Община Сливен

Веселина Седларска: Сибир, Крушаре и други кочини

----
09.08.2019 / 09:59

Не само България, целият свят е провинциален. След като пожарът в Сибир не е новина номер 1 по всички емисии, значи всеки е решил да живее в своята провинция – кой с преструвката, че такъв пожар няма, кой с лъжата, че този пожар не ни засяга. Засяга ни, независимо колко далеч от пожара е съответната ни провинция. Когато гори тайгата в Сибир или джунглата в Бразилия, това засяга всички. Всички! Вие може да сте решили да направите „America great again!“, може да сте се заинатили да угодите на имперското си високомерие с „Брекзит“, може да сте се умопомрачили да върнете „Широка страна, моя родная!“, може да халюцинирате, че ще превърнете половината свят в шериат или да върнете блясъка на османската империя, но истината е, че пожар в белите дробове на планетата може да ви затрие от лицето на земята – и вас, и нас, всички.

 

И знаете ли защо не можем да се държим като хора в такъв момент? Защото точно когато проблемите с природата започнаха да стават наднационални и изискват задружно решение, точно тогава държавите започнаха да стават национални и всяка да доказва себе си за сметка на другите. Така е в голям мащаб, така е и в по-малък – в отношенията между хората, да речем във виртуалната държава фейсбук.

 

Една красива снимка на пожара в Сибир обхожда социалната мрежа. А снимката е красива, защото е фототапет. На нея един елен стои пред пламтящи дървета, а рогата му горят. Пламъците са в прекрасни цветове, както го може фотошопът. И не е в Сибир, ами май в Норвегия, има ли значение къде. Под него обаче хора протестират – вместо да гаси пожара, Путин е зает да арестува хора в центъра на Москва.

 

Другата снимка е ведра – зелени гори за фон, а на преден план млади борчета в стройни редици. И надпис: само дни след пожара в Сибир, руснаците засаждат изгорелите територии с нови дървета, няма такъв народ. И хората я разпространяват като ехо: „Наистина няма такъв народ!“ Тази снимка е истинска и действително е от Русия. Само че е от 2013 година от някакъв всерусийски ден на залесяването, мероприятийна снимка.

 

И ето крайният резултат – докато сибирската тайга гори, гражданите на планетата воюват в две армии, всяка от които е издигнала като знаме по една фалшива снимка. Това е то хибридната война. Истинската война е на човечеството срещу природата, а такава война никога не завършва с поражение за природата. В тази война човеците участваме с нашето невежество и алчност и дори не си даваме сметка, че воюваме с непобедимото. Притесненията за последствията от пожара в Сибир са сведени до дребните ни пристрастия за и против Путин.

 

Сега смаляваме мащаба до краткото разстояние от Сливен до Ямбол, трийсетина километра. В средата му се намира село Крушаре. А в средата на Крушаре седми ден пътят е блокиран. Отмина оня неврозен етап, в който пътуващите обясняваха, че „трябва да ме пуснете, защото жена ми е бременна“, а блокиращите обясняваха „няма да те пусна, защото имам две бременни свине, а те ме карат да ги коля.“ Полицията е заела позиции далеч преди блокадата и насочва пътуващите през обиколен път, който удължава разстоянието с още трийсет километра. Така че на блокадата няма пререкания, общо взето е скучно. А е скучно, защото тук не идват много хора, освен няколкото журналисти, които вече си живеят на блокадата между две включвания в преки предавания. В първия ден е пристигнал сливенския шеф на Областната дирекция по безопасност на храните, освиркан и изгонен. На петия ден пристигна областният управител на Сливен Чавдар Божурски, който съвмести ролите и на доброто, и на лошото ченге, но резултат никакъв. Хората си искат прасетата.

 

На българина може да му увеличиш цената на тока, на водата, може да му одереш дор три кожи, когато се разболее, но това не го стряска. Посегнеш ли обаче на ракията и прасето му, чакай отпор. Отпорът в момента е в село Крушаре, Сливенско, но тук има хора от Перник – двама на брой, от Бургас, от Стара Загора, някои идват, поседят на блокадата и си тръгват, на практика има от всички посоки. Имат си и нещо като обратното на талисман. Това е един човек, който гледал крави, когато почнала паниката „луда крава“. За безопасно се насочил към отглеждане на гълъби, но тогава пък връхлетял птичият грип. Нужно ли е да казвам, че миналата година гледал козички, а тази решил да пробва с уж безопасните прасета. Този може да си го вземат като визионер в ББАХ, да са наясно какво се задава, не че това ще ги накара да се разработят.

 

Ако блокадата беше барикада, ето какво стои от двете й страни. От едната страна е Христо от Крушаре, той има две деца, а жена му в момента е бременна. Приготвил е бали слама, полял ги е с бензин и е готов да драсне клечката с кибрита. Иска да се самозапали. Тъща му пише сърцераздирателно писмо до областния управител – моля ви, спасете бащата на внучетата ми. Цялата тази трагедия е заради четири прасета, толкова има Христо. На мен ми е трудно да го разбера, но аз не знам нищо за доходите на Христо, не знам какво означават четири прасета за него. До Христо е и Желязко от Глуфишево, също решен на крайна мярка, ако избият неговите двеста прасета. Той си има свинеферма, която по думите на всички, светела от чистота като аптека. Прасетата – регистрирани. И изведнъж – на нож! Без дори един-единствен случай на чума в Сливенско.

 

От другата страна на барикадата е проблемът – прасетата в задните дворове не са регистрирани, а кочините, в които се отглеждат, са точно това, което човек има предвид, когато употребява думата кочина като метафора. А не са регистрирани животните, защото нито на ветеринарите, нито на Областната дирекция по безопасност на храните им се занимава с такава бюрократщина. Красимира от Бозаджии се заинатила да регистрира своите три прасета, но – тук ходила, там молила – не успяла. Всички й отказвали, не им се занимавало. И сега те са незаконни, опасни и подлежат на евтаназия. От другата страна на барикада тоест е нехайството, безотговорността на БАБХ, която стои още в началото на проблема – прасета в българските села днес се отглеждат по същия начин, както са се отглеждали векове. Нищо не се е променило. И изведнъж! – на най-древни порядки трябва да се отговори с най-съвременни европейски мерки за предпазване, масова евтаназия. Това е което хората не проумяват и с което не са съгласни. А то всъщност е лесно за проумяване: кочина долу, в която хората се справят както си знаят от векове – с храна, отглеждана в двора, с неспазване на стандарти за хигиена, с липса на правила. И кочина горе – с формално изпълнение на законите, със затваряне на очите, с мързел и безотговорност. Споразумението между двете кочини е: ние долу ще я караме както може, вие горе си я карайте както искате. Това е общественият договор тук и сега.

 

Снимки: Костас Анастасиу, кадри от блокадата

Източник: Редута

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев