Община Сливен

Аспарух Панов: В новогодишното си слово президента Радев "просълзи" всички ни с популизма си... и загърби най-важното!

------------------------------------
04.01.2018 / 15:28

Както всяка година, така и този път изслушах много внимателно новогодишното приветствие на българския президент. Не само го изслушах, но след това и го прочетох многократно „отпред-назад“ и „отзад-напред“. За мен то бе особено интересно, тъй като е първото приветствие на Румен Радев, вторият „държавен глава“, издигнат от бившите комунисти след „прочутия“ Георги Първанов (Гоце).

 

В частното си пенсионерско битие на дисидентстващ блогър, нямам „удоволствието“ да познавам лично военния пенсионер от Хасково Румен Радев. Но въпреки това съм сериозно политически пристрастен. Никога не съм си и представял, че мога да бъда неутрален. Винаги съм бил и ще бъда от едната страна на барикадата. И това е точно противоположната страна на тази, на която стои новият ни президент Радев. Може би и затова съм не само изненадан, но и просто потресен от неговото новогодишно приветствие.

За разлика от възмущението на социалния психолог проф. д-р Петър Иванов от „стилистичната, езикова, фонетична и изразно-интонационна страна“ на поздравлението, изразено в статията му „Новогодишната реч на Радев – тъпа, изкуствена и дървена“ , моите критики са концентрирани върху сладникаво популисткото политическо съдържание на поздравлението.

 

Сигурно е много трогателно първата мисъл на президента на Нова година да е насочена към „онези, които преживяват труден период в живота си – обезверените, болните, самотните.“, както и към „тези, чиито близки са далеч зад граница.“ И към „хилядите бедни българи, които днес се борят за оцеляване.“ Може би са верни думите на президента, че „Всяка стъпка към тях възвръща част от достойнството ни като общество.“

 

Но когато един държавен глава не е в състояние да предложи някакъв изход или поне идеи за решаване на проблемите, цялото му послание и „достойнството“ на институцията се превръщат в жестока гротеска. Какво означава за обществото едно „хвърчащо“ твърдение, че „Истината, справедливостта и законността остават несбъднати очаквания.“ Нищо повече от една подигравка, след като президентът дори и не загатва какви са причините и къде са решенията.

 

Първата година от мандата на новия президент Румен Радев е към своя край. Въпреки че не можеше да разчита на медийната подкрепа, с която се ползва премиерът Борисов, той също бе непрекъснато в заглавията и коментарите на българските медии. Обикаляше и света, и България, възхваляван от „червените“ политици и разюзданите русофили на всички нива и то по повод и без повод. Но най-вече без всякакво наистина сериозно политическо основание.

 

На пръв поглед големият публичен интерес към новия президент и високият му рейтинг далеч не са случайни. Националният мажоритарен избор на президента му придава огромна политическа тежест във взаимоотношенията с избирателите, с медиите и гражданското общество, с другите власти и държавни институции, но най-вече в международните отношения. Въпреки ограничените конституционни пълномощия на институцията, президентът би трябвало да „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.“

 

Така че първото и основно изискване към президента е дейността му да бъде подчинена единствено на националните интереси и международния авторитет на страната. Нещо повече, точно външнополитическите му позиции са израз на обществената значимост на неговата личност. Очевидно трябва да дойдат наистина ключови моменти за държавата във външната политика, за да се оценят по достойнство качествата и капацитета на един президент като държавник.

 

Днешната криза в ЕС, отношенията с Русия и Турция и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани са точно такива моменти. Особено при вече започналото българско председателство на Съвета на ЕС. Така че от всяка гледна точка, позицията на новия президент при външнополитическия дебат е най-важният тест за държавническата му визия в този толкова деликатен и емоционално натоварен политически момент.

А точно тази позиция липсваше изцяло в новогодишното послание на Румен Радев. Нямаше нито една дума за успешната ни външна политика, за членството ни в ЕС и НАТО, и което е напълно абсурдно и недопустимо – нямаше поне едно изречение за очакваните от Президентската институция резултати от ротационното председателство на Съвета на ЕС. И всичко това очевидно съвсем не е случайно.

 

Напълно очаквано, президентът Румен Радев е на другия политически полюс в сравнение със своя предшественик на президентския пост. Росен Плевнелиев подходи наистина като държавник, като през тези бурни години успя да защити ясно и категорично авторитета и достойнството на страната ни като член на ЕС и НАТО. Докато от сега е ясно, че тепърва ще „сърбаме попарата“ от огромната политическа грешка на Борисов, който едва ли не еднолично назначи Радев за „избираемия кандидат-президент“.

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев