Община Сливен

Стенопис украси фасадата на ОУ „Д-р Иван Селимински”

------------------------------------
15.07.2019 / 14:04

Само преди дни бе завършен мащабният стенопис-графит, украсил фасадата на ОУ „Д-р Иван Селимински”. Той е дело на известната стрийт-арт художничка Виктория Георгиева-Mouse. Инициативата за стенописа бе на сливенски художници, участвали в Четвъртия пленер на виното през миналото лято. Пленерът бе организиран от НДФ „13 века България”, фондация „ОДФ-Сливен” и винарска изба „Афузов”, и се проведе в Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи”. Художниците дариха безвъзмездно творбите си за участие в благотворителен търг, на който бе събрана сумата, нужна за реализацията на проекта за стенопис-графита в Сливен.

Повече за проекта и неговата реализация ще научите от интервютата с художника Антон Кънчев, представител на НДФ „13 века България” за Сливен, участник в пленера и един от инициаторите на проекта, и със стрийт-арт художничката Виктория Георгиева-Mouse, изрисувала стенописа.

 

Антон Кънчев, представител на НДФ „13 века България” за Сливен: Свежестта на уличното изкуство все още липсва в града

 

- Г-н Кънчев, преди време казахте, че идеята за стенопис-графита е щура. Още ли смятате така?

- Смятам, че дори съм бил много мек в това изказване. Идеята е много щура, защото трудно се реализира подобно нещо в малък град като нашия. И като възприятие от хората, които реално трябваше да ни разрешат да направим това, и като финансиране на такъв проект, защото на практика се оказа, че е доста скъпо удоволствие.

- Колко средства бяха изразходени за стенопис-графита?

- Начинът на финансиране на проекта бе публичен. През октомври миналата година организирахме благотворителен търг, общата събрана сума от който бе 9155 лв. За цялостната реализация на проекта бяха нужни около 7000 лв. Имам предвид наем на вишка, материали, хонорар, съпътстващи разходи. Т.е., голяма част от събраните по време на търга средства вложихме в проекта, а останалите ще бъдат предоставени за реализацията на друг проект.

- Как се роди идеята за реализацията на стенопис-графита?

- С колеги-художници вече няколко години участваме в Пленера на виното, който се провежда в регионалния център на Национален дарителски фонд „13 века България” – Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи”. Организатори всяка година са Фонд „13 века България“, фондация „Обществен дарителски фонд–Сливен” и винарска изба „Афузов”. Пленерът за втора поредна година си поставя за цел да подкрепя финансово различни проекти в сферата на културата. Първата година всички колеги – художници, които участвахме в пленера, дарихме безвъзмездно творбите си за благотворителен търг. Беше събрана определена сума, в която участва със свой принос и Фондът. Тя бе дарена за закупуването на професионални осветление и окачваща система в новото изложбено пространство на Националната художествена галерия „Димитър Добрович”.

След пленера миналото лято отново решихме да съберем средства чрез благотворителност, този път за реализирането на проекта за стенопис-графита. През лятото в пленера се включиха много художници и приятели като Кирил Стоянов, Маргарита Дончева, Пеньо Иванов, Веселин Дамянов-Вес, Димитър Кавръков, Кунчо Кунчев, Благовеста Желязкова, Йордана Кунчева, Димитър Михалев, Дора Куршумова, Крикор Папазян, Сияна Петрова и аз. За „платна” използвахме предмети, свързани с виното – обръчи от бъчви, дъна, дъги, бутилки с различна големина и др. След като направихме изложба с творбите, започнахме да си мислим, че щурата ни идея за стенописа може би ще се осъществи. Следващата стъпка бе провеждането на благотворителния търг. Благодаря на всички колеги, които отново безмъзмездно предоставиха творбите си от пленера за участие в него. Търгът премина страхотно, имаше над 120 гости, събрахме 9155 лв. Като представител на НДФ „13 века България” за Сливен, бях подкрепен от Фонда, в лицето на неговия предишен изпълнителен директор г-н Митко Тодоров, който с други колеги също присъства на търга, в подкрепа на инициативата.

- По стенописа работи един от най-добрите у нас стрийт-арт художници – Виктория Георгиева – Mouse. Как се спряхте точно на нея?

- Още по време на пленера започнахме да се интересуваме към кой артист, работещ в сферата на стрийт-арта, да се обърнем. Един от колегите спомена, че познава такъв артист – Виктория Георгиева-Mouse. Запознахме се с нейната работа – тя е много различна, много смела като автор, всички харесахме творчеството й и почти единодушно решихме, че ще се обърнем към нея. Свързахме се с Виктория по телефона, за наше щастие, тя откликна на идеята ни. Даде ни цялата необходима информация за реализирането на стенописа. Ние се ангажирахме да осигурим средствата за проекта, а тя обеща да направи скица, която ние да прегледаме и одобрим. После започна трудната част – със събирането на средствата и цялостната реализация на проекта.

- Какви материали бяха използвани за направата на графита?

- Бои и спрейове, които са специално за стрийт-арт и отговарят на условията да са издържливи на атмосферните условия. Разбира се, и те имат някакъв живот, графитът няма да е вечен, в един момент цветовете ще се променят, но няколко години поне ще изглежда по този начин.

- Първоначалната ви идея беше стенописът да е върху стена на ППМГ и ПГПЗЕ. В крайна сметка бе реализиран върху сградата на ОУ „Д-р Иван Селимински”. Кое наложи тази промяна?

- Когато решихме, че ще се борим за реализирането на такъв проект в Сливен, бяхме категорични, че трябва да е в район, където има деца. Т.е., да го представим на младите хора. Затова се бяхме спряли на една стена в района, в който има три училища – ППМГ, ПГПЗЕ и ПГХТ. Това означаваше, че ще обхванем доста голяма група от хора, които искахме да „атакуваме” с една подобна провокация. В тези три елитни сливенски училища учат над 2000 деца. Районът е на много възлова сливенска улица и стенописът щеше да се вижда от много хора. Това беше идеята ни. После се оказа, че има чисто техническа пречка. Никой от нас не знаеше как се реализира подобна идея и в процеса на търсене на правилния начин да я осъществим разбрахме, че някои неща не се случват само на добра воля или идея, че трябва да са и законосъобразни. Оказа се, че тази сграда е в границите на паметник на културата, което усложни разрешаването за реализацията на този проект. Трябваше да осъществим проекта в рамките на една календарна година, така бяхме обещали на гостите, които уважиха благотворителния търг. Решаването на проблема с казуса, относно стената, на която първоначално се бяхме спряли, щеше да ни забави много във времето. Затова решихме да променим локацията. Това пак ни създаде трудности, защото искахме пак да останем в рамките на централната градска част, пак в училище, да нямаме проблем със заобикалящи паметници на културата, за да можем да получим разрешение от Община Сливен. След като огледахме няколко места, единодушно се спряхме на фасадата на друго елитно училище – ОУ „Д-р Иван Селимински”. Да, там децата учат до 7 клас, но самият проект, който ни предостави Виктория Георгиева, е доста подходящ точно за такова училище. В същото време мястото е емблематично за Сливен – на метри е площад „Васил Левски”, край него минава голям поток хора и автомобили, т.е. не сме направили голям компромис, напускайки първоначалната локация.

- Стрийт-артът набира сила не само у нас, но и в чужбина. Има ли той конкретно бъдеще в градската среда на Сливен?

- Такъв вид изкуство в този му вид в Сливен почти няма. Има прояви на стрийт-арт, например, колеги и ученици от Художествената гимназия направиха един по-мащабен проект върху плочата в Градската градина. Или стенописите върху стените на Автогарата, направени от студенти по проект на Младежкия дом. Винаги съм казвал, че в нашия град липсва свежестта на уличното изкуство, което е цветно, красиво и лесно достъпно за всеки. Доброто изкуство не само е приятно за възприятията, но и възпитава. Реализацията на подобни идеи е не само щура, но и на моменти почти невъзможна. Хубавото е, че нашата група художници получава подкрепата не само на приятелите и семействата си, но и на НДФ „13 века България”, фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, винарска изба „Афузов”. Преди време известният учител Теодоси Теодосиев каза: „Ние, гребците срещу течението, се намираме”. Убеден съм, че трябва да има гребци и то точно срещу течението, защото шамандури по течението има много. Ние успяхме, въпреки всички трудности, които имахме по време на реализацията на проекта. За по-малко от 365 дни преминахме през всички стъпки – пленерът, намирането на автор, събирането на средства, получаването на всички разрешения за работа, реализацията. Ще ми се да има възможност за още такива проекти. Авторката Виктория Георгиева работи по няколко подобни проекта в момента. За 2018 година тя е носителка на наградата „Стоян Камбарев” в категория „Полет в изкуството”. Получавала е подкрепата на доста сериозни организации до момента, големите й проекти в София винаги са подкрепени от Столична община. Преди дни с нея си говорихме за това, че тя за първи път вижда такъв тип финансиране на подобен проект. Хубавото е, че тя оцени факта, че група художници са направили нещо безвъзмездно, за да осигурят средства друг художник да направи нещо в област, в която не работят. Надявам се проектите на колегите от Художествената гимназия и на студентите, включително и нашият проект, да дадат началото за стрийт-арта в града. Много ми се иска и обществото, и общината да подкрепят подобни инициативи, защото те се осъществяват трудно, и струват пари. Но си заслужава да ги има край нас.

 

 

Още снимки от новината

------------------------------------
------------------------------------
------------------------------------

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев