Община Сливен

Аспарух Панов: 94 години от най-големия терористичен акт в българската история. Поуки и предизвикателства

.........................................................
15.04.2019 / 09:35

На 16 април ще отбележим поредната годишнина от зверския атентат в софийската катедрала „Света Неделя“. Решението за неговото организиране е взето от Коминтерна и е връхна точка в действията на нелегалната БКП за унищожаване на политическия елит на страната и подпомагане на болшевишкото настъпление в България. Въпреки че до „сакралната дата“ има още няколко дни, политическите дебати не само вече започнаха, но и се изостриха до крайност.

„Главна героиня“ при сегашните обсъждания се оказа небезизвестната „лява“ журналистка, публицистка и политическа анализаторка Велислава Дърева, която неслучайно издаде точно сега, в началото на кампанията за европейските избори, книгата си „Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови“. Книга, около която се вдигна разнопосочна политическа и медийна шумотевица.

Ето няколко пасажа от статията на Георги Драганов в сайта „Факти.бг“ със заглавие: „За новата книга на Дърева и пренаписването на историята“ и подзаглавие: „Съсипаха живота на моите деди и родители, няма да допусна да съсипят и моя“:

 

„…Присъствах на представянето на книгата на Велислава Дърева „Атентатът 1925 г.: Денят, в който се отвориха портите адови“. Мястото бе много любимата ми книжарница Гринуич, на бул. „Витоша“. Отидох с идеята, че ще има някакви хора, но намерих залата, която не е малка, препълнена. Буквално нямаше място от хора и журналисти от всякакви медии, които отразяваха събитието…

 

…Академик сипеше хвалебствия за тази книга, като зад него седяха плакат на S&D – Прогресивния алианс на социалисти и демократи, партията, в която членува БСП в Европейския парламент, и плакат „Фашизмът не е мнение, а престъпление“. Същият академик силно и дълго благодари на евродепутатите и членове на БСП Сергей Станишев и Георги Пирински за финансовата подкрепа за издаването на книгата…

 

…Какво заяви самият автор? Според Велислава Дърева причината за най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите изобщо в световната история е… в правителството и властта, а не в терористичната групировка БКП, която действа под давление на чужда власт и с чужди пари против България и българските интереси. Дърева по всякакъв начин целеше да омаловажи, извини и прехвърли отговорността за организираната от БКП кървава баня на всички други, но не и на партията, която организира и плаща за събитието и книгата…“

 

В този дух на мисли искам специално да обърна вниманието ви и на отвореното писмо до Велислава Дърева от известния журналист на прехода Борислав Костурков, озаглавено: „Груби манипулации за чудовищния атентат в храма „Света Неделя“. Отворено писмо до Велислава Дърева“ . Великолепен текст, който заслужава специално политическо внимание и гражданска подкрепа. Ето един цитат от него, който едва ли се нуждае от специален коментар:

 

„…Велислава, познаваме се от години. Знаеш, че въпреки различните ни идеологически позиции, съм ценял твоето остро перо. Твърденията ти обаче по БНТ при представянето на твоята книга за атентата в църквата „Света Неделя“ са направо скандални! Ти или изобщо не познаваш историята на България и в частност дори историята на БКП или жестоко манипулираш. Първото не го вярвам, а втората причина за твоите изявления – грубата манипулация, е още по-недостойна!…

 

…Нима не знаеш, че този чудовищен атентат (първият в историята, извършен в религиозен храм) е дело на левосектантското ръководство на партията, нейната Военна организация (Коста Янков) и Специалната наказателна група (в нея влиза и Вълко Червенков), подчинена на Изпълнителното бюро на Централния комитет ? Нима не знаеш, че решението за този престъпен акт е в духа на Витошката конференция за курс към въоръжена борба?…“

 

С „отвореното си писмо“ до Велислава Дърева, Борето Костурков ме върна почти 30 години назад, в „далечната“ 1990 г., когато отбелязвахме 65-годишнина от кървавия терористичен акт. Тогава написах първата си статия по тази толкова деликатна тема от новата ни история, озаглавена „За жертвите, палачите и същността на комунизма“ която имах честта да публикувам в седмичника за политика и култура на РДП „ВЕК 21“ (бр. 25, 19. Септ. 1990 г.)

 

25 години по-късно, през 2015 г, тази статия бе в основата на едноименна статия в личния ми блог, посветена на 90-годишнината от атентата в божия храм „Света Неделя“ , която предлагам на вашето внимание. Предлагам я с дълбокото убеждение, че в циничните времена, в които живеем, времена, в които „червените“ наглост и безочие, нямат граници, тя ще става все по-актуална с всеки изминат ден.

 

През тези дни отбелязахме 90-годишнината от един от най-зловещите терористични актове в европейската и дори световната история – атентатът в столичната църква „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. Общият брой на жертвите е ужасяващ – 213 души са загиналите и над 500 са ранените. Зад потресаващите цифри обаче, стои не „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“, а терористичната организация, наречена Българска комунистическа партия.

Колебаех се дали да напиша нещо актуално по темата, но предпочетох да предложа в блога статията си по повод 65 годишнината от атентата: „За жертвите, палачите и същността на комунизма“, публикувана във „Век 21“, бр. 25 от 19 септември 1990 г. с една великолепна илюстрация от Христо Комарницки.

 

Ето и самата статия, в която днес, 25 години по-късно, не бих променил и една думичка:

 

Едно от най-големите богатства на бурното време, в което живеем, е разкрепостяването на съвършено нови ценностни системи. Един път завинаги е счупено кривото огледало на българската история, разместващо местата на престъпници и герои. Като пясъчни кули се срутват измислиците за „героичната и прогресивна“ роля на Българската комунистическа партия.

 

Първият горчив плод на болшевизацията на комунистическата партия са безмислените и предварително обречени на неуспех септемврийски размирици през 1923 г., представяни ни като „първото антифашистко въстание в света“. Организирано и ръководено от дългата ръка на Москва, то доведе до невинни човешки жертви, до ненужно изостряне на политическата обстановка в страната. Като спомен от него в народната памет ще останат единствено черните забрадки и позорното бягство на неговите подбудители – Коминтерновските агенти Коларов и Димитров. Както пише в комунистическите учебници по история, „макар и завършило с поражение, септемврийското въстание има огромно значение в историята на България, за развитието на БКП, за международното комунистическо движение“. Напълно съм съгласен с тази формулировка. Значението действително е огромно, достойно за книгата на Гинес по своята нелепост и политически инфантилизъм на неговите организатори.

Доколкото до значението му за развитието на БКП, то проличава най-добре в следващите няколко кървави години в нашата история. Апогей в развитието на тръгналата по ленински път партия е нямащият аналог в историята на световния тероризъм атентат в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г.

 

Опозиционната преса отдели много място на този терористичен акт във връзка със 65-годишниката от извършването му. Но все пак ми се иска да отбележа още веднъж дълбоко пресметнатата садистичност на извършителите. Всичко е организирано така, че да бъдат убити колкото може повече от най-блестящите представители на обществения елит. Изборът на жертвите съвсем не е случаен. Комунистите винаги са изпитвали яростна ненавист не само към другояче мислещите, но и към всички, които ги превъзхождат в някакво отношение.

 

Под развалините намират смъртта си генералите Найденов, Нерезов, Попов, Кюркчиев, Табаков, Златарев, Радойков, Стойков, Павлов, Пушкаров, Лолов, Давилов, много други офицери, столичният кмет Паскалев, окръжният управител Неделчев, градоначалникът Кисьов, депутатите Колушев, Рачев, Цанов, търговци, чиновници, инженери, адвокати, журналисти, войници, жени и деца. Много семейства дават по няколко жертви едновременно. Никога не трябва да сезабравя и невероятната гавра с религиозните чувства на народа ни. Кажете ми какви могат да бъдат тези изчадия адови, способни да избият стотици хора в божия храм, и то на връх Великден. Затова само с насмешка и съжаление може да бъде посрещнат фарисейският флирт с християнството на новите социал-комунисти.

 

Последствията от атентата не се ограничават само с жертвите от бомбения взрив. В ответния бял теpop загиват невинно много прогресивни, леви интелектуалци, станали косвена жертва на болшевизацията на социалистическата идея. Периодът 1923–1925 година е само един от многото горчиви периоди във „великата“ стогодишна история на БКП. Въпреки че този период не е толкова актуален на фона на третата национална катастрофа, все пак нека не го забравяме, когато мислим за бъдещето на България.

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев