Община Сливен

Веселина Седларска: „Интернационалът“ срещу „Бела, чао"

------------------------------------
28.02.2019 / 15:49

Ето я българската политическа нива, онова там е кривата круша, а под нея е седнала Българската социалистическа партия. Докарала е положението до под кривата круша и е напуснала парламента да си почине. Седи си там и се чуди какво да направи. Има едни такива положения, в които нито напред, нито назад не се вижда полезен ход.

 

Напускането на парламента е възможен, макар и краен начин, да кажеш на управляващите нещо, което се правят, че не чуват. Неписаните правила на такава отчаяна мярка са, че това се прави по определен повод, с ясна причина и изрично условие, при което напусналите ще се върнат в парламента. Това предполага, че така най-после глухото мнозинство ще чуе гласа на опозицията, ще направи компромис и ще се придвижи в посока на опонентите в името на парламентаризма. След което напусналите се връщат на работните си места и продължават обичайната си работа. Всичко това е нормално да се разиграе за няколко дни.

 

Такъв щеше да е случаят, ако БСП се беше върнала в парламента след като ГЕРБ (по-точно Бойко Борисов) даде заден за отнемането на възможността за преференциално гласуване. Така БСП щеше да изглежда като победител в този спор, колкото и ГЕРБ да тръбяха, че са се вслушали в гласа народен и затова са отстъпили за връщането на преференциите в нормалния им вид. Ето един от малкото случаи в политиката, когато и вълкът щеше да е сит, и агнето да е цяло. Но не се случи така, БСП не се върна.

 

Има, разбира се, и друг случай, в който опозицията излиза от парламента – не по конкретен повод и не за кратко. Това може да стане, когато в страната е назряла „революционна“ ситуация и опозицията престава да се губи времето с излишни дебати, излиза от Народното събрание и поема курс на „въоръжена“ борба за избори и за нов парламент. Такава изглежда ситуация сега: БСП излезе с възможно най-общия аргумент, че този парламент не е в състояние да работи и без ясна представа за срока на своето отсъствие. От цялата формула липсва само една съставка – революционната ситуация. А тя е най-съществена. Всичко останало започва да изглежда нелепо, преувеличено и комично, когато се действа като че ли народът ей сега ще се вдигне на митинги за нови избори и опозицията ще ги оглави, а народът няма никакво намерение да се вдига. Напротив – седи и гледа с пълно безразличие сеира, който му устройват народните избраници.

 

По думите на Бойко Борисов неговият депутат от гражданската квота Георги Марков, понеже бил именно гражданин, ходел сред останалите граждани, разговарял с тях и после поднасял гражданските настроения и нагласи на лидера на ГЕРБ, който в отговор откликвал. Ако и БСП си имат такъв бродещ гражданин, то той се справя по-зле от Георги Марков, ако е информирал Корнелия Нинова, че народът е готов да се вдигне на въстание, само чака БСП да излезе от парламента и да го оглави. На нищо не иска да се вдига народът и то не защото му харесва сегашното положение, а защото знае, че и бъдещото положение няма да е по-добре – или ще е същото (ГЕРБ отново ще управлява) или ще е още по-зле (БСП ще дойде на власт.)

 

Всичко, което БСП постигна, е че успя да се постави в изолация. Социалистите вече са търсени само по един въпрос: кога ще се върнете в парламента? И правилно – ако имат мнение по останалите горещи теми, мястото, където е най-добре да го казват, е в самия парламент. Президентът даде още един шанс на социалистите депутати да се върнат с достойнство в Народното събрание, като ги призова да го направят. И този шанс не беше оползотворен. И не е правилно да се говори обобщаващо за социалистите депутати, защото е обществена тайна, че една част от тях са несъгласни с крайната мярка, която беше предприета, ядосват се и в по-тесни кръгове мърморят, че напускането обслужва единствено егоистичните стремежи на Корнелия Нинова.

 

Всичко това щеше да има някакво стратегическо оправдание, ако беше подчинено на разгръщане на кампания от страна на БСП за европейските избори. Нищо подобно. Единственото, по което личи, че наближават избори са слуховете, клюките и комбинациите около листата на социалистите. На кое място в списъка ще бъде поставен лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев в листата на родната си партия е основен въпрос. Може да се каже, че до изборите остава точно толкова колкото е нужно на БСП – два месеца, един месец, за да се изпокарат и още един да се посдобрят.

 

БСП успя да се постави в изолация не само на българска територия, но и в семейството на социалистите в европейски мащаб. Мелодиите, на които БСП и ПЕС се настройват за работа, са вече различни не само като метафора – докато БСП марширува все още на „Интернационала“, то ПЕС танцува на „Бела, чао“. Възраждането на тази партизанска италианска песен в европейските социалистически среди не е случайно. Тя символизира връщането на левите партии към техните социални корени. Битка с тоталния диктат на пазарната икономика, борба с монополите, увеличаване на трудовите доходи, нарастване на социалната държава – това са термини от последния форум на ПЕС в Мадрид. Все неща, които до голяма степен биха били желани и от работещите хора у нас. Само че вместо да застане начело на тези желания, да увлече и свои традиционни и потенциални избиратели с енергия, която се надига в Европа, БСП включва ПЕС в своите изказвания само в случаите, в които за пореден път обявява, че няма да отстъпи на ПЕС по отношение на Истанбулската конвенция. От месеци социалистическата партия развява знаме с един и същ надпис „Не на Истанбулската конвенция“. Нищо за социална държава, нищо против пазарна икономика. Човек наистина остава с чуденето дали БСП защитава работещите хора у нас и се старае да привлече още от тях или е тръгнала да се бори за симпатии сред електората на т.н. патриоти.

 

Ефектът от съществуването на двата мастодонта у нас – ГЕРБ и БСП – даде противоречиви резултати. Докато ГЕРБ направи все по-излишно новото дясно, то БСП е на път все по-ясно да показва потребността от ново ляво. Сега разликата между ГЕРБ и (ре)конструираните десни партии е основно в липсата на морален авторитет у ГЕРБ и претенциите за морална състоятелност у няколкото малки обединени и разединени десни партийки. Докато вляво е обратното – колкото повече БСП марширува на Интернационала, толкова по-вероятно е да се намерят млади, социално и антипазарно ориентирани хора, които да започнат да припяват „Бела, чао“."Редута"

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев