Община Сливен

Аспарух Панов: Константин Константинов и Сливенският му път през годините

-----
20.08.2018 / 10:09

На 20 август 1890 г. (по нов стил) в Сливен е роден един от най-достойните му синове – големият писател и преводач Константин Константинов. Днес, когато отбелязваме 128 години от рождението му, той е „по-жив от живите“, а безценното му творчество става все по-актуално във времето на духовна и културна дезориентация, в което живеем.

Роден е в семейството на гимназиални учители. Майка му – Ганка Андонова – племенничка на Добри Чинтулов е завършила девическия институт в Пловдив. Баща му Илия Константинов е един от най-образованите сливенци по онова време. Той е възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков в украинския град Николаев, където получава средно образование, а след това учи 4 години в Белгия.

Константин Константинов завършва гимназия в Сливен, после се дипломира като правист (1911 г.) в Софийския университет. От ноември 1911 г. до април 1912 г. година живее в Париж, където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. След завръщането си работи като юрист във Враца, Цариброд, Ловеч и София.

Първите му литературни опити са от 1907 г. в списание „Българан“. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. През 1924 – 1925 г. е редактор на сп. „Демократически преглед“. В периода август-септември 1944 г. е директор на Радио София. Избран е за председател (1945 г. – 1947 г.) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945 г. – 1946 г.) на Съюза на българските писатели. През 1945 г. участва в редакционната колегия на сп. „Изкуство“.

След 1947 г. Константин Константинов се отдава само на писателска и преводаческа дейност (от руски и френски). Пише под псевдоними „Душечка“, „Полишинел“ и „Бродяга“. Творчеството му е огромно и многостранно, като описание на произведенията му може да намерите в сп. „Литературен свят“ . Умира на 03 януари 1970 г. в София.

През 2004 г. на негово име в Сливен бе учредена националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване. Съучредители бяха Министерство на културата, Национален център за книгата, регионалната библиотека „Сава Доброплодни“, Община Сливен и „Ротари клуб“. Наградата се присъжда по време на Фестивала на детската книга в Сливен. През 2018 г. в категория „За цялостен принос“ призът бе за писателката Божана Апостолова, в категория „автор“ – за Асен Сираков, в категория „Илюстратор“ – за художничката Мая Бочева.

В суматохата, в която живеем, за всички нас, които духовно и фамилно се чувстваме свързани с любимия ни Сливен, Константин Константинов е един от „главните герои“ в най-емоционалната и най-романтичната част от историческата ни памет. Неслучайно, каквото и да се говори и пише за „енциклопедичното“ му творчество, за нас неговият творчески шедьовър си остават прекрасните му спомени „Път през годините“, издадени през 1959 г. и то в тяхната първа „Сливенска част“.

Тук далеч не става дума само за едно документално проследяване на определени събития, а за връзките и зависимостите между събитията и последствията от тях в една бурна и преломна епоха, пречупени през погледа на интелектуалец и хуманист като Константин Константинов, превърнал литературата в своя съдба и поставил на „върха на перото си“ човешките ценности и добродетели.

Сливенският „Път през годините“ на Константин Константинов не трябва да бъде коментиран. Той просто трябва да бъде цитиран. По неговите спомени можеш да се прехласваш, да се трогваш и да се просълзяваш, но не и да ги коментираш и анализираш. Те говорят сами за себе си. Затова си позволявам да предложа на вниманието ви няколко цитата от най-впечатляващите (поне за мен) сливенски спомени на Константин Константинов.

Неслучайно забележителната му книга започва с романтичните му описания на неповторимата атмосфера на стария Сливен:

„Над всичко е лазурно-матовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинския колорит на дните ни, от първия до последния. После, това е патината на старите чардаци и хаети, направени като че от горено дърво, с изрязани слънца по таваните, с цъфнали гюлове по сандъците, с вълшебната кутийка-музичка в гостната стая.

Това е кипналата екзотика на дълбоките дворове, зашумени от асми, бадеми и нарове, с лехи от петунии и латинки, с гъсти редици чимшир, между които стремително бързат мълчаливи вади. Това са тежките гроздоберски коли, които скрибуцат по околните баири, и мирисът на прясна шира.

Това е приглушеният мълвеж на щурците, който ще чуеш вечер в смълчаните полета на Прованс, сладостен и мъчителен в едно и също време, и който ще те върне няколко десетилетия назад в стъмените бахчи край Тунджа. Това е острият и сух аромат на мащерка, лъхнал неочаквано от напечените хълмове на Пелопонез, който изведнъж възправя пред очите ти голите ридове на Балкана, дето същият мирис лее своята носталгична отрова.

Това е един училищен звънец в някоя есенна сутрин, някъде в някое загубено градче, с който изплува една далечна класна стая, нестройни детски гласчета – „Вятър ечи, Балкан стене“ – и каменната плоча под старите череши в гробищата с надписа „Добри П. Чинтулов“ – учител народен.

Това е едновремешната цветна корица на „Робинзон Крузо“, съзряна внезапно в куп стари книги, от която още се носи лек дъх на бергамот, същия, който имаха ония шарени шекери по панаирите и в който всичко наоколо изведнъж се разтапя и превръща в някакъв екран с далечна перспектива, пред който ти ставаш зрител на своя собствен живот.“

Разбира се, по-голямата част от сливенските спомени на Константин Константинов са посветени на темата „Моят град“. Както казва самият автор:

„Така от първия още ден, всеки час, всеки миг и навсякъде, неосезаем като въздуха и като него вездесъщ, моят роден град присъства в съществуванието ми – едновременно фон, действащо лице и част от самия мен – и неговият някогашен образ днес е толкова истински, колкото и тогава, защото се е съхранявал в чудодейната вода на човешката памет, която не признава никакво време.“

 

Пълният текст може да прочетете на следния линк:

https://panov-blog.com/2018/08/19/konstantin_konstantinov_sliven/

Още снимки от новината

-----
-----

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев