Община Сливен

Соня Келеведжиева с вълнуваща изповед за Деня на Будителите: Ако ги нямаше титаните на българския дух

ffff
01.11.2018 / 13:44

Светът върти рулетката на живота. XVII век. XVIII век. Културните епохи се сменят една след друга. След разцвет на Класицизма, на прага хлопа Просвещението. Раждат се идеи за равнопоставеност, рационално възпитание, разумно устроен свят и самоизграждащи се хора. Някъде в Европа носят перуки, лачени обуща със сребърни токи, дамите едва повдигат кринолините и крият лукави усмивки зад ветрила. Мъжете галантно правят реверанси, четат любовни стихове на френски.

Непознат за българина свят... А и кой българин би могъл да си представи, че докато у нас с робски труд човекът изкарва крина жито, самун хляб, то някъде по света народите ратуват за индивидуални права и свободи. А и как да си го помисли робът, когато по земята ни се разпореждали чуждоземци. Какви ветрила и кринолини, когато жените ни били насилвани, защото са хубави. Какви валсове, когато домовете горели като факли, а мъжете били побивани на колове. Как е успял този наш народ да оцелее, когато вместо музиката на Моцарт е слушал тъпаните на башибозуците и виковете на децата си! Години на тегло, за които турският географ Хаджи Калфа сам е признал: "Народът около Хемус е най-тъжният народ в Империята на падишаха. Песните му приличат на плач. Жените му крият хубостта си в черно. Мъжете му свалят калпаци от километър. Това сякаш не е народ, а сянка."

Мъчителни години, но обезправеният надига глава, за да погледне по-далеч от робския си дом. Макар страхът да го дебнел на всяка крачка, а думата свобода е застивала на устата, без да може да я изрече, той вече я е пожелал в душата си, съзнавайки, че Родът и Отечеството са висши ценности, а Свободата е Триумфалната арка за всеки народ. И в душата народна гръмнали думите: "Отечество мило любя, неговият завет пазя"...

Провокирана от наближаващия 1 ноември- ден на народните будители, прелистих мислено страниците на историята ни, защото в такъв празничен ден си струва да се върнем към историческата памет и да си спомним за титаните по дух, за трънливия път, извървян от тях за пробуждане на българския род. И да си дадем сметка, разбира се, че само хора с воля и мисъл за народа си, надмогнали личните си страхове и грижи, биха могли да се решат да правят революции в областта на писаното слово, осъзнали, че борбата трябва да започне точно с просвещение. Каква духовна мощ са носили в гърдите си, каква любов към поробените си братя са имали, за да издържат стоически на тежненията на времето. Каква “ревност и жалост” по родовото ги е накарала да надмогнат личните си страдания заради нуждите на епохата!

Ако България нямаше своя Паисий, ако нямаше своя Софроний, ако ги нямаше титаните на българския дух, още Земята ни щеше да се оглася от плача на майките, още щяхме да пеем песни за дрънчащи окови, за “гъбясали” на вратовете ни хомоти/по Ботев/.

Къде щяхме да бъдем днес, ако ги нямаше народните ни будители? На кой Бог щяхме да се кланяме днес, ако не бяха те? Щеше ли изобщо днес да се говори за България, ако времето не беше родило личности- пълноводни реки, които увличат след себе си слабите потоци. След първите будители на духа като Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Епископ Константин, Цар Симеон Велики, Паисий и Софроний, Неофит Рилски, Бозвели, Петър Берон и братя Миладинови, Чинтулов, Славейков, Раковски и Левски, Ботев и Каравелов, Захарий Стоянов, Вазов и десетките светли личности, посветили живота си на една свещена цел – да видят народа си пробуден, помъдрял и свободен, пътя им поемат хиляди знайни и незнайни книжовници, просветители, учители, духовници, творци, общественици, журналисти, борци за човешка свобода.

Днес е нужно да си спомним за всички тях, да помълчим, да се огледаме, да видим своето място след тях... Нужно е да се поклоним, да промълвим молитва за ТЯХ, титаните на българщината... И да прославим имената им...

Поклон пред святото им дело! Да пазим културно- историческо наследство, завещано ни от тях, за да имаме памет, за да имаме бъдеще.

Поклон и пред Вас, съвременни будители на българския дух, които саможертвено служите на българския род, за да пребъде през вековете.

Честит празник на духа, българи!

 

Соня Келеведжиева

 

Източник: "Наблюдател"

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев