Община Сливен

Поетът Христо Батинков за походът - поклонение пред четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

-----
28.07.2018 / 17:35

От 16 до 18 юли 2018 година за четвърти пореден път от свещения площад „Хаджи Димитър" в центъра на Сливен до брега на река Дунав, а след това до м. Бузлуджа (с продължение до м. Агликина поляна, а оттам, за да се затвори кръгът, отново на площада, под изпитателния взор на Хаджията), 60 души, ще ги нарека поклонници, преминаха - пеша или с превозни средства, автобус, микробус и 2 автомобила, по страшния път на близо 130 млади мъже към българската Голгота.

 

Небето – времето – беше с нас, добронамерено, прохладно, макар и горещо до прималяване при дългия преход от 8-9 километра край с. Вишовград.

 

Този поход-поклонение беше не само национален – дойдоха хора от Варна, Перник, с. Новград, Свищовско, но и интернационален – 14-годишният Майкъл Смит е от Англия, Иса е от Оклахома сити, Кристине и 10-годишният ѝ внук Никодем са от Полша.

 

Съществена част от състава беше Чинтуловата чета на ППМГ „Добри Чинтулов", 19 униформени, (когато трябва), дисциплинирани, с избрани войвода и знаменосец, под строгото и грижовно око на Таня Еленска. Там, където се появяваха Чинтуловци, дъхът на зрителите спираше...

 

Важен за всички ни беше Стефан Стоянов от Габрово. За трети пореден път той с колата си предвождаше колоната по целия нелек маршрут, намесваше се във важни и дори критични моменти, помагаше навреме при необходимост и говореше компетентно и авторитетно за станалите преди век и половина събития на много от местата за поклонение. Хвала на този голям, във всеки смисъл, българин!

 

В местността „Кървавия дол" край с. Вишовград, където по-голямата част от нас разпънаха палатки и спални чували, преживяхме прекрасна вечер и незабравима нощ. На другия ден тук, пред паметната плоча с лика на войводата Стефан Караджа – на мястото, където той е хванат полужив, доцент Цветолюб Нушев увлекателно изложи исторически факти, обрисува картината на боя тук, където са загубили живота си 24 млади българи.

 

На това място си спомнихме за Трифон Трифоновски, който 3 поредни години ни запознаваше със събитията тук, но през март тази година ни напусна...

 

Отец Иван Иванов беше духовният ни спътник в похода-поклонение. С панихида или молитва, със словата Божии допринасяше за връзката ни с Небето, за което всички сме му благодарни.

 

Важен беше отрядът на туристите-ветерани, сред които се открои – за кой ли път! – доайенката Димка Бурлакова. Хвала ѝ!

 

Не бива да отминаваме и важната роля на отец Димитрий, който ни съпровождаше в предишните 3 похода, но по обективни причини този път изпълни само втората важна част от мисията си: когато пристигнахме за втората нощувка на Бузлуджа, вечерята , приготвена майсторски от него, ни очакваше, вкусна и топла.

 

На хайдушкото сборище Агликина поляна, както всяка година, почетохме и рождения ден на Апостола на свободата Васил Левски – Анита рецитира отлично стихотворението на Иван Цанев „19 февруари, пред паметника на Васил Левски".

 

Не бива да пропуснем благодарността си към шофьора на фирма „Леонидов" Веселин Воденичаров. Той се справи блестящо с твърде неподходящите пътни настилки на места, беше търпелив и деликатен с разнородния и пъстър състав на пътниците.

 

Ако някой се интересува колко са били участниците в юбилейния поход-поклонение, не бих могъл да кажа точно. Защото ако всички, изминали бойния път на Хаджията и Караджата са, примерно 60, то ангажираните с логистиката кметове и други хора по места, в с. Хаджидимитрово от кметството ни посрещнаха с хляб и сол, (и този път отново кметът на с. Вишовград Иван Иванов предостави 2 етажа за през първата нощ за ученици и ветерани, осигури вода за Кървавия дол, с ладата си превозваше ветерани и по-малки деца), хората, подготвили трикольорните ленти, раздадени на младите участници в похода, с подготовката на знамето на похода, (тук заслугата за предпечата е на Георги Банов, участник със семейството си в миналогодишния поход), то в този ред на мисли участниците са много повече.

 

И не мога да не спомена всички близки на фактическите участници: те с трепет следяха прогнозата за времето, постоянно се чуваха със своите близки, или надаваха ухо, когато по програма хоризонт се съобщаваше за събитието.

 

Сега може да се обобщи: походът-поклонение по бойния път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа завърши успешно.

 

Защото Небето беше с нас. Както и всички участници. До един!

 

И така – до следващите 150 години...

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев