Община Сливен

Росица Николова: Препатилото дърво на Сливен умира. Всичко за Стария бряст

-----
28.08.2018 / 15:03

През 1910 г. човечеството очаквало със страх преминаването на Халеевата комета близо до Земята. Френски астроном предупредил в „Ню Йорк Таймс”, че отровен газ от опашката й може да навлезе в атмосферата. Последиците за живота на всички щели да бъдат фатални. Останалите учени отхвърлили френската хипотеза. Но въпреки това паниката плъзнала, имало хора, които запечатали домовете си, купили си маски против газ. През Океана, където индустрията яхнала събитието, започнали да се продават дори „противокометни” хапчета. Прогнозата за апокалипсиса вероятно е стигнала и до България. Как вестта е била посрещната в Сливен? Според митологизираната случка, и млади, и стари зарязали къщите си. Нямало никакво значение кой колко е богат и кой колко – беден. Всички се изнесли в Балкана над града и го ударили на пиршество. Българи, роми, евреи, турци заедно разтворили бохчите с ядене и пиене. И заедно, с песни и танци, „зачакали” огнения меч на кометата и края на света...Преданието не се интересува какво се е случило, след като манджата свършила, а потопът, за щастие, не настъпил. Но случката продължила да живее. И се е превърнала в сюжет за художника Иван Савов. Масленото платно е създадено по образа на Божигробските ерусалимии. В картината има много символи на града: Старата часовникова кула, първата фабрика за сукно на Балканите - на Добри Желязков, Сините скали, пещерите „Змееви дупки”. А в средата й, сякаш център на някаква Вселена, е Стария бряст. „Стария бряст” е прозвище. Кога и от кого е дадено на хилядолетното сливенско дърво, не може да се каже. Със сигурност обаче то е най-известният полски бряст в България. Оцелял е от прочутата Древна българска гора. Някога е бил извън населеното място, сега е в началото на ларгото, на метри от общината. И като в картината, пак е в центъра, но не само географски. Със Стария бряст са свързани толкова истории, колкото са жителите на града и техните общи преживелици – тъжни, весели, празнични, делнични, любовни, всякакви. За жалост, за първи път, през това лято, дървото съвсем не се разлисти. От него останаха само пожълтели, сухи вършини. Бе поставена май окончателната му диагноза: то умира заради болести.

 

Думата тук не е за холандската болест, която го яде и убива. А за реалните и не толкова реални истории, свързани с него, които са като някогашните му клони - несиметрични и причудливи. Според легендата, първият му клон изгубил живината си, когато бил заловен и убит войводата Злати Кокарчоолу. „Бил е сред най-известните хайдути и хайдушки водачи. Между всичките предания за него, в които акцент е голямата му сила, изпъква онова за гибелта му”, съобщава в своя монография етнологът и фолклорист д-р Владимир Демирев. Злати войвода бил неуязвим и защото имал криле под мищниците. Затова, като го заловили, тялото му било насечено. Криле не открили, но извадили сърцето му – голямо и „чаталесто”. Главата му набили на кол пред конака в Сливен. А конакът се намирал по онова време до бряста. От тогава, след убийството на войводата, един от клоните му започнал да съхне... Друг сливенски изследовател, историкът Васил Дечев, разказва, че по време на Освободителната война, през 1877 г. се засилили гоненията и няколкостотин души били обесени по старите дървета в града. На бряста – също. Някак странно звучи констатацията на историка, че „Стария бряст може да се окаже единственото оцеляло от турско време дърво, служило за бесилка”. През 1925 г. до него са били поставяни телата на убитите участници в четническото движение. През 1944 г. над бряста била направена тържествена арка при посрещането на съветската армия. „Пак при него през 1952 г. е монтирано първото българско неоново осветление, произведено от „Елпром” в Сливен”, допълва Дечев. По надморската височина на дървото от 265,75 м. се е определяла надморската височина и на самия град. Покрай клоните му са преминавали манифестациите от предишния строй, а в по-ново време - тук са събирани подписки, провеждани са протести, гладни стачки, изнасяни са концерти, правени са снимки на младоженци, какво ли не.

 

Още щрихи добавя в спомените си и Кръстьо Берберов, бивш дългогодишен служител в общината, завеждащ международния протокол. Литературният летописец на Сливен Йордан Богдар съобщил, че още преди стотина години под клоните на хилядолетника един селянин от близките села всяко лято продавал дини, разказва Берберов пред в."Сливенски новини" /2013 г./. При лошо време търговецът се подслонявал в голямата хралупа на бряста. Пак според Берберов, за последните 150 години нивото на зоната около бряста, т.нар. "културен слой", се е повдигнало с около цял метър, част от хралупата му е останала под повърхността. И когато през социализма е била изграждана сегашната пешеходна зона, е имало доста притеснения да не се повреди кореновата му система. Явно, притеснения или не, сметнали са, че достолепният ням свидетел на събитията от векове насам ще издържи. Авторът посочва и един прелюбопитен и важен факт: преди двайсет-двайсет и пет години в общинския съвет имало големи прения дали Стария бряст да „влезе” в съвременния герб на Сливен. Стигнало се до компромисното решение да влезе само половината от него. „И така, окастреният наполовина бряст стана единственият жив символ в историята на хералдиката. Но „И ний сме дали нещо на света!”…Може да се възрази, че дървета има в държавните гербове на много страни: в Ливан – кедър, в Саудитска Арабия – палма, в Хаити – също палма и т.н. Но това са символични, а не конкретни дървета”, посочва Берберов.

 

Масовият интерес избухна преди пет-шест години покрай ежегодния конкурс на ЕС „Европейско дърво”. Сред хората, които имат принос за тези вълнения, е един ентусиаст, Стефан Стефанов от Сливен. Стефанов е собственик на имот с вековни дървета в сливенското с.Глушник, стана известен с отношението си към природата и с деятелността си. Даже находчиво успя да регистрира фондация на името на известното сливенско дърво. В началото обаче бе просто неуморният Стефан, който със съмишленици запали еуфорията за бряста. Самият конкурс не беше за най-дебелото, най-високото или най-старото, а за най-обичаното от местната общност дърво. Участваха 9 страни, гласуването беше онлайн. Общината проведе сериозна рекламна кампания. Сливенският бряст се превърна в кауза за българите в страната, та даже и в чужбина. Имаше гласували от Чикаго, САЩ, Франция, Испания, Германия, подкрепа дадоха и бесарабските българи в Молдова и Украйна. Като при повечето събития в интернет, конкуренцията атакува с нападки, които няма как да бъдат цитирани. Най-невинната от тях по адрес на българите даже малко затрудни преводачите, защото бе сложна, неизползвана дума от рода на „косматогърби”. В крайна сметка българското дърво събра 77 526 гласа, а вторият класирал се, крушата на Унгария, получи 36 925 гласа. Сливен стана национална новина не заради проваления си воден проект и разкопаните улици, както до тогава, а по приятен повод – заради едно дърво! И така тогавашният кмет Кольо Милев замина за Брюксел, за да получи наградата -статуетка. Даже от общината осигуриха автобус за Ансамбъла за народни песни и танци, който да изнесе концерт в столицата на ЕС, както и за журналисти, които да отразят церемонията по награждаването и празника. Е, имаше и други пътуващи, със сигурност с някакъв принос в нещо, макар и не към конкурса и спечелването му. След като попреминаха овациите, едни си спомниха, а повечето тогава научиха, че европейският конкурс осигурява известност за страната, но не и пари за вече болното дърво. В медиите бе подробно огласено актуалното състояние на дървото: хралупите, парчетата бетон във вътрешността му, изтънялата му коруба, на места - до 5 см. Появиха се и тези, че в близкото минало не са полагани достатъчно грижи. Това едва ли е достоверно, след като една от уважаваните еколожки на общината е водила години наред тетрадки с най-подробни записки за всички грижи, полагани за бряста, и промените в състоянието му. Ако бе сред нас, със сигурност щеше да разкаже...

 

В по-ново време грижите за дървото бяха поверени от общината по договор на специализирана фирма. Правиха му ваксинации, вземаха му проби, стягаха във въжета-кобри, за да не се разцепи, анализираха го, преглеждаха го с компютърен томограф. Стана ясно, че заради болестта корените не могат да пият и да се хранят от почвата. И затова съхне. Наскоро кметът Стефан Радев съобщи, че освен от Лесотехническия университет, проби са взети и ще бъдат изследвани и от БАН, в други лаборатории. На място е поканен за становище акад.Александър Александров, светило в тази област на науката. Накратко: „Ще направим всичко, каквото и колкото е необходимо”, заяви градоначалникът. Включително и с осигуряването на средства за процедурите, макар общината да е на път, но все още да не е излязла от процедурата за финансово оздравяване. Други източници на средства обаче няма, макар държавата да е дала още преди десетки години специален статут за защита на сливенския полски бряст. От началото на сегашния кметски мандат досега от местния бюджет са изплатени над 34 хил.лева.

През изминалите няколко години се случиха още няколко неща: бе валидирана пощенска марка с изображението на Стария бряст, има и нова монета, посветена на хилядолетника. Композиторът Хайгашот Агасян написа песен по стихове на Ники Комедвенска. Изпя я Тони Димитрова. А журналистът Добрин Добрев, бивш кореспондент на в.”Стършел”, сега издател на останалия единствен вестник в града, създаде серия от авторски вицове от рода на: "Двама си приказват под Стария бряст...."

 

В изследване на еколога Мария Диловска се съобщава, че един от най-древните лъкове е датски, на 8000 години и е бил изработен от брястово дърво. В очакване на резултатите от БАН едва ли някой се съмнява: сливенският препатил мъдрец, както го нарича поетът Дамян Дамянов, няма да доживее до датската възраст, нито пък ще достигне височина от 25-30 метра, като други екземпляри от този вид. Може би просто му е дошло времето. А в градинката от другата страна на общината вече расте млада фиданка, отгледана от семе на Стария бряст. Може би след години, под магията на клоните й, пак ще се раждат легенди и цветни истории...

 

Източник: ТРУД, СЛИВЕН

Снимки: Пресцентър на Община Сливен, Данаил Христов, Костас Анастасиу и Росица Николова.

Още снимки от новината

-----
-----
-----
-----

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев