Община Сливен

Цветница е, кичим върбови клонки за здраве

------------------------------------
21.04.2019 / 10:44

Неделята, в която жителите на Йерусалим посрещали Иисус като Цар и Спасител, българите празнуват един от най-жизнерадостните празници -Цветница.

Той няма постоянна дата в календара. Празнува се седмица преди християнския Великден и еврейската Пасха, в неделята след Лазаровден.

Според евангелските разкази, след като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го била изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат". Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

В народната традиция Цветница (Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви), се пада в шестата неделя на Великия пост. Празникът започва с тържествена служба и водосвет.

От храма вярващите носят осветени върбови клонки, които свиват на венчета. С тях кичат иконата на Св. Богородица, рогата на кравите и воловете, плодните дръвчета. Пазят от върбата до следващата Цветница – лек против много болести. Светена върба носят на гробищата, палят и прекадяват гробовете, за да предпазят душите на умрелите от зли сили.

Стара традиция е да се нарежда семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. Приготвя се обредното ястие тавалък – риба с ориз.

Празникът завършва с лазарския обичай кумичене.

Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, носят на реката осветено върбово венче с цветен конец и обреден хляб – кукла. Едновременно ги хвърлят във водата и по тях гадаят кога ще се задомят. По това чия китка или хляб ще е най-напред си избират и кумица, най-главната сред тях. В нейния дом нареждат богата трапеза, след което се веселят на мегдана до късно вечерта.

След емоционалната приповдигнатост на Лазаровден и Цветница, българите влизат в най-тежката седмица преди Великден - Страстната неделя. А католиците посрещат Възкресение Христово.

Имен ден празнуват, всички, които носят имена на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев