Община Сливен

Аспарух Панов: Да бъдем други вече късно е!

------------------------------------
04.08.2019 / 11:05

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразнѝ и излезе в лятна ваканция. Както обикновено, депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното си и безцеремонно чувство за „изпълнен“ дълг. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В сряда, 31 юли 2019 г., се проведе последното 10-часово предваканционно парламентарно заседание. То започна със спешното приемане на оставката на председателя на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, направено при поредното (за кой ли път, за кой ли път) погазване на парламентарния правилник и продължи с най-дългия парламентарен контрол в тази „незабравима“ от всяка гледна точка парламентарна сесия.

 

Обсебени от болните си „сюрреалистични“ политически амбиции и разнопосочните си нерегламентирани клиентелистки интереси, контакти и зависимости, нашите „народни избранници“ ще се завърнат „на поста си“ преди дългоочакваните местни избори. Избори, на които победата на „Герберите“, макар и доста поувехнали, е отдавна предопределена…. Особено при нестихващите процеси на разцепление в болшевишката кохорта на Корнелия Нинова. Депутатите ще се завърнат отпочинали и „натопорчени“ без да си дават сметка, че задълбочаващите се системни дефицити в партийно-политическата им и институционална култура са на път да обезсмислят цялата същност на уж „европейската ни“ парламентарната демокрация.

 

Колкото и да се „киприм“ като добронамерени еврооптимисти след последните евроизбори, мръсно сивият вътрешнополитически пейзаж поставя много въпроси около потенциала и политическата воля на парламентарно представените партии и съответните държавни институции за взимане на национално отговорни решения в най-деликатните за страната ни проблемни области като сферата на сигурността и борбата с корупцията на национално и местно ниво, задълбочаващите се проблеми в съдебната система и прокуратурата, образованието и здравеопазването, и къде ли още не…

 

Както се оказва на практика, можем само да си спретваме от сутрин до вечер парламентарни скандали и да водим безсмислени дебати, чиято основна характеристика е вопиющата политическа посредственост. Да не говорим за превърнатата в „безвкусен вариететен спектакъл“ законодателна дейност, управлявана от още по-абсурдни плаващи мнозинства. Единственото, което „работи“ наистина безотказно в тази управленска суматоха е отдалечаването ни от правовата държава. Както писа Людмил Илиев в „Сега“ (бр. 163 от 15 юли 2019 г.): „90% от законите в парламента са писани „на коляно“. Почти всички проекти не минават през обществени консултации, обсъждания и оценки на въздействието.“

 

И не може да бъде по друг начин, след като в днешното 44-то НС има толкова много популисти и отляво, и отдясно, има вечно разединени „Обединени патриоти“, всичките отявлени националисти, има и социал-комунисти, разюздани русофили и дори болшевики. Има върли защитници на олигархични политически модели и на максимално възможното опекунство на държавата. Има директни носители на контролирания етнически и корпоративен вот. И толкоз. За какви ли реформи можем да мечтаем при подобна парламентарна конфигурация? Няма нужда да се връщаме много назад. Достатъчно е да си припомним само последния парламентарен сезон.

 

То не бяха „Апартаментгейтове“, подсилени от успешното многопластово „усвояване“ на еврофондовете в „къщите за гости“, горчивия вкус от истеричните и дълбоко некомпетентни дебати по темата „Белене“, от които така и не стана ясно дали ще строим АЕЦ „Белене“ или ще възстановяваме едноименния лагер, всичките абсурди около машинното гласуване и промените в партийното финансиране. Да не говорим за дебатите и скандалите около сделката с американските изтребители и за кризисната епидемична ситуация с „чумата по свинете“, в чието разрешаване се включи дори и президентът.

 

От всяка гледна точка обаче, проблемът на проблемите на този политически сезон бе хакерската атака срещу НАП, при която изтекоха данните на милиони граждани. С един замах новите информационни технологии, приветствани от всички ни, които виждахме в тях възможност за трайно демократизиране на институциите, се превърнаха в „машина на страха“.

 

И какъв е резултатът в крайна сметка? Точно сега, когато изпратихме нашите представители в новия Европейски парламент, и само една година след толкова прехваленото ни първо шестмесечно ротационно председателство на Съвета на ЕС, ние продължаваме да вадим на показ „най-кирливите си ризи“ на станалото вече пословично незачитане на разделението на властите и на потъпкването на правилата на институционалната демокрация.

 

Крайно време е да си признаем, че нашето европредседателство само е отложило проблемите без да ги реши. Нещо повече, държавата на двамата генерали, а вече и на двамата главни прокурори (баща и осиновения му син) не само, че не успява да ги реши, но не си дава и много „зор“ да го направи. Отдавна на всички ни е ясно, че прословутата теза на Борисов за „двете първи цигулки, които свирят в една обща тоналност“ е обект единствено на политическата фантастика, а днешният „квартет‘ на двамата генерали и двамата прокурори звучи повече от фалшиво.

 

Но всичко това по никакъв начин не трябва да плаши нашите толкова „отрудени“ ваканцуващи депутати. Ние пак ще си ги изберем, както си го правим винаги от началото на новата политическа ера „Борисов“, започнала през 2009 г. И ще продължим да си ги избираме, най-малко до „второ“ пришествие, пардон, до второто ни европредседателство, което ще бъде по времето на „Борисов 10“!…

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев