Община Сливен

Писателката Петя Александрова: България в потури, но с цилиндър е безкрайно любопитна

------------------------------------
28.02.2018 / 16:03

Петя Александрова, журналистка и писателка, живее повече от 30 г. в София, но е от стар сливенски род. Издала е над 30 книги, повечето от които са стихове и приказки в проза за деца. Има няколко национални награди, между които “Петко Р. Славейков” (за цялостно творчество) и “Константин Константинов” (за принос в книгоиздаването за деца). В нейната творческа биография има анкетна книга със Станка Пенчева, документална книга за любовните истории на 21 световноизвестни личности “Дай ми хиляда целувки”, анимационен филм и куклена пиеса. Тези дни издателство “Хермес” предложи на пазара нейната нова книга “България в потури, но с цилиндър”, втора част.

- Какво те влече към темата за някогашна България, откъде ти дойде този траен интерес към събития и личности отпреди век и нещо?

- Нищо случайно няма на този свят, миналото със своите причудливи понякога събития и странни хора е по-забавно и любопитно от литературата, а аз съм човек литератор и ненаситен читател на ретро истории. Според мен в момента има бум на такива четива, но не това ме подтикна да издам първа, че и втора книга под заглавието “България в потури, но с цилиндър”. Поне две десетилетия има, откакто съм започнала да пиша такива материали, чисто журналистически наглед, и то... апетитът идва с яденето, казват французите. Бързам да подчертая, че у нас, вкъщи, винаги е имало много исторически книги, иначе синът ми навярно нямаше да завърши история и да е днес преподавател историк в Софийския университет.

- Няма ли събития и герои от днешния ден, които биха събудили вдъхновението ти? - Тези неща искат дистанция, други ще пишат за днешното. Колкото и да ни изглежда днес скучно, неприятно, лишено от живец, то също навярно след 50-100 години ще бъде обект на писателски и читателски интерес. Всъщност, казано честно, България след Освобождението, с някои свои характеристики, силно се доближава до днешния ден: много случайни и користолюбиви хора се намърдват на държавни постове, а в парламента, според спомените на Иречек, седмици наред нищо не се случва, защото депутатите се дърлят за глупости, да не говорим за липсата на култура, познания, морал и пр.

- Какво в първата книга не успя, че се наложи да пишеш втора?

- Всички материали - и за първата, и за втората - бяха готови още преди три години, когато преговарях с издателство “Хермес”. И тяхно е решението - след успеха на първия том, да издадат и останалите истории. Да не пропусна да подчертая, защото е важно - всяка книга си е самостоятелна и тези, които са пропуснали първото томче (според мен все още го има тук-там по книжарниците!), спокойно могат да си вземат второто и пак да им е интересно и любопитно за четене.

- Ще има ли трети том?

- Не, засега нямам такова намерение, макар че продължавам да изпитвам интерес към историята.

- Кое е това, до което още не си се докоснала като писател, но го мислиш и го мечтаеш, кроиш планове?

- Много неприятно ми е, но ще призная, че напоследък не правя планове, защото осъзнавам, че няма да ми стигне времето. И силите. Много ми се иска да направя един модерен женски роман, където нещата от живота да са казани почти едно към едно. Да не са измислени, да не са захаросани, да не са сладникави. Но от опит знам, че съм по кратките форми и навярно няма да изтрая ден след ден, месеци наред, да работя върху едно определено в жанра си писание.

- Писателски или житейски предизвикателства?

- Житейските предизвикателства, всички го знаем, не са в наша власт, друг ни ги предлага или направо ни ги стоварва на житейския път. Колкото до писателството, всичко може да е предизвикателство, ако решиш да го направиш по нов начин или с нови средства - книжка със стихове или приказки за най-малките, роман за подрастващи, новела за първата детска любов, шеговити римушки по български пословици и поговорки... Живот и здраве да е, може би нещо все пак ще успея.

- С каква тема не би се захванала като писател, дори и да ти обещават голям хонорар? - Знам ли, сега мога да кажа едно, а утре да ми дойде кураж... Навярно никога не бих написала истински фентъзи роман или книга с разкази на ужаса... Не че не чета и не харесвам и такава литература, но нещо не ми е съвсем по душа и сърце.

- Твои стихове и приказки има в учебниците от първи до четвърти клас, това кара ли те да се чувстваш реализирана и призната, като чичо Стоян и Дора Габе?

- Не, не ме кара да се чувствам чак толкова реализирана и призната, но съм поласкана, че авторите на учебници ме познават и харесват. А и децата май ме харесват и аз донякъде се досещам защо.

- Защо?

- Няма да откривам топлата вода с това изказване - децата обичат шегите, закачките, голяма част от стиховете ми лекичко ги “поднасят“ на някаква тема - яденето, мързелуването, страха от това или онова, малките лъжи или големите хвалби... Според мен хуморът е много важен в творчеството за деца, със смях по-лесно се преодоляват неприятните ситуации или гафове в живота.

- Всички знаем, че писателството трудно може да се нарече “професия”, поне не в България. Но може ли все пак българинът да се прехранва в днешно време от писането на книги?

- Не. Не изключвам обаче едно кратичко списъче от 5-6 души, които не че се изхранват от книгите си, но преживяват добре, благодарение на това, че получават непрекъснато някакви награди, канят ги в някакви журита, участват в някакви богато спонсорирани рейдове из страната... Не се наемам да обяснявам този факт.

- Би ли искала твоята внучка да наследи дарбата ти?

- Жива и здрава да е, никак не настоявам да стане журналистка и писателка. Наскоро й откриха музикална дарба и вече пее в хор “Бодра смяна”. Речовита е, фантазьорка и много артистична, но... всички днешни деца са такива, особено ако са обградени от любящи хора.

- Има ли някакво значение в творческата ти биография името на Великотърновския университет, където си завършила българска филология?

- Приятно ми е да го споменавам, но университетското образование все пак не прави хората писатели, нали? Гордея се, че съм в групата писатели - великотърновски възпитаници, между които са Борис Христов, Таньо Клисуров, Калина Ковачева, Марин Георгиев, Панко Анчев, Анчо Калоянов, Маргарита Петкова... Добра компания, бих казала... "Блиц"

 

Надя СТАМБОЛИЕВА

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев