Община Сливен

Днес почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена

.........................................................
21.05.2019 / 09:00

В православния свят на 21 май се отдава заслужена почит на делото на император Константин и на неговата майка Елена, признати от православната черква за равноапостоли.

Управлението на император Константин е едно от най-важните в историята. При него християнската вяра, много дълго преследвана, става господстваща в обширната му империя. Християните получават неговото всестранно покровителство. Малкото по това време градче край Босфора – Византион, е избрано за столица на империята и скоро се превръща в голям великолепен град, наречен "Нови Рим", "Цариград" или "Константинопол". Това е първата християнска столица в света с богати и красиви християнски храмове. В резултат на мисията, предприета от майка му Елена, с неговата всестранна подкрепа, през 325 г. в Иерусалим е разкрит кръста, на който е бил разпънат Христос, както и гробницата, в която е било поставено тялото му. На това място той заповядва да бъде построена базиликата “Гроб Господен” известна днес като “Божи Гроб” в Ирусалим. Пак по негова заповед е построен и храмът “Рождество Христово” във Витлеем при пещерата, в която е роден Христос, както и много други известни християнски храмове. Свикан е Първият вселенски събо и е съставен “Символът на вярата”.

За неговото положително отношение към християнството допринасят не само благочестивото възпитание, което получава тайно от майка си в годините на гонението на християните, както и неговият характер, но и опитността му на военен. Под знак на кръста той печели победа във важна битка, след което на триумфалните врата, построени в Рим в чест на неговата победа, заповядва да напишат, че тази победа е удържал с Божията помощ. На един от площадите на Рим била издигната негова статуя с копие в ръка, което завършва с кръст, под който има надпис: "Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина."

Празникът “Константин и Елена” е ден, на който православните християни в България посещават църкви и манастири. На иконите на двамата равноапостоли се оставят дарове за здраве. Отива са на аязмото, за да измият лицата за здраве и хубост и за да напълнят съдовете си с лековита вода.

Този християнски празник е честван и като езически празник. На него и на следващия го празник – Еньовден, се отдава почит на огъня с неговата животворна сила и се преминава от края на пролетта в началото на лятото с неговите типични стопански дейности и ритуали.

Особено устойчивост той проявява в странджанското село Българи, където се изпълнява обичаят “игра върху огън”, популярен като нестинарство.

Според някой изследователи ритуалния танц върху огън е свързан с архаичните представи и ритуали на късноантичното тракийско население, а според други - с прабългарското шаманство. По интересното обаче в него е това, че той се предава по наследство и в него са посветени определени родове в Българи.

Нестинарите си имат конак – къщата на главната нестинарка, която приемат за свята. Там има параклиса св. Константин и св. Елена, където в червени калъфи, наричани ризи, се пазят техните свещени икони, ритуалния нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.

По стар обичай сутринта на празника на св. Константин и св. Елена всички нестинари отиват при иконите, които прекадяват. После шествието тръгва към аязмото на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с цветя. После свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани - обреден хляб, сирене, печени овни, шилета. Чак тогава започва т.нар.„панагир”, който продължава до като мръкне. Кулминация на празника е играта върху огън. В съпровод на гайда и тъпан, в такт с музиката нестинарите започват своята магическа игра около огъня, от който е останала само жаравата. Един по един биват „прихващани”, „прифащани” (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крака в жаравата. Пред себе си държат иконата на св. Костадин, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва „въх-въх”. По време на магическия танц, „прихванати” от светците нестинарите установявали контакт с тях, разговаряли с мъртвите и правели пророкувания. След като играта свърши, нестинарите връщат в конака иконите и тъпана, за да ги извадят пак след една година.

 

Именници: Константин, Костадин, Костадинка и Елена, Еленко.

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев