Община Сливен

Веселина Седларска: Нещо се случи

-------
22.08.2019 / 12:31

Предупреждение: Този текст не е за изнежени души и политкоректни читатели. В него ще има грозни случки и много пъти ще бъде употребена думата цигани – защото иначе проблемът няма да бъде разбран. Нещо повече – урокът няма да бъде осъзнат. Това е разказ за едно убийство и едно село, а всъщност – за цяла България.

 

Посред бял ден на Голяма Богородица в село Сотиря беше изнасилено и убито с камъни, впрочем в обратен ред – първо убивано с камъни, а след това изнасилено седемгодишно момиченце. Вече знаете историята на Криси – отишла за сладолед до магазина и не се върнала. Нека ви разкажа на какво място се случва това.

 

Село Сотиря е разположено в планинска чаша с приказна красота. Преди векове мястото се е наричало Малката Света гора, заради многото манастири. Сега най-голямата забележителност край селото е бившето сметище на Сливен, огромно по площ и дълбочина, доскоро давало поминък на голяма част от селото. В Сотиря живеят 2 700 души. 2400 от тях са цигани. В училището има 500 деца – нито едно българче сред тях. В детската градина са 120 – също. Дотук картинката напомня на общобългарската: вълшебна природа, славно минало и сложна демография. Още един щрих към темата за качеството на живот: преди години в Сотиря плъх наяде смъртоносно бебе. Сметището беше вечно пълно с деца и възрастни, които ровеха. Другият вечен проблем е, че питейната вода не стига до хълма, на който живеят по-голямата част от циганите.

 

По някое време в селото се появиха двамина корейски пастори, които решиха да приобщят населението към Христос. (Продължава ли село Сотиря да ви звучи като представителна извадка на България?) Защо точно корейци – нямам представа, но факт е, че те основаха две евангелски църкви в циганската махала, обучиха и местни хора да проповядват, защото самите корейци идваха рядко. По това време десетки момчета бяха кръстени Исус, и още толкова момичета – Сузана, защото някой беше решил, че Сузана е женският вариант на Исус. Братята корейци бяха убедили новопокръстените, че Исус ще дойде всеки момент и ще настане ад за убийците, крадците, лъжците. И за алкохолиците. Обстановката в селото беше все тъй мизерна, но сравнително спокойна.

 

Следващият път, когато отидох в село Сотиря, разбрах, че няма да мога да комуникирам с кмета, защото човекът нито приемаше, нито предаваше, просто седеше в един кабинет и гледаше важно. Казаха ми, че има основно образование, но не може да се справя добре с писането и четенето, ама гласували за него всички от махалата, какво да се прави глас народен, ако нещо ме интересувало, да питам Стела. Стела е секретар на общината, вечен секретар слава Богу, има си висше образование и знае всичко за всеки. При нея отиват за всичко, докато бях там един дотърча: „Како Стело, кравите избягаха!“ Как тъй избягаха? „Ами пастирът се напил и заспал…“ Стела се гневи – как така ще да се е напил, нали ходи в църквата? „Оооо – отвръща селянинът, – той се остави от Божето още миналата година.“ Така малко след като корейците оставиха Сотиря, сотирци се оставиха от Божето и обстановката стана по-сложна. Неграмотният кмет привлече доста нови избиратели от околните села, засели ги в Сотиря, защото ставаше дума все за хора, нежелани по родните си села. Вече не кръщаваха момчетата Исус, а Антонио, защото беше започнал масовият гурбет в посока към Италия.

 

Сега селото си има образован кмет, сметището вече е затворено, и малко по малко се опитва да се съвземе от най-лошите си времена. И изведнъж… „Земетресение да беше станало, къщи да бяха паднали, щяхме да ги вдигнем наново – казва ми кметът Димчо Георгиев, – а то смърт, как да върнеш детето от смъртта?!“ Тук ще се върна една година назад, когато няколко кучета погнаха един човек в гората край Сотиря. Собственикът на кучетата Живко се намесил да ги укроти, нападнатият изритал бременната кучка и избягал, а кучетата в бяса си се нахвърлили и разкъсали собственика си, който ги задържал, за да спаси нападнатия. Така Живко от Сотиря си отиде, за да спаси човек. Този спасен човек се казва Мартин Трифонов, той е изнасилвачът и убиецът на малката Криси. И ако това ви изглежда като роман за България има само едно невярно нещо – не е роман, истината е.

 

Мартин Трифонов не е от Сотиря, пришълец е от Калояново. Там повече не можели да го понасят, след случая на блудство с негово роднинско дете, го изгонили от селото. Той живее във вила някъде из гората, страни от хората, но редовно посещава магазина в Сотиря. Там видял малката Криси, проследил я, хванал я…

 

Селото е потресено. Селото не може да дойде на себе си. Притихнало е и скърби. Без изключение – всички траурят за Криси. Симпатичното, весело момиченце, което всички познават. Не, няма да ви кажа дали е от българската или циганската махала. Защото няма значение. И защото никой в селото не се интересува от това, в близкия Сливен също. Всеки говори за „милото дете“ и за „оня изрод, скот, добитък“. Но ще ви кажа, че убиецът и изнасилвачът Мартин Трифонов е българин. Сигурно сте се досетили, че е така – иначе в селото щяха да осъмнат Каракачанов и Джамбазов. Каракачанов, който употреби случая да каже, че нещастието в Сотиря само доказвало колко е нужна неговата програма за ромите. Вместо да се замисли, че като вицепремиер има задължения към хора като Мартин Трифонов, който е бил вече в затвора за блудство. Има задължението Трифонов да бъде редовно наблюдаван.

 

Пиша тези редове веднага след протестния митинг пред сливенската болница, в която Трифонов лежи, строго охраняван от полиция. Отвън мъже с малки деца в ръцете, мъже от Сливен настояваха да бъдат пуснати при Трифонов, само за малко, само за една минута…Шепа хора от селото и много хора от Сливен се събраха на митинга да поискат присъдата на Трифонов да бъде доживотна, а не 30 години, заради това, че си е признал. Хората бяха гневни. Но по-важното – бяха заедно. Нямаше политици, нямаше депутати, имаше българи и цигани, които бяха заедно в защита на своите деца. Страхуваха се за своите деца, трепереха за тях, искаха справедливо възмездие за живота на Криси и нямаше никакво значение кой в тази игра от какъв етнос беше – селото, подкрепено от града, беше против престъпника. Против престъпността. Сега вече никой в Сотиря не се съмнява, че това е човекът, който е изнасилил и обрал две много възрастни жени. Човеците от Сотиря са заедно против този нечовек.

 

И в този миг през ума ми мина: ето я интеграцията. Не става с програми и концепции, става, когато хората разберат, че имат общи интереси и застанат заедно един до друг, за да ги защитят. Не случайно на този митинг нямаше политици. Тъкмо да си помисля, че и рокери нямаше, и ето, че пристигнаха. Застанаха отстрани и съпреживяваха мъката по малкото момиченце. И за тях нямаше значение кой от какъв етнос е. Нещата бяха минали някаква граница, след която вече се бяхме разделили на хора и престъпници. И си помислих: животът е винаги прав, дано той да ни покаже, дано той да отсее.

 

Източник: reduta.bg

Още снимки от новината

-------
----

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев