Община Сливен

Щилияна Василева: Катунище - архитектурен резерват на автопилот

.........................................................
13.11.2018 / 09:47

Когато минеш пътем с автомобил през безлюдно село, без жив човек да ти помаха от къщята с изтърбушени от самотни ветрове мъртвешки очи, когато дори куче не те залае на улицата, камо ли хлопка на овце или кози да чуеш от нечий двор, хапката ти пресяда на гърлото. Селската чешма – суха, училището – разграбено, от читалището тухла не останала, мелницата разрушена, дворовете пълни със змии, реката – с комари… Разруха, пустота, печал и оглушителна тишина – на фона на чудно красиви природни гледки. Селата ни умират. Там, откъдето идваше хлябът, сега пукната фурна не дими. Последните мохикани дъвчат студените и безвкусни самуни, донесени от града.

 

Едно ли са, две ли, десет или десеторно повече тези български села без гълчава, тези улици без хора, тези редици от слепи прозорци?… Те се множат всеки ден, всеки час рухват зидове, плевели задушават градините, а призрачните къщи, строени в голяма паянтова армия, образуват страшната ни селска мъртвина. Тежката й сянка започна да поляга и върху китното камчийско село Катунище – освен Жеравна, единственото в Сливенска област, което е обявено цялото, от първата до последната къща, за архитектурен резерват.

 

Продава се, продава се, продава се! Редят се, къща през къща, бели табели и черни надписи, телефони на брокери и продавачи. Всичко за продан! Тук-там продават, но цените се държат високи – резерват! Непродадените имоти се разпадат постепенно, като тръгнат от разцепения комин и стигнат до издуханите керемиди на външната протка. Дървеният мост към чешмата на Средоряка се продънва. Опасността любопитен турист да пропадне от него в реката е реална.

 

През Катунище за Нейково и Жеравна минава един път дневно частен микробус с нацупен шофьор, с който можеш или само да пристигнеш, или да си заминеш. Не се разбраха управите в Сливен и Котел да пътува автобус на сливенските „Пътнически превози“ заради живеещите в Ичера, Градец, Раково, Катунище и Жеравна, дори не помислиха за отдавна откъснатото от областния център село Медвен.

 

…Като пият от чучура на течащата като конец /за икономия/ чешма на селския мегдан, туристите обръщат любопитни очи към църквата „Света Троица“, но се сблъскват със заключената й врата. Пък и що да видят зад нея – православен белокаменен храм с разсъхната дървена камбанария, отдавна течащ покрив, срутен 30-метров дувар и буренясал двор, общ с кметството. Достолепната църква е строена преди кажи-речи 150 години и е регионален паметник на културата. От много години, за ремонта на възрожденските църкви в Котленско все готвят проекти за европейско финансиране. Тези проекти до Катунишката църква не опряха, не бяха огласени, не се разбра и защо не бяха одобрени. По празници бързо набъбналото население няма къде да се прекръсти, свещ да запали, камбаната мрачно мълчи.

 

Църковният имот е на Сливенската митрополия, прогнилата сграда на кметството – на общината в Котел. И едните, и другите нехаят за собствеността си в Катунище. Липсата на пари е оправдание, но не и причина. Дарения за църквата и други строителни дейности с обществен характер са давани, но сега няма и на кого да се дават. На кметицата в Градец, която „отговаря“ и за Катунище, не са й виждали очите в селото. То няма охрана, полицията от Градец идва само при произшествие. Не се виждат дори електриковите жилетки на циганите от временната заетост, които цял ден се подпират на метлите си край Пантеона в Котел. Грижата на община Котел се състои единствено в изхвърлянето на боклука. Катунище живее на автопилот.

 

В селото са останали 15 местни жители, макар на книга да се водят два пъти повече. Няма клиенти, няма и магазин. Няма лекар, нито фелдшер, линейката от Котел докато дойде, господ да помага. Последното джипи слязло в Катунище преди много години, колкото да си събере пациенти. Няма вече и кметски наместник, но когато го имаше, той нямаше и стотинка бюджет. След смъртта на последната кметица, която сама метеше кметството и площада, община Котел реши да си спести и последната кметска заплата. Въпреки обяснимото бездействие на общинския център /избирателите в Катунище се броят на пръсти/, в тази прелестна туристическа дестинация работят десетина прекрасно уредени къщи за гости и голям хотелски комплекс. Пред завършване е просторен дом за екотуризъм, с механа, кафене и магазини. Добре че са те. Добре че са туристите. Има риба в реката. Има дивеч в гората. Има билки по поляните, има манатарки в горската шума. Добре че са виладжиите от Бургас, Сливен и Ямбол, които идват през уикенда и ваканциите и крепят живота в селото да не погине безвъзвратно. Добре че са базата на Съюза на архитектите, къщите на Кара Танас и Кара Кольо, старата Андреева механа, базата на Областната управа и десетки още къщи, които стопаните им намират начини и средства да поддържат.

 

А цялото село е архитектурен резерват, което ще рече защитена територия. То е като записаните в червената книга защитени видове, които трябва да се пазят от изчезване. Кой ще ги предпази? Собствениците поддържат къщите си. Държавата трябва да поддържа селото. За Катунище Държавата е Общината. По всичко личи, че тя не се интересува от селото. Тогава да питаме: защо й е село? Да го обяви на търг, да го отстъпи на някой, който ще го обича и ще се грижи за него.

 

Преди години Нейково поиска да премине на подчинение на община Сливен, за да може общината с по-големи възможности за му оправи поне разсипания път. Сливенският общински съвет се съгласи да приеме котленското село. Община Котел обаче нито даде Нейково на Сливен, нито направи подобрения в него. Същото би станало и с Катунище – нито го дават, нито го гледат.

 

За опазването на паметниците на възрожденската архитектура се шири близка до ума идея, доста еретична обаче за администрацията. Ако селата от яката Ичера-Медвен- Катунище-Жеравна-Нейково-Раково са на подчинение на един център, към тях могат да се прилагат комплексни мерки, могат да кандидатстват в съдружие за европейски средства, да бъдат разработвани и обслужвани като верига автентични туристически обекти. Свързва ги Източният Балкан, общият бит и поминък, общото минало.

 

Жеравна е диамантът в короната на Източния Балкан. Пътят на туристите към Йовковото село минава през Катунище. Макар и по-малко от отстоящата на 7 км Жеравна, Катунище притежава по-девствена красота. Който търси тишина и спокойствие го предпочита пред по-шумната му посестрима. Който търси красиви природни гледки, пак на Катунишката спирка слиза. Катунище не предлага шарени атракции, а като че спуснат от небето природен рай. Край него са прохладните потайности на Лисичи дол, Вълков чаир, Средоряка, Сираков камък. Всичките му къщи са във възрожденски стил. Това е камчийският тип къща, строена от камък и дърво. От Катунище са страшният хайдутин Кара Танас, писателят Димитър Гундов, родът на поетесата Станка Пенчева. Катунище има чист въздух, красив балкан, романтична река и зелени поляни, оградени със загадъчни гори. Всичко тук е еко: комплекси, къщи за гости, фермата, снабдяваща с екопродукти механата.

 

По данни на регионалния исторически музей, Катунище е създадено от преселници от с. Раково, които бягали от кърджалийските безчинства. Многолюдните семействата пътували трудно през Балкана и отсядали на няколко места /говорят за седем/ в катуни, поради което селото край реката, където се заселили, нарекли Катунища.

 

Най-известната историческа личност на Катунище е войводата Кара Танас (1780 – 1860), хайдутувал през първата половина на 19 век. Според записките на Панайот Хитов, той бродил повече от 10 години с малка дружина по Стара планина и Югоизточна България. През цялото време не загубил нито един от хората си. Всички носели еднакви дрехи и оръжия. Кара Танас е една от причините турците да казват за Катунище, че там излизат „от осем къщи, девет хайдути“. Още като млад, Кара Танас бил безстрашен юнак и дори бащините си ниви орял въоръжен – шишането му било винаги закачено на ралото, разказва легендата. Веднъж, когато орял, двама турци го простреляли в гръб из засада, но куршумът се спрял в дебелия му силяхлък и не го ранил. Тогава той се обърнал, извадил куршума, пуснал го в пълното си шишане и хукнал след нападателите с викове: „На ти куршума, амуджа (байо)!“ Така тичал след тях, докато не ги настигнал и убил. Дойнини могили край Жеравна били пък кръстени на сестрата на Кара Танас Дойна, за поругаването на която, на това място, той жестоко отмъстил на турците. Кара Танас с дружината си е охранявал по трудния им път и изселващите се през Влашко, в Румъния и Бесарабия, с Дибич Забалкански български семейства от Сливенския край. Народна песен за него е записал Захари Стоянов.

 

Всичко в Катунище е запазено в автентичния си вид от времето на Възраждането. Всичките му 130 къщи са обявени за архитектурни паметници. Съхранило автентичната архитектура на Камчийската къща, селото е със статут на архитектурен резерват от 1989 година. Основите на къщите са направени от масивни каменни зидове, а нагоре са облечени с дърво, което се извива в красиви чардаци. Тесни калдъръмени улички се вият между къщите, пред кметството е запазена старата селска чешма.

 

Катунищенци прибавят към историята на селото си и по-нова гордост. Тук през 1976 г. е заснет филма „Снаха“ от Г. Караславов. Тогава, пред възхитените погледи на цялото село, артистите Виолета Гиндева, Емилия Радева и Стефан Гецов слезли пред кметството от черна „Волга“. А вечерта пристигнала пожарна, която правела дъжд. Прожекторите светели силно…

 

Дано с тези редове прожекторите светнат отново. И който трябва – да види нуждата на Катунище от повече грижи, докато не е станало късно. Трябва ли да се доказва, в емоционален план, нуждата от оцеляване на българската памет? Или в икономически – ползата от съхраняването на една по-различна от Котел и Жеравна туристическа дестинация, с недокосната от цивилизацията природа, чийто туристически капацитет има всички предпоставки да се развива далеч по-пълноценно?

 

Накрая ще задам последните два прости въпроса: Трябва ли „Да живее България!“ да е само театрален сюжет? Колко време ще гледаме безучастно “спектакъла” на забравата в българските кметства и села, в старите огнища, оставени без грижа, без любов, без бюджет? – Господа, това се случва в България!

 

 

Още снимки от новината

.........................................................
.........................................................
.........................................................

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев