Община Сливен

Първият кмет на прехода – Христин Петков… И замириса на сицилиански рози

.........................................................
14.11.2018 / 10:28

Георги Вл. Попов

В дните около 10-ти ноември всякога се сещам за някои „герои“ на прехода като Христин Петков.

Името на първия демократично избран кмет на Сливен през 1991г. винаги предизвиква у мен отвращение. Но така се завъртя политическата рулетка…

И до днес мнозина нямат отговор как момчето на бай Пеньо Петков, шефа на казионното БЗНС в Сливен, снимал се дори с Тодор Живков, седна на кметския стол от името на демократичните сили.

33-годишният тогава първи демократичен кмет на Сливен е завършил икономическа география в Софийския университет, специалност „Управление на селищните системи”. И бе, разбира се, изявен комсомолски кадър, а до промяната през 89-та четеше и лекции в т.нар. Дом за политическа просвета. Сам призна веднъж, че е бил на покрива на новия си дом по време на ремонт и оттам слушал възгласите на сливналии по време на първия демократичен митинг.

Политическият кипеж и създаваните нови формации събуждат у него порив за политическа кариера: става близък на Вълкан Вергиев и неговата нова Либерална партия. Но е твърде прагматичен и скоро преценява,че тази политическа формация няма бъдеще.

Някой го препоръчва на сливенската „Екогласност” и полека лека стана често срещано лице в щаба на демократичните сили.

Христин Петков се отличаваше от кресливите нови герои на сцената като Големанов, Ганчо Делев и множество отдавна забравени имена. Изявите му носеха белега на спомената по-горе неопределеност, тафтология, склонност към компромиси, диалог и чиновническа маниерност. В търсенето на по-приемливо за обществеността лице този тип поведение допадаше на част от сините, раздирани от амбиции и конфликти. Христин Петков оплете паяжината на новия тип кариеризъм /затова и допадна след години на лидера Иван Костов/. Така полека лека се превърна в единствен кандидат за кмет на СДС и ловко отстрани от състезанието по-перспективния Атанас Павлов.

Спомням си – заседание на местния Координационен съвет.То решава окончателно: Петков ще е кмет.Тръгвам към офиса на в.“Демокрация“, а Христин Петков подтичва след мен: „Ще предадеш ли информация на вестника? Нали ще предадеш… Какво ще предадеш? Да не забравиш да пишеш еди какво си?“

Спомням си, че в личен разговор с кандидата за депутат от Сливен Снежана Ботушарова в ресторант“Сливен“ изразих личните си опасения за последиците от този избор. „Късно е Георги, машината е задействана!” -отвърна тя. Но всъщност по-сетне стана ясно, че е действала в интерес на Петков, за когото, по него време плъзнаха слухове за контрабанда на антики. И че е бил заловен с голяма сума марки на границата на връщане от Германия, че е бил агент на ЩАЗИ и какво ли не.

Възможно бе да са само слухове – в онези години битието преливаше от тях.

Скоро след избирането на Христин Петков за кмет се разбра, че в общината е влязъл идеалният чиновник. Петков бързо се изолира от доскорошните си съмишленици и дори избягваше срещите с граждани, влизайки в сградата под часовника през неофициалния вход. Дори аз, кореспондентът на „Демокрация”, трудно се добирах до неговия кабинет, където Петков се съвещаваше и кроеше разни неща с някакви странни, новоизлюпени демократи и бизнесмени. Прозорливият и пиперлив актьор, незабравимият Николай Мандаджиев публично го нарече „случаен гост в историята на града”, а появилия се през 1994г. вестник „Седмица“ – Санчо Панса на синята идея.

От неговото кметуване ще се запомнят няколко скандални начинания:Опита да продаде Новоселската баня на брат си Петко Петков, който я стопанисва известно време, но не успя да влезе във владение, и тя бе почти разрушена. В квартал „Българка“ раздаде жилища уж на социално слаби, а те взеха, че ги изкупиха. Заради упорството му срещу общинския съвет, който настояваше „Манастирчето“ и параклиса „Св.Георги“ да бъдат отдадени на символична сума само и само да бъдат добре стопанисвани – и камък не остана от любимото на сливналии място… През 1993 г. отдаде зала с 300 места и офис в НТС на сектата „Сион“ срещу нищожния наем от 2000 лв. тогавашни пари. Стана пословично известен с алергията си към културата: не стъпваше в театър и след една неясна сделка пропъди от ателиетата им срещу общината художника Евгени Вълев, арх.Методи Тотев, фотограф-художниците Стефан Стефанов и Светлозара Курдова. Заради ползвано от време-навреме общинско жилище бе унижен дори писателят Цончо Родев.

Но безспорен „връх“ в кариерата му като кмет на Сливен бе станалото популярно в национален мащаб начинание, което вестник „168 часа“ определи като „Сливенската Коза ностра“.

В „Дон Корлеоне от Сливен“ седмичникът изрази предположения кой е инициаторът на опита за създаване на мафия подобно на сицилианската. Под благовидния предлог „сдружение с идеална цел за развитие на стопанска дейност с цел подпомагане на икономическото развитие на Сливен”, се бяха договорили със смайващо за онова разделно време сини и червени политици. От една страна потомственият сливенски индустриалец и депутат във ВНС Димитър Саръиванов и кметът Христин Петков, от друга – червените функционери: депутатът Йовчо Русев и Илия Мавродиев. Червеният Русев и синият Саръиванов бяха готвени за съпредседатели, в УС на сдружението бяха поканени още шефът на отдел в общината Георги Кирилов, шефът на общинския съвет Атанас Павлов, бизнесмените Булгуров, Йовчев, Хаджииванов и др. Май само Атанас Железчев бе отказал участие в тази замирисваща идилична общност: горе в политическите кръгове на държавата сини и червени яростно воюваха, а долу си стискат ръцете!

Според вестник „168 часа” истинският дон Корлеоне се оказа кметът Христин Петков: Негова или развита от него била идеята за сдружението. И уж с идеална цел, но като предмет на дейност то включва: „Управление и стопанисване на недвижими имоти, вещи, парични средства и права, дарени или заведени от български и чужди физически лица, от държавни органи или организации, или завещани движими и недвижими вещи, приходи от спомагателна дейност… Предмет на дарение могат да бъдат парични суми, акции, интелектуална и … индустриална собственост…”

Според хлътналия по благородната на пръв поглед идея Атанас Павлов, невъзможно било да се създадат предпоставки за мафия. Нито общината, нито държавните предприятия няма да направят дарения. Просто е невъзможно. Всъщност, всичко е възможно – призна с половин уста той – Но аз не мога да го повярвам! Парични вноски, дялове, пожизнени права върху тях, разпределени роли в спомагателната стопанска дейност…

Гръмна голям скандал.

„В Сливен замириса на сицилиански рози“-заглавие във вестник „Седмица. Особено скандален се оказа фактът, че всъщност Христин Петков, Йовчо Русев, Димитър Саръиванов и пр.бяха действали в условията на почти пълна конспирация, без да уведомят нито местните си, нито националните политически централи. Не бяха виждали и устава на сдружението. Дори заместниците на Христин Петков в общината научиха от в.“168 часа“ за синьо-червената завера. От партийните централи текнаха мълнии на гнева и разпоредиха това да се спре.Димитър Саръиванов се отказа, документи за регистрация на сдружението така и не бяха подадени и идеята пропадна.

За една от най-големите далавери на Христин Петков се смята тази със сливенския имот в София, завещан от Хаджи Мина Пашов. Дарената на Сливенската община сграда на пл. „Батемберг“ на самия пъп на столицата стана обект на различи апетити. В последния ден на кметуването си -28 ноември 1995 година, Христин Петков и кметът на Голяма столична община Александър Янчулев подписват договор за отдаване на сградата под наем на немска фирма за период от 30 години, с допълнителна клауза за още 20. Наред със смутителни неясноти в договора, прави потресаващо впечатление фиксираната месечна вноска -15 долара на кв.метър – безумно ниска цена в центъра на София. В договора няма клауза за актуализацията му в зависимост от инфлационните процеси, като немският вариант е подписан от двете страни, а българският му – само от Петков и Янчулев. По-сетне из Сливен се разчу, че Христин Петков работи известно време с въпросната немска фирма. Според общински съветници, по-късно имотът е бил продаден на Столична община за 500 хиляди марки, а Стефан Софиянски го препродава за милиони.

Собственикът на закупилата го немска фирма бил от сродна политическа партия в Германия.

Един комичен детайл от същата тази 1995 година, преди Петков да напусне общината. Радио „Канал ком” проведе уж анкета със сливналии, според която се оказа, че Христин Петков е третият по популярност сливналия за всички времена. Преди него се бяха наредили само Хаджи Димитър и Добри Чинтулов. Това е уникално свидетелство и за медиите по онова време, нагаждащи се към силните на деня.

Петков търпеливо чакаше своя час и той изгря: синята вълна от 1996-1997 година го подхвана и въздигна отново, този път на поста областен управител на Бургас. Новината сащиса не само сливенските демократи,но и бургаските. Имаше протести до НИС на СДС. Но от близък съветник на президента Петър Стоянов отново се чу крилатата фраза, изречена през 91-ва от Ботушарова:

„Машината е вече завъртяна!”

В по-късно време и Иван Костов го защити публично от нестихващия ропот на седесарите от Бургас. И как ли не: беше удобен, акуратен и изпълнителен чиновник, макар и намесен в скандали със земи в Добруджа, с фабрика в Габрово и пр. по време на масовата приватизация. Оцеля на „атрактивната“ длъжност шеф на Главна дирекция „Човешки ресурси и управление на собствеността в НОИ” дори. Очевидно бе удобен и за бившите, и настоящите управници.

Но не във всичко му потръгна: Господ едно дава, друго взема. По неясни подбуди съпругата му Мина сложи край на живота си.

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев