Община Сливен

Георги Вл. ПОПОВ: Сливенският преход, възходът на мутрите. Взривиха "Созопол", после "Орлето". Двойно убийство в Горно Александрово

Манчо Манчев
08.12.2017 / 09:30

1994-та – година на възход на мутрите. В Сливен бе официално регистриран Клуб „777” – охранителна фирма. Плъзнаха рекетьори. Но първият по-сериозен инцидент бе взривяването на бившия ресторант „Созопол”.

Превърнатото в игрална зала заведение преди това бе нападнато с бухалки и бяха потрошени няколко игрални автомата. На 16 юли пък на 2-3 метра от него избухна взривно устройство. Живущите край „Созопол” наскачаха от леглата си. По свидетелство на очевидци, в терористичния акт участвали двама. Взривът бил задействан с фитил с такава дължина, че да гръмне след 15-16 секунди.

След около час и половина бе задържан единият от извършителите – Димитър Митев, охранител от Клуб „777”. Другият – Атанас Мъндев, бе обявен за издирване. По време на разследването стана ясно, че сливенските борчяги не могат да се разберат с бургаската фирма „Рент 2”, която охранявала заведението. Първите искали да ги изместят. По-късно и Мъндев беше задържан, но и в тази криминална сага не се мина без поредните изпълнения на окръжния прокурор Руско Карагогов.

Около месец след задържането му, само срещу 8 хиляди лева (тогавашни пари) бе освободен бомбаджията Димитър Митев. Мотивите на Карагогов да го пусне били: следователят е в отпуск и няма кой да извършва следствените действия. Постановлението било донесено на следователя Кирил Кирчев не по обичайния ред, а лично от човек на „седмиците” - Иван Кънчев. Това става въпреки решение на Районния съд отпреди няколко дни, с което жалбата на Митев бива отхвърлена. Експертизата, направена в София, категорично доказвала, че Мъндев и Митев са извършители на атентата...

Мътната вълна на рекета не подмина и собственика на заведението „Орлето” Васил Фотев – Пилето, разположено зад едноименния паметник. На 11 септември подир полунощ силен взрив разтърсва центъра на Сливен. Дни преди това бива повредена телефонната линия, свързваща кафе-аперитива на бившия футболист с РДВР и СОТ. Техник констатирал, че са скъсани умишлено всички телефонни жици. След поправката им се случило същото. Подир взрива стана ясно: полицията е знаела, че Фотев е рекетиран. Първом от познати на органите бургаски рецидивисти, а сетне от „седмиците”, на които Фотев не си бил платил 3 от дължимите месечни вноски.

Ето в каква „демокранична” атмосфера прощъпваше сливенският бизнес в онези години.

Но по-шокиращото и скандалното се съдържаше в признанията на Фотев пред парламентарна комисия за борба с корупцията: че е бил обект на изнудване от самия окръжен прокурор Руско Карагогов.

Докато вървеше разследването, самите полицаи се питаха какъв е смисълът от дейността им, щом отсега се знае, че под един или друг предлог Карагогов ще освободи евентуалните извършители.

Случи се друго: бе арестуван с обвинение за самовзривяване самият Васил Фотев. Мнозина бяха убедени, че става дума за прокурорско отмъщение. В края на краищата Фотев бе оневинен, но и след отстраняването на Карагогов от поста, изцепките в гноясалата съдебна система в Сливен не секнаха. Престъпният свят си и нови покровители, освен досегашните.

Само след 24-часов престой в ареста през януари 95-та например бяха освободени рекетьори, пребили бизнесмена Михаил Блажев и ограбили дома му. Мишел Кръстев /Салама/ , известният бодигард от Клуб „777” пък преби през февруари 95-та военния полицай Георги Куманов. Освен това Куманов бил ограбен, а по-сетне отведен в болница в комоцио и със счупени ребра. Два-три дни след това съдията Радостин Радков го освобождава срещу 10 хиляди лева гаранция с мотивите, че извършеното деяние не отговаря на предприетите мерки – задържане под стража. Нищожна сума за онова време... Освобождавани биваха и други действащи нагло и безцеремонно представители на престъпния свят.

Успоредно с това зачестиха и опитите за свалянето на шефа на РДВР – Сливен подп. Манчо Манчев (на сн. горе). През периода 1990 – 1994 г. сливенската дирекция на полицията бе в първата тройка на сродните ведомства на МВР в страната по разкриваемост на престъпленията. Бе налице опит да бъде парализирана цялата система за борба с престъпността не само в региона, но и в страната. Зачестиха личните и групови аудиенции на „Позитано” 20 от бивши служители на ДС, на Шесто, участници във „възродителния процес” от Сливен и пр. Преди червените, против назначаването на Манчев през 1990 г. пък се обявиха от СДС – едва ли не бил враг № 1 на демокрацията. По едно време Манчев дори подаде рапорт за напускане, но в МВР не си позволиха лукса да уволнят един доказан професионалист. Активна роля в опитите за онстраняването му играеше и БСП-депутатът Златимир Орсов. Стигна се дотам да бъдат заплашвани родителите на Манчев /че ще бъдат ликвидирани след отстраняването му/, както и болната му сестра /на инвалидна количка/. Престъпният свят открито надигаше глава.

През пролетта на 95-та с решение на Висшия съдебен съвет за шеф на Районна прокуратура – Сливен бе назначена Кети Бозукова. По-сетне тя щеше да стане и окръжен прокурор – една недотам добра новина за доста от ратуващите за нормална съдебна среда представители на местните институции.

 

Началото на 1995 г. донесе нови страхове и несигурност у хората. Докато в Сливен взривяваха заведения и рекетираха, в Горно Александрово грабеха денонощно на акорд.

В това село през 1992 г. бе извършено и зловещо убийство.

Двама възрастни, мъж и жена, бяха заклани от цигани. Сянката на това злодеяние и до днес стряска людете там. Пребиваващият по онова време в родното си село писател Димо Димовски е написал ужасяващи страници за случилото се. Негови близки и приятели смятат /той открива мъртвите старци/, че тъкмо това е отключило рака у него, който го вкара в гроба.

По онова време в Горно Александрово се крадеше всичко: от кравите - до детските дрешки и играчки. Много от къщите бяха ограбвани по няколко пъти. Всички животни на Митьо Деков и наличният инвентар изчезват неизвестно къде. По една чиста случайност Върбан Железчев спасява животните си, но Неделчо Колев, не: апашите буквално изпразват кошарата му. От Георги Неделчев крадат покъщнина, а Иван Петров губи овце. Съседът му пък се прощава със зимнината и с хранителни продукти. Крадците не щадят и духовното средище – читалището: оттам отмъкват дребен битов инвентар. Няколко пъти биват разбити училището и детската градина. Преди да бъде реставрирана църквата – също. Кметството, обредният дом и гробището също биват ограбвани. Краденето на проводници е често явление, загива от токов удар един от крадците.

Селото е в шок след нападение над млада жена, малтретирана в леглото, докато децата й спят. Едва останала жива, тя е приета за лечение в психиатричното отделение в Сливен. По ирония на съдбата шефът на РДВР – Сливен подп. Манчо Манчев бе от това село и родителите му живееха там. Полицията хвърли много ресурси и в известна степен успя на озъпти вълната от престъпност, но се повтаряше едно и също: ние ги хващаме, те ги пускат. Криминалистите си вършеха добросъвестно работата, имаше и задържани, но от 1990г. насам нито един не бе осъден.

Един инцидент край комплекс „оазис” в началото на 95-та бе знаменателен за отприщилата се всезволеност. Вестник „Седмица” празнуваше годишнината от прохождането си. На път за тържеството група сливенски борчаги, водени от известния бизнесмен Иван Терзиев – Беленски, пресрещат директора на ОББ в Нова Загора Иван Савов и шефа на Асоциацията на млекопроизводителите Михаил Тачев. Само по една случайност инцидентът не се разиграва пред очите на пътуващата малко по-назад съпруга на президента д-р Желев – Мария Желева.

Бизнесменът Иван Терзиев, срещу когото, както вече писахме, в началото на 90-те беше стреляно в кв. „Речица”, наскоро бе подписал протокол в полицията, че няма да пречи на фирма „Млечен път” – Нова Загора. В битката за повече мляко, освен че конкурирал новозагорци, Беленски изпращал и наети от него борци да заплашват фермерите, контактуващи с „Млечен път”.

Иван Терзиев се появил на завоя преди „Оазис” със специален джип, натоварен с борци. Последните се задоволили със заплахи и с един удар с юмрук по ламарината на новозагорския автомобил. Щом разбрали, че съпругата на президента идва отзад, Терзиев и помощниците му веднага се омели. Терзиев си имаше нови неприятности, от които обаче лесно се отърваваше. Имаше дебели връзки и дебела кесия, а в по-късно време и височайши покровители като депутата Коста Цонев и др. Накрая все пак не му се размина: антимафиоти го заловиха с огромно количество хероин край Велико Търново и наскоро бе пратен зад решетките(на сн. горе – залавянето му от антимафиотите).

Тези допълнителни щрихи към криминално-политическата или политико-криминалната обстановка в онези години недвусмислено подсказваха, че нещата вървят от зле към по-зле.

 

Още снимки от новината

Иван Беленски

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев