Община Сливен

Веселина Седларски: Български и датски уроци за траки и потомци

------------------------------------
28.05.2018 / 15:37

Смятах, че съм приключила взаимоотношенията си с траките. След онази срамна случка преди осем години се надявах да нямам повод да си спомням за нея, нито да разсъждавам къде се пресичаме и разминаваме с траките.

Ян Оструп е датчанин, който разбира от разделно събиране на отпадъците. Той работеше в България, разказваше едни неща, които на човек чак не му се вярва да са истина. Ако в контейнера за обикновен отпадък имало изхвърлени хартии, комуналната служба се ровела в боклука докато открие информация, която да я отведе до това кой е нарушителят - адрес по стари пликове, име от документи и други такива следи. След което съответният враг на разделното събиране бил глобяван, съгражданите му - доволни, а околната среда - защитена. Но не се налагало често, никой не смесвал отпадъците, не само от страх от глоба, а и защото всички вече се убедили, че използвани добре, боклуците са не по-лош ресурс от други суровини. Датчаните постигнали това за около 40 години.

Е, казах, в такъв случай ние ще го постигнем за около 80. Ян не беше съгласен: „Не, вие ще го постигнете за 20 години. Ние сме били варварите викинги, когато вие сте били цивилизовани хора. Цивилизацията е била тук, а не на нашите острови. Вие само трябва да си спомните, че сте цивилизовани.“

Като по поръчка няколко дни по-късно Китов пак извади златна маска от могила, този път край Сливен. И пръстен на тракийски цар, и фиали, с които е вдигал наздравици, и ритони, през чийто чучур се е преливало виното... Може би все пак Ян беше прав. Това е земята на цивилизацията, където и да копнеш, изскачат сребро и злато. А Дания и да я преореш цялата - нищичко.

Е, намерили били датските археолози два рога, разказва Томас. Томас, братът на Ян, дойде в България няколко месеца след откриването на маската на Терес, син на Севт, или Севт, син на Терес, според както се очакваше да се споразумеят езиковедите за античния падеж. Томас е учител по история в Копенхаген, обикновено ходел на почивка в по-известни страни, но тази година дойде със семейството си в България, защото мечтата му е да види маската.

Маската обаче не беше изложена.

Сливенският музей чакаше подходящи и сигурни витрини за изключителните находки. Ако се съди по това колко дълго други ценни експонати в този музей чакат да бъдат изложени, и на маската й предстоеше да чака дълго. Моята задача беше да издействам от музея малката групичка от датчани да види маската. Да, казаха, можело. И други нямали търпение, и на тях показвали най-новите открития, така че защо да не се направи още едно изключение.

На другия ден се събираме пред музея. Томас споделя - не спал от вълнение. Само като си представял, че ще види отблизо, неразделени от него с бронирана витрина, атрибутите на тракийски цар от IV век преди новата ера, господи, та това е времето на Александър Велики… Влизаме. Канят ни в стая, в която има заключена врата към друга стая, в която се пазят най-новите безценни находки. Не, не може да влезем там, където се съхранява маската. Ще ни я изнесат.

Изнасят ни я. В какво мислите, че се съхраняваше маската на тракийския цар Севт, син на Терес, или Терес, син на Севт? Няма да се сетите - в кутия от шоколадови бонбони!?! Червена кутия с нарисувани бонбонки и лешничета и надпис „Нестле“. Леко разкривена. Заслепени сме от маската, всички се правим, че не виждаме бакалската опаковка. Не, мислех си, ритона, невероятния сребърен ритон с глава на млад овен и златни инкрустирани фигури, няма как да сложат в подобен амбалаж, той е по-голям и няма да се събере в кутия от шоколадови бонбони.

Ритонът наистина не беше в такъв амбалаж, беше в още по-отвратителен - най-евтината, най-грозната, розово-прозрачна пластмасова торбичка. Торбичка за корнишони и кромид, закрепена в кутия за обувки сред намачкани вестници за попълване. Томас, наследникът на варварите викинги, разбира се, беше запленен от скъпоценностите и от отзивчивостта на домакините. Томас и компания бяха едни от малкото привилегировани да видят богатството, преди дни го показали на едни японци... Само като си представя японците, които надяват бели ръкавички, за да докосват къде-къде по-малко ценни неща, как ли им е преседнал... боклукът, в който е поставено съкровището.

Излязохме навън, датчаните - все още възхитени, аз - реанимираща от срама. Томас държеше специално да благодари на музея, че са получили достъп до находките

попита как е най-подходящо да стане това. Ян изтърси: „С кутия шоколадови бонбони, явно там отпадъкът от тази стока се оползотворява по-добре от отпадъците в България.“ Един на нула за викингите срещу траките.

Сега маската е в подходяща витрина. Купуването на витрините не мина без обичайното подозрение за лично облагодетелстване. Музеят е все така беден, но има нов директор, на когото няма да му мине през ум да съхранява пръстен печат на тракийски цар в, да речем, кутия от локум. Стана, каквото трябваше да стане, но бавно. Още ли мислиш, че можем да постигаме нещата два пъти по-бързо, ако си спомним, че живеем на мястото на големи цивилизации, питах после Ян. Да, каза, ако си спомните, когато си спомните.

Какво всъщност знам за траките, че да си го спомня, питах се няколко пъти оттогава. Проф. Божидар Димитров не ме улесни с едно интервю, в което каза, че сервизите на тракийските вождове издавали парвенюшкия им вкус. Сравни ги с… впрочем ето точния цитат: „Многото пари, които са имали, вместо за пътища, сгради, книги и училища са ги влагали като днешните мутри - в съкровища, които не са и тракийски, които са произведени от перси или гърци, или са военна плячка, или са им били подарявани. Та ние знаем прекрасно всяко съкровище откъде е. Панагюрското съкровище, най-хубавото, е от Лампсак, гръцки град. Какво тракийско съкровище? По него има сцени от гръцката митология, не от тракийската.“

Аз вярвам на професор Димитров повече, отколкото на един датчанин. В такъв случай на нас изобщо не ни се налага да си спомняме за траките каквото и да било, защото просто не сме го забравили.

И в Херодот имам повече доверие, отколкото в датчанин. Той пише:

„Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват. Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато от тях, те са слаби. Във всяка отделна племенна област те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи. Изключение от това правило правят само гетите, травсите и племената, които живеят на север от крестоните.“

И тук не се налага да си спомняме, защото си живеем точно като траки - разединени, враждуващи, слаби.

Те затова са и изчезнали. Ние сме тук, пак и все още.

 

Източник: "Епицентър"

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев