Община Сливен

Георги Вл. ПОПОВ: Сливенският преход – аферата "Димах". Великият измамник Димо Димов

------------------------------------
21.11.2017 / 09:58

Името на бинесмена Димо Димов, българин – емигрант от Гърция, се спряга през 1992г. от сливенци както името на Господа. Медите го величаят като спасител на умиращия поради загубата на руски пазари машиностроителен завод „Победа”. И 1500-те съкратени работници, и 500-те останали в цеховете техни колеги са на вълна „сиртаки”, изпълнени с надежди...

С разрешение, подписано от зам.-министъра на промишлеността Ненчев, се създава и регистрира по надлежния ред с решение номер 2877 от 27 януари същата година в сливенския окръжен съд МЗ”Димах” ООД. Странното е, че то се пръква, преди да изтече законният едномесечен срок: само седмица преди това запазилият българското си поданство бинесмен – имигрант Димо Димов, регистрира в Сливен своя еднолична фирма „Продус”. Явно господинът бърза, а някой му помага, но дали е само съдийска оферта, Бог знае. Иначе, всичко е в съгласие с Търговския закон – сключеният договор между Министерството на промишлеността и едноличния търговец Димов е перфектен. Дяловото участие на Димов възлиза на 70 на сто, като скромния пай от 30 на сто (производствените фондове) остава в ръцете на държавата. Той поема дълговете на завода към банките и доставчиците, които са 91млн. лева.

Бизнесменът – Спасител бе посрещнат в „Победа” почти както Цезар в Египет. С цветя, аплодисменти и прочие. В присъствието на зам-министър Вазов на среща с колектива той рисува розови картини за съвмесно предприятие от рода на джойнт венчър с годишен оборот от 230-250 млн. лева. Бизнесменската оферта е впечатляваща за всички: от управителя на завода Владимир Димов до последната чистачка. А тя е: минимална заплата от 4-5 хил. лева, 5 на сто от годишната печалба (по 70-80 хил. лева на човек!), автобуси за екскурзии и в страни, почивни станции, социални помощи... И още: връщане на 500-те работници от съкратените до края на годината, а по-късно и на другите. Разчитам, с артистичен апломб говори бизнесменът, да събудя първичното, човешкото у всеки работник, надеждите му за по-добър живот...

Миналото на Димо Димов е низ от криминално-фантастични преживелици, обагрени от социалистически постимпресионизъм, познат ни от филма „Авантаж” на Георги Дюлгеров. Дарбите си Димо наследява от баща си Михаил, многократно осъждан за кражби, измами и побои.

В Сливен нашият герой дори не завършва първи курс на текстилния техникум и подхваща школото на живота. В романтичен полет дарява една ученичка (след женитба) с отроче от мъжки пол, после кацва при някоя си „Бетка моторетка”, сетне става зет чак в Кнежа... Апостолът на соцбизнеса събира вълна и парцали от людете в Шуменско, Новозагорско, Каспичанско и др., но вместо обещаните килими с парите си изтъкава свое летя що килимче, за да се озове в Бяла Слатина, Сливен, Казанлък и Нова Загора, оставяйки след себе с рой разбити сърца.

Съдилищата в Кнежа и Омуртаг му лепват две присъди за обида на длъжностно лице и за измама. В ареста Великият комбинатор осъзнава артистичния си талант и изиграва първата по - значима си роля: вкарва под кожата си рициново масло и сок от тютюн, имитира жълтеница и бива настанен в болница под охрана. Там с неотразимия си мъжки чар нашият герой пленява сърцата на два бели ангела (лекарката и медицинската сестра) и с тяхна помощ бяга. Романтичният епизод бива оценен по подобаващ начин: милицията го обявява за национално издирване, а Българска телевизия излъчва криминален репортаж за него. Следва майсторски удар чрез фалшифициране на спестовни книжки и теглене на невнесени суми от ДСК, но бива разкрит в Раднево и бяга. Този епизод е преломен момент в живота на Великия комбинатор, осъзнал, че милиционерска България със социалистическата си планова икономика не е подходящ декор за артистичния му дух. По време на един сръбско-български граничен събор се устремява към Свободния свят, а вече задочно Бургаският съд го осъжда за измами на още три години затвор, но той бяга в Италия.

В Рим великият комбинатор начертава генералната стратегия на своя живот. Той вече не ще е дребен соцкокошкар, а модерен предприемач и бинесмен, ще организира фиктивни предприятия с чужд капитал, ще вема заеми, след което с издути джобове като с шапка невидимка ще потъва вдън земя. След Италия действа в Югославия, но духът му непрестанно се стреми към древната емя на елините, където младата и предприемчива като него Христина Топузиду от село Кавалари му съгражда семейно гнездо и го дарява с дъщеря Мария. Оттук нататък и безсмъртният Омир би бил безсилен да опише одисеята на Димовия живот.

Близък родственик на Димов разкри само част от гениалните му комбинации. Това се десетки измами за милиони драхми. Ето някои от тях:... Край Солун нашият герой се захваща да строи фабрика за гипс, монтира бракувани части от танкове и някакъв цилиндър и „духва” с взетите в аванс пари... В Кастория се ангажира с предприемаческа дейност, мами банков чиновник и сключва заем, след което отлита като глухарче... В района на Козани „строи” фабрика за лимонада и пак отмъква тлъста сума. През 1979-1980г. обаче лежи в затвор. През 1989г. решава да „произвежда” зехтин от маслинови костилки и доставя машини за... памучно семе отпреди 50 години, после си плюе на петите...

Тъмночервеният ситроен на Великия комбинатор летеше от град на град. Около петнадесетина бяха може би временните му убежища при стари приятелки и приятели от млади години и др. А в сливенския завод „Димах” ( кръстен на Димо, на дъщерята Мария и съпругата Христина) се надяваха, на своя „Спасител”. Но завесата полека лека се вдигна и лъснаха огромни измами. Едни ахкаха от изумление, други от покруса, трети от срам.

През същата тази 1992г. 1500 работници и специалисти останаха без работа, а над 500 действащи от тях не получаваха заплати с месеци. Първият трагикомичен опит за привличането на чуждестранен акционер завърши с достоен епилог: нашумелият международен и роден аферист и измамник Димо Димов потъна сякаш вдън земя… Конфискуван бе личният му автомобил заради вноските му срещу заем, взет с измама от Минералбанк.

Години след това нямаше никаква вест за него: дали е жив, къде пребивава, с какво се занимава и т.н. Съдии, прокурори и полицаи от Сливен също повдигаха рамене… Но няма съмнения, че въпросният Димов беше най-великия измамник” на сливенския преход.

 

Още снимки от новината

------------------------------------

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев