Община Сливен

15 години от кончината на незабравимия Радой Ралин

мкйхх
21.07.2019 / 19:14

Радой Ралин е българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата.

По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“ Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1922 г.

 

Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

 

През юли-септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 45).

 

Между 1945 и 1946 г. е редактор в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия през 1947 г.. През 50-те години на миналия ХХ в., когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“.

 

Прочува се като дисидент и неудобен сатирик след изгарянето на книгата му с епиграми "Люти чушки" през 1968 г.

 

Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър през 1953 г. – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. От 1946 г. работи последователно за в. „Литературен фронт“, в. „Стършел“, в. „Литературни новини“, в Студията за игрални филми, Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор е и в издателство „Български писател“ (1967 – 68), в Българска кинематография (1976 – 87), във в. „Литературен фронт“ (1987 – 90).

 

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“.

 

 

 

Молитва

 

 

 

Свободата е като хляба.

 

Всеки ден се замесва,

 

изпича,

 

изяжда.

 

 

 

Свободата трябва

 

всеки ден да е прясна,

 

топла,

 

сладка,

 

достатъчна, за да я споделиш с други.

 

Не яжте огризки,

 

не яжте вчерашен хляб,

 

не яжте подарен хляб.

 

Сами си замесвайте

 

и изпичайте

 

хляба,

 

за да го имате,

 

за да не го просите.

 

Засяда на гърлото

 

вчерашния хляб,

 

подарения хляб.

 

Хляб наш насущний дай си го сам.

 

Източник: Факти

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев