Община Сливен

Веселина Седларска: Патриотизъм асорти

.........................................................
17.01.2019 / 09:16

Не са минали и двайсет дни от годината, а вече сме преизпълнили плана си по патриотизъм за години напред. Къде по религиозни поводи, къде по криминални. Патриотизмът претендира да е панацеята на всичките ни проблеми, но макар да се лее в огромни количества, досега не е решил нито един.

На теория патриотизмът минава през любовта към своите, а национализмът през омразата към чуждите. Ние не се затрудняваме чак толкова да различаваме едното от другото. В българската практика ние сме избрали да правим по-лесното и да го наричаме с по-хубавата дума. Ние мразим, но сме патриоти. На теория: със същите основания, с които ни дава право да се гордеем,чувството за патриотизъм би трябвало да ни задължава и да се срамуваме при поводи за срам. На практика: за нас патриотизмът е винаги основание да се гордеем и никога да се срамуваме. На теория ние сме националисти, които мразят и не се срамуват. Но затова пък на практика сме патриоти, които се гордеят. В тази сбъркана пиеска най-активни са следните типажи.

 

Патриот, тип „Ида от вечността, отивам в бъдещето”. Той е гордият наследник на великите българи. Като човек може и да е никой, но като българин е някой. Тайно в него препускат коне, той е впил пети в хълбоците на един от тях и развява конска опашка. И байряк развява, но няколко века по-късно – та досега.Той има теории за произхода на българите, които по величие слагат в малкото джобче фантазмите на македонските учени за това, че са наследници на Александър Велики. Нашите предци са свързани направо с Бог, не с някакви негови земни наместници. Позовава се на автори, чиито книги са деветнайсети братовчеди на научните факти. Убеден е, че България е първата държава в Европа, предпочита да мисли така, вместо да мисли за това има ли днес държава. „Българчетата, които учат из Европа, направо им разказват играта на западняците. Ненапразно сме вторите по интелигентност в света след евреите.“ Само едно колебание има този патриот и то е какво да правим с циганите. От една страна сме велик народ и трябва да понесем философски съжителството, но пък от друга няма да е лошо да ги пратим при по-малко велики народи или на ненаселени планети.

 

Патриот от типа „С бъклица и дрян”. Менче и здравец. Ракийка и салатка. Той е сторонник на българщината. Българщината е прекрасна. Американщината и европейщината не са прекрасни. Той си е обзавел битов кът като една човешка длан, но по-голям не му е нужен. България е най-красивата страна. Той люби, тачи и милее. „Откъде-накъде ще им берем маслините на испанците и гърците? Да си ги берат сами! Ама ги мързи. Нашите в Гърция спят в кочини. Тези хора не са ли чували, че камъкът си тежи на мястото, че дърво без корен…” И лучец яж, водица пий, по-важното е планините да са високи и сини, а небето да е от коприна. И – ако може – да няма мангали. Те са ни лъжицата катран в кацата с меда. Циганите не са като хората. Те са неприспособими към обществения живот. Мерките към тях трябва да са радикални. А турците трябва да си знаят мястото, но тъй като сме демократи, преди това им даваме право да си го изберат – или в Турция, или в кьошето. Биляна, Ивана-Иванка, македонското девойче са наши момичета. Моретата наоколо също са наши. Наздраве, дружина!

 

Патриотът от типа „Тук е хартландът” е с геополитическа симптоматика. Той е пазител на тайната, че България е сърцевината на света. Не, не е центърът. Центърът на света е в района на седемхилядника Кан Тангра, който местните хора в Казахстан наричат „Върхът на българите”. Под този връх е Шамбала, там са се обучавали Буда, Лао Дзъ, Исус Христос и други учители на човечеството. България е посочено място, тук се завърта торнадото на цивилизационните стихии. Оттук преминава европейският диагонал, чийто вектор е насочен към България. През всички времена всички важни, дори и невидими неща, са преминавали оттук, така както само оттук може да премине нефтопроводът. Европа трябва да ни целува краката посмъртно за това, че сме изиграли ролята на щит пред турското нашествие. Бъдещето има специален план за България и отредената за изпълнението на този план енергия скоро ще започне да се чувства. Геополитическият патриот е абсолютно убеден във всичко това и въобще не е притеснен, че точно същите неща говори колегата му по диагноза в Македония, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, но най-вече в Гърция.

 

Най-загадъчният от патриотите е „Конспираторът”. Той знае много неща, но не намира за нужно да ни ги каже всичките. Той говори с намеци, въздишки, премерени паузи, личи си, че се прегъва под тежестта на бремето на световната конспирация. Това масонството, това еврейството са му в малкия пръст. Тамплиерството му е като две и две четири. Най-подлото на световната конспирация е, че тя е постоянно заета с това да разчертава съдбата на България. Не го питайте с какво е толкова ценна България за световната конспирация – с размера си ли, с икономическата си мощ ли? Ще ви погледне снизходително. Ще ви каже, че нямате сетива да разчитате знаците. И че не е нужно да си Емил Чолаков, за да разбереш откъде духа вятърът. Световната конспирация чертае съдбата на България на салфетка, решава бъдещето ни на яхта край Малта и други морски ширини, отглежда ни и ни праща татовци, командири, соколи, царе, папи, патриарси… Патриотът-конспиратор знае най-добре от всички защо родината тъй жално, тъй милно плаче. Бедна малка Българийо…Ние никога няма да имаме шанса да променим собствената си съдба, защото тя зависи от зли и могъщи сили. Затова и няма нужда да се опитваме да бъдем други, освен прозиращи конспирацията отегчени лентяи.

 

Патриот „Обичам Родината, но мразя държавата“. Затова я напуска. „Мизерия, гледам и не вярвам, пълна мизерия. Три години ме нямаше, то станало по-зле. Още на летището таксиджията ме преджоби 42 кинта до автогарата. Няма да се върна, казвам ти, туй ми беше връщането. Егати българите, цял ден стоят пред едно кафенце и някаква вода девин. Един ми скъса нервите снощи. Спорим на маса и той ми вади аргумент, че бил прав, щото бил полицай. Слушай бе, мишок, ти може да си полицай, ама знаеш ли, че аз движа с две златни карти. Може да не съм полицай, бояджия съм, но на ден взимам 90 паунда. Кухи лейки. В Лондон непознати хора се отнасят към мен с повече уважение – плийз, екскюз ми на всяка крачка, – отколкото тук хора, с които съм седнал на маса. От два дена съм тук, двайсет пъти най-малко са ме питали колко струва олиото в Англия. Е не ща темата на живота ми да е олиото. Ако нашите не бяха тук, хич…” След което пита дали стръковете чесън на пазара вече имат скилидки, защото тъпите англичани не продавали такива, само зелени стръкове и изсъхнали глави. Хуква към пазара да си купи, като пътьом се отбива за баничка, които в Лондон също не са толкова вкусни, защото не са триъгълни. После отива на зъболекар, защото е тъпо темата на живота в България да е колко струва олиото, но е умно темата на живота в Англия да е колко струва една пломба.

 

Патриотът тип „Мазохист“. Седи тук и отпива от чашата, за да се уверява, че е точно толкова горчива, колкото той си знае. Смята обаче, че всички останали трябва да емигрират по най-бързия начин. Маслини, портокали, чинии, тоалетни – каквото там искат да берат или мият, само да не са тук. Няма спасение за тази държава. „Какво славно минало, хайде холан? Славен е бил цар Калоян, но не и българите, които са държали трийсет години костите му в кашони от краве масло. Прост народ – слаба държава. България на три морета – как пък не, ний с едно море не можем да се оправим, представяте ли си, ако са три. Слязох в едно капанче на „Златните”, вълните се плискат в него. Ама няма как да ги чуеш, барманът надул чалгата, а ние всичко на всичко четирима души около една маса, които искат да си поговорят, не да се надвикват. Пич, викам на бармана, ти не съзнаваш ли, че си тук да продаваш шума на вълните, а не чалга? Да си бяхме останали под турско, поне пътищата ни щяха да хубави, а столицата ни нямаше да е най-мръсното място след южен Мозамбик” . Той е патриот по своему, обича България, защото тя му дава основания да се чувства по-интелигентен от сънародниците си и абсолютно невинен за състояние на държавата.

 

Патриот от типа „Искам да стана депутат“: Коктейл от всичко гореспоменато по малко в различни дози и варианти. Кое, когато и където може да се пласира в полза на целта. Всичко, което може да купи избиратели. Всичко, което може да се продаде изгодно. Всичко, което може да те направи в очите на хората по-голям патриот от конкурента по патриотизъм.

 

Нищо от описаното по-горе не е повече от имитация на патриотизъм. Патриотизмът не е отричане, а утвърждаване. И точно това ме задължава да кажа не само какво патриотизмът не е, а и какво е. Патриотизмът е интимно чувство, не е задължително да е еднакво за всички. Ето моето лично определение за патриотизъм днес и тук: Това е да защитаваш народа от управляващите го, защото си убеден, че той заслужава най-доброто от възможното.

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев