Община Сливен

Фермер от с.Панаретовци разказва пред БНТ за сенчестата страна на животновъдството

фгргрг
31.03.2019 / 21:37

Как пазарът на месодайни животни се развива не дотам прозрачно и колко голям е проблемът с липсата на работна ръка в животновъдството показа в репортаж от с. Панаретовци предаването на БНТ „Бразди“. За възможностите да се печелят пари от фермерство и за сенчестата страна на търговията с месодайни животни разказва фермерът тоян Димитров.

Във фермата му в селото в момента се отглеждат скъпата порода саанска коза, месодайни и млечни крави, както и щрауси.

 

Елитната саанска коза, е швейцарска порода за добив на мляко, месо и кожи. Използва се като основна порода подобрителка. Цената на едно яре е 240 евро. В момента всички мъжки ярета на Стоян Тодоров са изкупени предварително за разплод. Млеконадоят на женските е висок – около 8 л. дневно на животно или около 900-920 литра за лактационния период от 240 дена. Едно яре струва над 240 евро.

 

От 450 дойни крави през 2014 г. обаче стопанството е намаляло до 12 дойни крави днес. Причината – липса на работна ръка. Фермерът, който е софиянец, но със семейството си развива стопанство в с. Панаретовци, признава, че е имало дни, в които се е налагало само той и майка му сами да доят над 330 крави дневно.

 

Фермерът признава обаче, че в момента 12-те дойни крави изкарвали заплатите на заетите във фермата му.

 

Въпреки възможностите да печели от млеконадоя, за да избегне „субективният фактор“, той преминал към отглеждане на месодайни животни. Формулата му за производство на животни за месо е оборно отглеждане. Животните не пасат, а се хранят на ясла с точно изчислени дажби на фуражите. Така отглеждането им е и евтино, но и с голям прираст. На 7 месец, след отбиване, телетата на Стоян тежат над 300 килограма.

 

Фермерът отглежда няколко месодайни породи крави заедно с традиционните черно-шарени като залага единствено на изкуствено заплождане. Работи за пазара в България пет години и изнася за Албания от 2002 г. Събира обаче необходимите количества и като купува от фермите и от наречените от него „дистрибутори“ - прекупвачи, понякога от ромски произход. Признава, че понякога прекупвачите работят нелегално.

 

Това поставя много въпроси и за сивия пазар, и за разпространението на болести сред животните. Според Тодоров това е проблем не само на прекупвачите, но и на фермерите, които също продават без документи. „Ако държавата регистрира всички по ДДС, проблемът може да бъде решен.“, смята той. Според него трябва „да се извадят на светло фермерите, защото има много хора, които са фермери само заради субсидиите. Ако се спрат субсидиите ще видим кой ще остане и кой няма да остане. Аз съм сигурен, че може би и останалите ще бъдат по-добре“, обяснява Тодоров.

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев