Община Сливен

Потомци на жители на село Запалня - в кампания за консервиране на "Потопената църква"

------------------------------------
13.03.2019 / 15:24

Кампании за консервиране на Потопената църква организират потомци на хора от изчезналото във водите на язовир "Жребчево" село Запалня. Целта е църквата да се консервира и запази за поколенията, след като се е превърнала в култово място за посещения, включително и поклоннически. Ще бъдат консервирани и запечатани зидовете на Потопената църква. Инициаторите искат още над останките от църквата да бъде поставена малка камбана. Църквата "Свети Иван Рилски" е единственият останал жив спомен от историята на село Запалня, което е потопено във водите на язовир "Жребчево" в началото на шейсетте години на миналия век.

Това каза в интервю за БТА заместник-кметът по икономическо развитие на община Сливен Стоян Марков. Той е потомък на жители на потопеното село Запалня и по майчина, и по бащина линия. Селото е било потопено през годината, в която е роден - 1965 г. Началото си селото води от XIV век, разказа Марков. Интересна е историята на неговото име. Над някогашното подбалканско селце, в полите на т.нар. Розова долина, тегне прокоба още от основаването му. При неочаквано прииждане на река Тунджа, то било често потопявано от водата, а голяма част от жителите му загивали.

Оцелелите след "потопите" основали ново село и го нарекли Апазлу /в превод от турски - мъка, страдание/, а в последствие се побългарило в Запалня. Селото било известно с най-добрите насаждения от маслодайна роза в страната и имало повече от 120 гюлови казана.След потапянето му, на дъното на язовира останали къщите, читалището, селската кръчма и красивите розови градини на Запалня. Повечето хора от потопеното село са се заселили в град Твърдица, където основали т.нар. Запалски квартал, също и в Казанлък, Сборище и село Оризари.

Единственото останало от потопеното село е църквата, превърнала се в истинска атракция за туристи и любим обект на фотографи и журналисти.Рано напролет храмът е почти изцяло под водата, а през лятото, когато водите на язовира се прибират, той изплува. Храмът е построен през 1891 година от тревненски майстори и е осветен през 1892 от митрополита на Сливенска епархия Гервасий. Когато е станало ясно, че селото ще бъде потопено, хората са изнесли иконите и църковната утвар и са ги пренесли в църквата в град Гурково. Храмът е една важна частица от потопеното в язовира село, която отказва да се подчини на природата и да изчезне. Той е останал да ни покаже, че вярата и духът винаги умират последни.

 

Източник: БТА

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев