Община Сливен

Александра Иванова: Дебне ли ни „Хапо“ зад ъгъла?

------------------------------------
28.01.2018 / 10:43

Не знам все пак какво да мисля за Истанбулската конвенция. Четох я. Дни наред следя коментари, анализи, постове…Кой ли не мина през национални медии и соц. мрежа да се изкаже и да заяви някакво мъдро становище- от депутати до известни и неизвестни за мен хора, приятели, познати, колеги, съграждани, роднини. Четох си. Мълчах си спокойно. Все пак успях да схвана, че по казуса Истанбулска конвенция има два лагера. Само не ми стана ясно, кои от всичките публични личности са я чели.

Не знам защо, но темата първоначално ме подсети за „Тъмна черква, кьорав поп, ситно написано Евангелие“. Типично в нашенски стил.

Втората асоциация по казуса и дебатите около Истанбулската конвенция беше с диалог между двама братя плъхове от анимационния филм „Рататуи“. Единият плъх откри, че може да чете и да бъде истински готвач също като хората. Но как можеше да осъществи мечтата си да бъде готвач в свят, в който обществото мразеше плъховете? Не искаше да се храни от кофите за боклук. Не искаше да краде от хората, а да създава. А готвенето си е създаване. Брат му си беше консервативен и не разбираше, защо му е на един плъх да чете, да готви при положение, че беше свикнал да краде или да търси остатъци от храна в кофите за боклук. А най- често тези остатъци хората ги ръсеха с отрова против плъхове. Помня един негов коментар:

„Не знам…Много ме объркваш, братко, с всичкото това четене и готвене, и пак готвене и четене…Сложно стана“, мърмореше дебеличкият Луи на брат си до една кофа за боклук пред ресторанта.

Коментарите и дебатите по повод Истанбулската конвенция ми напомниха една стара история. Случката е от миналия век. Историята е следната:

Една баба искала да приспи малкото си внуче, докато родителите му били на вечерно кино в събота. Малкото момиченце отговорило:

„Не ча па на бабиното мъшното го“.( „Не искам да спя на бабиното, мръсното легло.“)

„Добре тогава- казала бабата- Да се преместим на другото легло?“

„Не. Там тоня апи.“(„Не. Там коня хапе“.( Над леглото имало картина на коне))

Бабата предложила да се преместят в другата стая. Отговорът бил:

„ Не. Там апо има.“(Там Хапо има.)

И така изобщо не заспали и останали до късно, докато се приберат родителите. Какъв е изводът? Защо е постъпвало така внучето? Защото просто не е искало да заспи.

Четвъртото, за което се сетих тази седмица, следейки дебатите е, че когато бях много малка, за да слушам, често прибягваха до дядо Торбалан. Дядо Торбалан все щеше да ме взема, ако не слушам. Ей, там, той ме дебне зад ъгъла или зад прозореца в тъмното. Аз умирах от страх, че дядо Торбалан ще дойде и ще ме напъха в един чувал и никога повече няма да видя семейството си. Но така и не можах да го видя този страшен и лош, лош човек. Той все някъде дебнеше зад ъгъла! И така и не разбрах как изглежда!...

Сега съм доста по-стара. Вече аз имам дете.Не вярвам в Торбалани, а ако разбера, че ги има, започвам да се интересувам кой ги "произвежда". Е, не подценявам ролята на дядо Торбалан, нито на онова Хапо..., но интересно е:

На моменти споровете около Истанбулска конвенция ми звучи като:

„Там Хапо има! И то, ако не слушате, ще дойде и ще ви изяде най- скъпото- децата с големите си остри зъби.“

И естествено, ние започваме да вием от ужас срещу нещо, което не сме виждали.

Та въпросите, на които търся отговор са :

Действително ли Хапото яде деца?

Хапо има ли изобщо?

Може ли Хапото да се убие, след като винаги се връща?

Някой виждал ли е това Хапо?

Ако действително има Хапо, могат ли да го спрат, за да не яде повече деца?...и други такива

Пето:

Сетих се за страха от мигрантската вълна. Такова напрежение настъпи, че видиш ли, ще ни залеят сирийците като скакалци и прочие. А то, какво стана? Мигрантите си ни ползваха като територия, през която трябва да минат транзит, за да се доберат до страни като Германия, Франция, Скандинавските страни. Защо?

Дали има реална опасност да ни залеят всякакви хора с различни сексуални ориентации, които да се идентифицират като пол, различен от двата биологични - мъж и жена, с които българинът е свикнал от „време оно“?

Наблюдавайки консервативното мислене на българското общество, струва ми се, че дори и на европейците им стана ясно, че българинът е на принципа:

„Нямам нищо против, само да не ми е в къщата.“

Това е народопсихологията. Дълбоко се съмнявам едни по- различни хора с едни по- различни сексуални разбирания от общоприетите да изберат общество като българското, където по всичко личи, че ако не по един начин, то по втори консервативният българин ще намери начин да им „вгорчи живота“ само и само да напуснат „ неговата къща- неговата крепост“.

Има ли Хапо, което да е толкова страшно за българите в тази конвенция, което да предизвиква такава истерия в социалната мрежа, предвид народопсихологията ни? Хайде стига. Сякаш не се знаем.

И все пак, не чух най- важното, което интересува средностатистическият гражданин. Въпросът е, келепир има ли или няма от цялата работа? Ама ха! Да не ни мислите за прости, я? Както казват:

"Шамар да е, ама аванта да е." "Наблюдател"

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев