в които живеем.

Преди повече от година публикувах в блога си статията: „За зейналите дупки и пробойни в българската политика“. До голяма степен тя бе посветена на огромния проблем със свободата на медиите, който направо разтърсваше страната. Въпреки, че тогава България се „фръцкаше“ с председателството си на Съвета на Европейския Съюз (ЕС), тя се срина до 111-о място в световната класация на „Репортери без граници“ за свободата на словото.

Ето и един цитат от тази статия, който не се нуждае от специален коментар:

„На фона на този печален медиен консенсус, замислен от 44-то НС и модериран от Делян Пеевски, като че ли единствените наистина независими и критични медии са само седмичникът „Стършел“ и органът на невъзпитаните карикатуристи „ПРАС-ПРЕС“. Все повече разчитаме на тях, въпреки режисираните трудности с тяхното разпространение, особено извън София…

…Ето какво писа напоследък в „Стършел“. Румен Белчев в статията си „Селфи с дупка“: „Та, като се сетим за 54-тото място и дереджето на родния футбол, по-лесно ще разберем какво означава 111-ото ни място в света по свобода на словото. Речено на прост български, 111-ото място означава, че всеки според грамотността си може да напише и публикува ода в чест на началството, както и че всеки, според грамотността си, може и трябва да напопържа на соросоид, продажник, фабрикант на фалшиви новини и национален предател неблагоразумника, който не ще да пише оди.“

А какво ли се случва днес, една година по-късно в толкова „импресионистичния“ български медиен пейзаж? Според статистиката, нищо съществено. България отново заема 111-о място в класацията на „Репортери без граници“, последното място от страните членки на Европейския съюз и държавите на Балканския полуостров. Неефективната съдебна система и корупцията отново са посочени като ключови пречки пред свободата на словото.

Контролът на олигарси и политици върху медиите също е основен проблем, а като пример за монополизиране на пазара е посочена концентрацията на медии в ръцете на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски. И нещо повече,

„Журналистите в България са атакувани както от организирани престъпни групировки, така и от властите, които насърчават атаките срещу тях, вместо да ги защитават“, пише в доклада.

Когато обсъждаме манипулираните „странности“ на вестникарския пазар, особено в предизборна ситуация, не трябва да забравяме огромните разлики в различните региони и населени маста. Моите „предизвикани“ размисли са посветени на любимия ни Сливен, в който с моята съпруга прекарваме „чаровните“ си пенсионерски лета… Докато в София можем да си купим „ПРАС-ПРЕС“ от „кварталния“ ни магазин, който продава и вестници, в Сливен никой нито е чувал за него, нито го е виждал…

Според слуховете в политическите среди, това се дължало на факта, че всички павилиони за продаване на вестници, били собственост на „националния ни герой“ Делян Пеевски. Дали това е истина, не знам…Кой, Кой ще ни каже?!? ТОЙ, разбира се, но му нямам телефона. Затова синът ни праща „ПРАС-ПРЕС“ по „Спиди“ и имаме удоволствието да го разглеждаме в компанията, с която си пием кафето в култовото кафене на „главната“ – „Бай Мустан“.

Със седмичника „Стършел“ е по-лесно, особено ако приятелката ти вестникарка, ти го запазва специално. За да не си помислите, че ви послъгвам, ще ви предложа два великолепни цитата от последния брой 35 на вестника, от 30 август 2019 г., които не се нуждаят от специален коментар:

„АТОМНА ПРЕСПЕКТИВА“

С тези мераклии бол

Не е никак чудно май,

Ако в Беленския гьол

квакнат жаби от Китай…

Борислав Ганчев

„ТЪЖНА ПРОГНОЗА“

Народът живее кучешки –

Това ще е сега без край,

щом от властта сучейки,

прилапват лъвския пай!

Валентин Димитров

С останалите вестници (ежедневници и седмичници) ситуацията изглежда нормална, но все пак е добре да си запазваш любимия (според политическите си предпочитания) вестник предварително. И така, стъпка по стъпка, стигаме до най-голямата и „най-странната“, поне за мен, изненада на Сливенския медиен пазар.

Тук открих два „поразителни“ двуезични седмичника, които не бях виждал в София, поне там, откъдето си купувам вестниците. Става дума за „Русия днес“(24 стр.) и „Китай днес“(16 стр.), които не само ги има във всеки сливенски павилион, но са и най-евтините седмични издания, съответно с цени – 60 и 50 стотинки.

Основните действащи лица за издаването им са небезизвестните водещи личности на БСП, проф. д.ик.н. Димитър Иванов, който е председател на редакционния съвет на двата вестника и проф. Светлана Шаренкова, която е техен издател. И в това няма нищо чудно, тъй като политическата биография и на двамата е много повече от впечатляваща. Тя е направо потресаваща.

Ето няколко данни от любезната Уикипедия и от редакционните карета на двата вестника.

Проф. д.ик.н. Димитър Христов Иванов е бивш офицер от ДС с прякор „Митьо Гестапото“. Службата му в Държавна сигурност продължава над 15 години, като от 1988 до 1990 г. е началник на Шести отдел „Корупция и контрол на структурите на МВР и БКП“ в Шесто управление „Борба с идеологическата диверсия“. От 1991 до 1996 г. е вицепрезидент на „незабравимата“ групировка на прехода „Мултигруп“, а от 1998 до 2001 г. е издател на в-к „Дума“.

Проф. Светлана Шаренкова е заместник-председател на Българския медиен съюз. Председател на Форум България-Русия (от 2002 г.), заместник-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, член на ръководството на Всемирната асоциация на руската преса (1999 г.). Член на Форум България – Китай (от 2012 г.). Собственичка е на рекламната агенция „Евромедия“ ООД. Създател е на „Българо-руски информационен пул“ ООД. И не на последно място, проф. Шаренкова е член на Националния съвет на БСП.

И тук веднага възниква логичният въпрос: Кому в евроатлантическа България са нужни тези два седмичника, които ни представят една манипулирана версия за най-мощните в света комунистически държави, управлявани от еднопартийни режими, които нямат нищо общо със свободните многопартийни избори и върховенството на закона. Държави, които си приличат като „ две капки вода“, когато става дума за завладяването на Крим или за смазването на битката на Хонконг за свобода и демокрация.

Въпросът, разбира се, е риторичен. На пръв поглед вестниците рекламират „културно-туристическия обмен“, но зад „фасадата“ техните цели са преди всичко политически. Те са нужни като „хляба и водата“ на бандата на Корнелия Нинова, (могат да се окажат нужни дори и на премиера Борисов), както за местните избори, така и за построяването на АЕЦ „Белене“. Просто си представям как в „любимия“ ни Сливен червените бабички ще изкупуват тези вестници, след като „единствената и неповторима“ тяхна партия издигна за кмет „незаменимия“ генерал Кольо Милев , който толкова прилича на колегите си от Русия и Китай. Да се смеем ли, да плачем ли?