Община Сливен

In memoriam: Напусна ли актьорът Тодор Близнаков

ХЕХЕХЕ
31.05.2019 / 22:00

Днес в София внезапно почина актьорът Тодор Близнаков.

Това е просто едно изречение, просто едно съобщение, след което следват няколко думи за ролите му, за неговата ярка театрална любов и после „сбогом“. Но, има и едно но.. и то е, че никога не можеш да подготвиш сърцето си и да приемеш философски загубата на приятел. Още по-страшно е когато черната новина те връхлита просто ей така, насред нищото. Така се случи и днес – един от последните дни на цветния май. Едно телефонно обаждане и гласът на Дидо Статуловми съобщи за смъртта на Тодор Близнаков.., обаждане, след което си даваш сметка, че си загубил едно тридесет и пет годишно приятелство. Тодор Близнаков е починал – миг, дори и болката не усещаш, а кръвта нахлува в главата ти. Започваш да се суетиш, да се обадя на приятели, да отворя фейсбук, и какво от това, за да поговорим колко важен е бил Близнаков за всеки един от нас, колко е талантлив, кой кога го е видял за последно, кога му се обадих за последно….

Но дрезгавият глас на Леонард Коен сякаш започва да те събира, болката да отиде в сърцето, спомените, снимките, срещите с Тодор Близнаков, ролите му, които си успял да гледаш, обещанията, които си му дал да отидеш на театър и толкова още много думи, цветове, аромати, музика…все неща, които се блъскат и искат да станат най-важните за теб.

 

Над цялата тази върхушка в теб, започва все по-отчетливо да звучи неговия глас ….. усилва се, става все по-отчетлив.. Не се вземай много на сериозно, момиче! В гласът му има толкова много професионализъм, изграждан с години, глас, с който изразяваше всичко на сцената, широк и слънчев като неговата родна Добруджа. Слънцето беше винаги и в очите му, големи и по детски любопитни, имаше и трудни години в Сливен, когато често помръкваха, но това е отдавна.

 

Сега ще се кажат и подредят много думи за Тодор Близнаков, за неговите роли за неговите театрални периоди, за семейството му, за наградите, които взе, за един скъп Аскер, но 15 години той остави в Сливен и му даде много. Не само на сцената, не само на приятелите, на всеки, който имаше привилегията да го познава и да общува с него. Затова и често се връщаше в окъпания от Сините камъни град. Но аз искам да ви върна към едно друга негово поприще.

 

Тодор Близнаков и първото частно радио „Бимако“ – няма как да не помните неговите среднощни предавания. Десетки хора стояха в късните часове само заради невероятните мигове на поезия, музика, любов и изповеди – часовете с Тодор Близнаков.

 

Миналата година се навършиха 25 години от старта на радио Бимаков Сливен – Бимако. С Мартин Славов решихме да отбележим годишнината и да направим интервю, за да поговорим за неговата сила, магия и за страхотните хора, които работиха в него. Не го направихме, може би сега е времето, заради Тодор Близнаков, заради Валери Главчовски, заради Янаки Стоилов, заради Анна Баева и Сашо Касиянов, и заради всички тези, които обичаха радиото и страдаха когато то вече не звучеше в ефир.

 

При станалите вече по-редки срещи с Тодор Близнаков в София,ние обичахме да се връщаме към годините на работа в радиото, към неговите първи стъпки, към магията му и емоцията, с които то държеше всеки един от нас. С него вярвахме, че това не са само спомени, а е и една своеобразна равносметка на времето, в което се създаде и работеше радиото. Равносметка на важните за хората въпроси, за проблеми на града, за съгражданите и за на обществото ни. Това беше време на събуждане, на родова, гражданска и обществена идентичност. Хората се вълнуваха от новините, от това, което се случва на тяхната улица, в техния град, в държавата. Искаха да научат как работят институциите, как решават проблемите им и радио Бимако отговори на тези очаквания. Не само като новинарски блокове, като репортерски включвания, но и като авторски предавания, като разнообразие от музика, гласове, позиции, коментари. Екипът беше страхотен, надъхан и енергичен. Имахме пълната свобода от собствениците за програмата, всичко беше въпрос на програмна концепция и на обсъждания. За нас рейтинг бяха хората, които се обаждаха по всяко време в радиото, даваха съвети, насочваха репортерите накъде да тръгнат и защо, участваха в предаванията. Живеехме на едни вълни за заедно с тях, празнувахме заедно рождените дни на радиото. Това не може да се забрави, затова си давахме и сметка, че не може да се повтори, особено днес, в тези по-особени дни, по-комерсиални и по-трудни.

 

Зад микрофоните ние бяхме критични, въпреки че не бяхме професионалисти, никой от нас нямаше зад гърба си дълъг опит като журналист, учехме се на правилна дикция, да не декламираме в ефир и може би затова ни помагаше огромната любов, с която вършехме работата си. Спомням си сутрин този, който беше дежурен като водещ на информационния блок, беше почти всичко – подготвяше новините, тичаше до близкия РЕП, за да вземе вестниците и в движение да направи преглед на печата, приемаше обажданията на слушателите, свързваше се с различни институции, за да зададе актуалните въпроси, очакваше репортерските включвания и още и още. Понякога сутрин дежурен беше и Тодор Близнаков, о невероятно, неговия театрален глас съобщаваше времето, новините, правеше коментари. Зад стъклото, в апаратната бяха нашите тонрежисьори – Валя, Бонка Андреева, Янаки, Митко Бонев, Дамян, Петър, Панайот. Винаги готови да подкрепят всяка новина или репортаж с подходяща музика. Как го правеха това, с касетите, с доста по-различна техника от днешната, но го правеха. Стояха с часове да монтират музика, да подготвят авторските предавания, търсеха, ровеха, но винаги знаеха какво правят и го правеха по-най-добрия начин.

 

В радиото имаше една цяла палитра от предавания, за да дойде часът на Тодор Близнаков..часът на Тодор Близнаков!

 

Сега след този час, ще се съберем отново, ще помълчим, ще слушаме Леонард Коен, Понко Бакърджиев ще ни разкаже за ятото на гълъбите в Сливенския драматичен театър, ято, което един след друг гордо отлитат към онези по-ведри небеса.. Днес отлетя към ятото гълъби и Тодор Близнаков, с ведрия и малко насмешлив поглед, с цигарите, с които не поиска да се раздели, а за нас остава “I’m Your Man”, докато не тръгнем и ние...

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев