Община Сливен

Веселина Седларска: Критично, но стабилно

------------------------------------
28.07.2018 / 10:53

Състоянието на пациента е критично, но стабилно. Прилича на умна глупост, но е доста точен израз и лекарите го употребяват, когато искат да кажат, че състоянието на пациента е все така критично, но няма признаци за влошаване или подобряване. Това му е стабилното – че критичното си стои на едно ниво, не се променя. България в момента е в критично, но стабилно състояние.

 

В новините и социалните мрежи ври и кипи. Съобщенията са от драматични по-драматични: Европейският съюз коли козите така, както и турчин не ги е клал, прочистват Странджа от баба Дора, но тя като „Една българка“ взе кола и го размаха в земеделското министерство, фалшиви новини стоварват орди от мигранти на летище „Безмер“, палатката на майките на деца с увреждания е все така населена от настоявания и надежди, че ще бъдат чути, Босия не е прекратил протеста си. В същото време социологическите агенции отмерват непроменени нагласи – разликата между ГЕРБ и БСП е все същата, в евентуален следващ парламент биха влезли все същите. Ето това е критично, но стабилно състояние – продължава да си ври и кипи и даже се усилва, но тенденция към промяна не се забелязва. И щеше да е съвсем логично, ако стабилността се дължи на управляващата партия, а критичността на опозицията. А то е обратното.

 

Всички конфликтни ситуации се дължат не на някаква организираща сила на опозицията, а на банални до втръсване и повтаряне до откат грешки на управляващите. Вечните проблеми в комуникацията с хората – правят се едни неща, без да се обяснява защо се правят. Нахлуването на евтаназиращи хора в двора на стопаните изненадващо (за да не скриели стадата?!) си беше направо като свирене с тръба за сбор на измислячите на страховити новини. Светът на лъжливите новини живее паралелно с реалния свят в главите на много хора. Че самолети кацат на летище Безмер и изсипват по 300 (защо пък точно 300?!) мигранти на полет, се навърза със сюжета с козичките на баба Дора. Една отрудена българка, лишена от поминък, за да се прочисти територията за стотиците, хилядите мигранти, които кацат безспирно на Безмер. За да бъде още по-драматично положението, фалшива новина вкара баба Дора с инфаркт в ямболската болница. Ден по-късно друга фалшива новина погреба старицата, тя не преживяла това унижение. Последва ново дъно – снимката на живата баба Дора се разпространява със съобщението, че сливенският владика я е обявил за светица след смъртта й. И ако това ви се вижда странно, искам да ви уверя, че в един по-следващ етап от света на лъжата ще се случат и по-трудно въобразими неща – например след като се вкара баба Дора с инфаркт в болницата, Динко от Ямбол може да й направи операция успешно и да спаси живота й, тъй като демокрацията ни е лишила от доктори и мисията по здравеопазването вече се изпълнява от патриоти. Никой преди само три-четири години не би и помислил, че лъжливите новини ще стигнат такъв разцвет, но ето че стигнаха. А хоризонтът пред тях се е ширнал толкова, колкото е извратеното въображение на измислячите и наивността на вярващите.

 

Бунтът на майките на децата с увреждания, друга критична точка, също няма нищо общо с опозицията. Там проблемите са стари и вече непоносими. За Босия е ясно, че не е свързан с никаква опозиция, освен своята собствена опозиция на неправдите. И ето кой се оказва, че е в състояние да протестира в България. Селяните, които няма каква друго да губят освен козите и овцете. И които не са с чиновнически манталитет да угаждат на властта. Всеки от тези хора има по един двор, в който нещо ще засади, нещо ще отгледа, но ще оцелее. Другите протестиращи са майките, които биха направили всичко, щом става дума за децата им. И Босия. Дори Едвин Сугарев вече не би гладувал. За Йоло Денев не съм сигурна. Ето, това са мунчовците на този сезон, които правят критичността видима, всичко останало е една непоносимост и отвращение, което всеки от нас влачи със себе си и го раздава под формата на общуване с приятели, близки познати.

 

Ситуацията обаче е стабилна, социолозите не забелязват промяна на нагласите спрямо двата състезаващи се партийни мастодонта. И тази стабилност се дължи на опозицията. В неудържимите си бесове да намира теле под всеки управленски вол, БСП се очерта като креслива, заядлива, дребнава опозиция, но не и алтернатива. Странно беше аристократичното пренебрежение, с което БСП отмина гласуваните лобистки промени в приватизационния закон. Това е на практика теренът, на който опозицията можеше да срази управляващите с железни аргументи. Толкова нагло лобиране отдавна не беше се случвало (пардон, лобирането на Менда Стоянова за повишаване на акциза върху бездимните цигари е също толкова нагло, но при нас скандалите са с такава честота, че наистина след три вече не са чудо, а нещо обичайно). Корнелия Нинова видя повече ресурс за привличане на съмишленици в общуването с козлета, отколкото в противопоставянето на промяна в закона, която облагодетелства обичайно заподозрените лица. По отношение на популизма Корнелия Нинова съперничи на Волен Сидеров от неговия среден период на развитие. Избирателите не са нито слепи, нито глухи, те може и да не са съвсем наясно какъв е сценарият, по който играе Корнелия Нинова, но са съвсем наясно, че е театралка. И тъй като само ГЕРБ може да спре порива на БСП към властта, хората не помръдват от позицията си, а тя е, че все пак по-добре да е ГЕРБ, отколкото БСП. И се случва нещо парадоксално: в желанието си да измести ГЕРБ от властта, БСП я укрепва още повече. Стабилност.

 

Обикновено за такива парадокси се търсят сложни обяснения, но най-често те са съвсем прости. Хората свикнаха с начасничавия характер на Бойко Борисов и дори им харесва. Той може и да взема грешни решения, казват, но като се разкрещим се поправя. Това да се поправяш в политиката изглежда грешно само на хората в политиката, от гледна точка на управляваните това е сила – да отстъпиш, да признаеш, че си сгрешил. БСП не обича да дава „своите на вълците“, по думите на един техен лидер. Брани ги до последна капка кръв, независимо какво е общественото настроение. В ГЕРБ се прощават сравнително лесно със съгрешилите и не дотам съгрешилите, но влезли като сламка в окото на обществото. Оня израз за оставката в джоба, е реалност в ГЕРБ, защото не се знае кога лидерът на ГЕРБ ще поиска да подпишеш и връчиш оставката си. В БСП не е толкова лесно да те отстранят, ха са поискали, ха си активирал своята фракция. Излиза, че БСП предлага отстъпление в демокрацията в страната, но пълна демокрация в партията, докато ГЕРБ държи на твърда дисциплина в партията и относително лесно постижима за коригиране демокрация в страната. И хората предпочитат второто, като по-малкото зло.

 

Всъщност от скандалите в страната полза имат и двете партии – всяка употребява скандала, за да консолидира своите съмишленици. От това положението на пациента България става все по-критично и все по-стабилно.

 

 

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев