Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи” се оказа перфектното място за провеждането на старовремската седянка-майсторилница, наречена „Най-сръчните ръце”. Този своеобразен празник в навечерието на Димитровден се проведе под патронажа на Дора Куршумова, председател на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, и Иванка Калайджиева, председател на Клуба на учителите-пенсионери „Будители”. На събитието, освен много бивши учители от Сливен, имаше и гости от Варна, за които бе интересно да научат подробности за старите сливенски домашни традиции. Сред официалните гости бяха заместник-областният управител Димитринка Петкова и Пенка Симеонова, председател на общинската и областната организации на Съюза на пенсионерите в Сливен.

На седянката жени и мъже, облечени в народни носии, накараха всички присъстващи да се върнат към стария сливенски бит и да усетят полъха на миналото. Всеки от тях се занимаваше с нещо: някои от жените предяха, други наниваха прежда, трети плетяха на една или две куки. Домакинята припомни на публиката как е изглеждала едновремешната седянка с моми и ергени. Тя изгори по стиска от къделите на три предачки, за да се разбере чий любим ерген ще дойде пръв на седянката. Бяха припомнени и правилата на предачките: че във вторник вълна не се пипа; че обредните хлябове се шарят с вретено; че не се преде в петък и др.

Започна и състезанието за най-сръчни ръце в три категории: предене, плетене и навиване на прежда. Докато течеше надпреварата, различни моми от седянката изпълниха песен-подигравка за мързелива мома, хумористично стихотворение за двама млади, истории за годеж, на който не присъства момъкът, а само неговият калпак и др. Публиката научи много и за котленските килими, видовете станове, тъкането, кросната, нищелките, совалките, как са се боядисвали преждите, колко важно е било момата да знае да тъче, отговори и на няколко гатанки, посветени на хурката, къделята, вретеното и др. Домакинята на седянката призна, че доста любопитни и интересни неща за тъкането е научила от двете книги на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка” и „Чудните килими от Котленско”.

Състезанието „Най-сръчни ръце” приключи, а един от ергените провери на коя мома й е най-пълно вретеното, коя е навила най-много кълбета, коя най-добре е изчепкала вълната, на коя мома изплетеният синджир е най-дълъг. Най-сръчните моми бяха аплодирани от публиката. Веселбата продължи с песни и хора, в които се включиха доста от присъстващите.

За най-сръчна плетачка бе обявена Зафирка Тончева. Тя разказа, че е научила много за плетенето от майка си и баба си, а всичко е започнало по време на студентските й години, когато случайно видяла една красива покривка и решила да я изплете по същия начин. В една от стаите на Хаджиданчовите къщи бе подредена изложба с част от красивите неща, сътворени от ръцете на сръчната плетачка и везбарка – покривки за маси, карета, изплетени на 1 и 2 куки изделия, везани покривки и каренца и др.

Тончева получи поздравления от Цонка Векилева, бивш директор на Икономическия техникум, и от Дора Куршумова, бивш възпитаник на Тончева, за прекрасната изложба и за невероятния талант, който притежава. Най-добрата плетачка бе поздравена с любимата й народна песен, както и със стихотворение.

Освен изложбата с плетени творби на Зафирка Тончева, бе подредена и кулинарна изложба, която включваше някои от най-известните сливенски рецепти като сливенски домашни милинки, козунак, тиквеник, сладка баница, баница със сирене, сладкиши и др.

В края на седянката-майсторилница момите и ергените с най-сръчни ръце получиха заслужени награди и грамоти.

Събитието бе част от основната програма за месеца на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Фондът осъществява дейността си с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи” и фондация „Чарлз Стюарт Мот”.