Община Сливен

"Родната сестра на вятъра" - "потомката" на своя "бащин град"

.........................................................
02.05.2019 / 09:13

Видях Багряна за първи път при едно от нейните пребивавания в Сливен в началото на тридесетте години на миналия век, когато тя бе поканена от ученическото литературно дружество при Мъжката гимназия да рецитира свои стихове. Всяко стихотворение бе изпращано с аплодисменти, най-бурни при “Стихии”, “Потомка”, “Кладенецът”, “Утрин в Сливен” и “Халеевата комета”. Стройна, с изящна фигура, красиво лице с подчертани вежди, с пленителен, мелодичен глас, тя имаше неповторимо излъчване. По-късно, като студент в София, я виждах на литературни четения на кръжеца “Живо слово”, в компанията на Олга Кирчева, Ана Каменова, Донка и Константин Константинови. Да проуча родовото потекло на Багряна ме подтикна стихотворението й “Потомка”.

Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети,техните лица, души, живот.

Оказа се, че тя е потомка на хора, оставили следи в живота на епохата си. Дядо й Михаил Белчев изработва в Сливен много ценени и търсени гайтани. Любознателен и предприемчив, знаел чужди езици и търгувал из цялата турска империя, Виена, Брашов, Одеса. Срещал се с възрожденци, между които Антон Иванов. Попива от културата на широкия свят и споделя видяното със семейството и колегите си. Съпругата му Елисавета Желева е най- ревностният му слушател. Силно любознателна и образована, тя е една от първите просветени класни учителки, оставила трайни следи в учебното дело на Сливен. Създава училище в Чинтуловия сокак и го превръща в общообразователно и културно средище за деца и възрастни. Помага активно за откриването на “Баби Иванкиното” училище и продължава там своята просветителска работа, заедно с изтъкнатата учителка Зарафина Яндова Узуннойкова. Успоредно с общообразователните предмети, те обучавали ученичките на ръкоделие и домакинство. Тяхна възпитаничка е Аргира Жечкова.

В спомените си Багряна описва баба си (чието име носи) като “едра, бяла, с хубав профил, строга, стилна жена”. Брат на баба й е известният и уважаван духовник поп Стефан Желев, активен участник в борбата за самостоятелна църква, един от основателите на читалище “Зора” в 1859 година.

В семейството на Елисавета и Михаил се раждат 7 деца: Любомир, Страшимир, Владимир, Неделя, получила висше образование в Женева, учителствала в Сливен и Варна, Зоя – гимназиална учителка, завършила в Прага, Мария и Ташка.

Бащата на поетесата Любомир М. Белчев (1865-1941) израства като първороден син под особените грижи на майка си. Той е надарен с буден ум, голяма енергия и многостранни интереси, с ярко изразен вкус към литературата и стремеж да се утвърди като личност със собствена значимост. Първоначално учителства, впоследствие е в държавната администрация. Амбициозен и упорит, скоро израства и заема отговорни служби в Пловдив, Търново, Сливен и София.

Майката на Багряна – Мария Христова Яначкова, родена в с. Рила, на 4 години остава сираче и е отгледана от брата на майка си – архимандрит Герасим (1817 – 1892 г.); Той също е раснал като сираче, което монаси от Рилския манастир вземат за послушник, изпращат го да учи в Русия. След това, вече йеромонах, повторно е в Русия като таксидиот – събирач на помощи. Със събрани от него средства, в Пловдив е построено Жълтото училище. Става игумен на Араповсия манастир – културно средище с богата библиотека. Участвал е в освободителните борби, укривал е Левски. Ботев му подарява портрета си с надпис: “В знак на уважение отцу Герасиму”. Бележитият художник Станислав Доспевски го е обезсмъртил с портрет. При него малката Мария получава първоначалното си образование и поглед към духовното и културата. Когато поотраства, отец Герасим я настанява във видното възрожденско семейство Недкович в Пловдив и я записва във френския пансион като приходяща ученичка.

В 1881 г. Любомир Белчев и Мария Яначкова се запознават, сгодяват се, а на годежната им снимка Любомир написва акростих, чиито първоначални букви образуват Мария и Любомир, Рила – Сливен. Сватбеното им тържество е през следващата година в Араповския манастир. За майка си Багряна пише:

 

Две планини премина –

Рила и Балкана –

за да ме създадеш…

 

Семейство Белчеви, след първородната Елисавета (1893 г.), има още 6 деца: Надя, Георги, Вера, Михаил, Люба, Лиляна.

Дългият (почти един век) житейски път на Багряна е известен. Път сложен, бурен, многолик. В българския литературен живот Елисавета се появява веднага след Първата световна война. Постепенно се свързва с културния и литературен елит на епохата и, търсеща и търсена, става част от него. Още съвсем млада се сприятелява с писателите Г. Райчев, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов, Г. П. Стаматов, К. Константинов. От 1921 г., когато печата стихове, Вл. Василев, Н. Лилиев и С. Скитник й измислят псевдонима Багряна. Й. Йовков забелязва таланта на студентката по филология. К. Константинов пише първите положителни отзиви за публикуваните й творби през 1922 г. Близка е със семейството на проф. Милетич, където се запознава с големия учен проф. Боян Пенев – познанство, прерастнало в сърдечно приятелство. Плод на скръбта й след нелепата му смърт е великолепният триптих “Реквием”. В 1924 г. получава наградата за поезия на Министерството на просветата и е приета за член на Съюза на писателите.

Сред богатото многообхватно творчество на поетесата, старата бащина къща в Сливен, в която живее със семейството си от 14-годишна възраст, е описана с обич и топлота в “Кладенецът”:

 

За да си спомням

кладенеца в Сливен

и първите си пориви щастливи

и тласъка на първата вълна…

 

А в стихотворението “Утро в Сливен” тя пише:

 

Дядовата къща

в паметта ми

само днес живее – спомен тих

за да не изчезне със смъртта ми,

нека да остане с моя стих.

 

Роднините и приятелите на семейството й в Сливен влияят върху оформянето на нейния свят, на нейните интереси и търсения. Баща й е близък приятел с братовчед си Спиридон Ганев, професор по физика и астрономия в Университета. Той й подарява учебник по астрономия, атлас на звездното небе и й разкрива този непознат свят. Елисавета си устройва в двора “обсерватория” – за телескоп й служи военният бинокъл на баща й. В 1910 г. в Сливен тя наблюдава Халеевата комета, което знамение отразява:

 

В дълбокото небе на Сливен

изгря с опънат огнен шлейф

и станаха край мене причудливи,

превърнати на въздух и седеф,

нещата най-обикновени

домът ни стар, стрехата схлупена

залостената порта, кирпичния дувар.

 

Елисавета е впечатлена от роднинското семейство на Петранка и Димитър Консулови – двамата френски възпитаници. (Консулов е превел всички романи на К. Фламарион, “Човекът, който се смее” на Ем. Зола, “Майка и дете” на Вл. Жук). В този дом на интелектуалци има огромна библиотека на нейно разположение, тук се разговаря за изкуство и литература.

Сливен, уникалният дъх на града, духовното излъчване на хората му намират ярък изказ във вечната поезия на Багряна. Ликът му присъства в творчеството й като низ от най-топли спомени. Акад. Петър Динеков, който счита поезията на Багряна „за огромен капитал на нацията ни”, по повод стихотворението “В деня на равносметката”, определя Сливен като нейния “духовен роден град”. За поетесата Сливен е “бащин град”:

 

Стъпките ми будят тротоара,

тази сутрин в тебе, бащин град…

 

Евгени Курдов, 1972, линогравюра, Сторят бряст

 

Но той е и “роден град”, както го нарича в “Стихии” – по спомени от ученичество, когато силен вятър събаря крехкото момиче на площада:

 

Можеш ли да спреш ти вятъра,

дето идва от могилите,

профучава през боазите,

вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите,

на каруците чергилата,

сваля портите, оградите

и децата по мегданите –

в родния ми град?

 

Сливен чества тържествено своята достойна дъщеря в 1968 г., като я удостоява с Чинтулова награда и отличава още веднъж в 1978 г., по случай 80-годишнината й. След това, през 1983 г., Сливен организира юбилейна сесия на Института по литература при БАН, в която участва целия академичен литературен елит: акад. П. Зарев, акад. П. Динеков, професорите Д. Колева, М. Цанева, Р. Ликова, Ив. Попиванов и др. Обобщение за голямата й творческа личност прави Анна Каменова: “Стиховете на Багряна ни изпълват с една стихийна радост, че българският дух е могъл да се въплъти в такава свежа хармония на думи.”8. Багряна

Творчеството на голямата ни поетеса прекрачи отдавна българските граници. На 20.03.1991 г. Багряна завърши земния си път. Прекърши се златното перо, но остави в наследство целия блясък на големия си талант.

 

Борис СИМИТЧИЕВ

 

Източник: в. „Сливен“, бр.7, 22.09.2004 г.

 

Б.Р. Багряна е патрон на най-младото сливенско училище, нейното име носи и сливенска улица. Тази почит към своята най-достойна дъщеря нейният бащин град й отдаде посмъртно.

Още снимки от новината

.........................................................
.........................................................
.........................................................

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев