Какво е да си сливенски кмет – вече го изпитва на свой гръб и Стефан Радев. Връщаме лентата с 22 години назад, когато на кметския стол седна Янко Янков – нов типаж на политическата сцена.

"Комунист,социалист,капиталист,Дон Кихот, Санчо Панса,новият Георги Данчев или…” Това бе първият опит на в."Седмица" за "визитка" на седналия на кметския пост в Сливен през есента на 95-та г. инж. Янко Янков.

Защото още по време на предизборната кампания стана ясно,че в политиката е влязъл нов типаж - по-различен и като поведение, и като ценности от предлаганите ни от бившата БКП тогава. И това се потвърди по време на неговия мандат.

Янко Янков е роден на 17 септември 1955 г. в еленското село Беброво. Завършва висше образование - машинен инженер, по-сетне международни икономически отношения. Бе избран за народен представител от квотата на ДПС през 2005 и 2009 година.

Освен личните му качества и умения за диалог,за победата му допринесоха и раздорите в десния спектър, където заложиха отново на вече компроментиралия се бивш кмет Христин Петков. Опитите на Атанас Железчев и други местни политици да изправят срещу Янков спечелилия обществено доверие бивш председател на общинския съвет Атанас Павлов, не се увенчаха с успех. Крахът на СДС в управлението на държавата и дошлото на власт правителство на Жан Виденов също допринесоха за промяната в Сливен. На 14 ноември се събра на първо заседание и новият общински съвет,на което с мнозинство само от един глас за негов председател бе избран Владимир Цонев.

В приветствието си,без характерния за времето партиен патос и провокативност към политическите опоненти, Янко Янков прагматично очерта новите предизвикателства пред община Сливен.

А те си бяха междувпрочем страховити, както навсякъде из страната. Първа грижа за хората беше насъщният. В началото на 96-та зърното свърши и правителството на Виденов се оказа безсилно да се справи с проблема. Янков някак се оправяше: община Сливен бе една от най-ритмично снабдяваните с хляб, като кметът бе издействал солидна квота от правителството за хлебозавод "Деметра". Бе задействано и отблокирване на солидни количества зърно от Държавен резерв. Звучи като в предпразничен репортаж на "Работническо дело",но който помни онези кошмарни дни,ще ни разбере.

Някои кадрови промени и уволнения в общинската администрация, в болницата, фирма "Светлина" и пр. за кратко нажежиха публичното пространство и отпушиха старите подозрения,че ако не личния, то партийният интерес е водещ мотив за всеки кмет и всяка власт. Като водещ и единствен опозиционен вестник, "Седмица" допринесе за публичния дебат по темата.

Но на този изглеждащ малко гротескен фон, се разиграваше огромна драма - на обикновените хора. Трябва да отдадем признателност на Янко Янков, кмет на Сливен от 1995 до 1999, най-ужасните години на прехода. Наред с битката за насъщния, Янков успя да издейства средства за довършване на топлопреносната мрежа в центъра и ж.к. "Сини камъни" и допринесе да не бъдат разграбени както другаде сливенските предприятия „Победа", ТЕЦ, "Динамо","Светлина" и др. През неговото кметуване с помощта на германски партньори бе доизградено тържището, бе затвърден статутът на три филиала на университети от Бургас, Варна и Свищов. Бяха завършени повечето обекти на сливенския пазар,бе закупена модерна техника за фирма "Комунални услуги" и нови автобуси за градския транспорт. Общината обезпечи безплатно пътуване за ученици и пенсионери и не беше закрито нито едно училище,нито една детска градина или детска ясла. През м.март 95-та кметът успя да осигури допълнително близо 30 млн. лева за болницата. А осигурената субсидия за общината от държавния бюджет се оказа по-голяма от тази на далеч по-значими общински центрове като Русе, Бургас и др. А с подкрепата на общинския съвет се стигна до двойно намаление на таксите за смет и т.н.

Янко Янков се отличи като добър мениджър и с друго: още в началото на неговото управление бе направен обективен анализ на потенциала на община Сливен и бе изработена програма за управление - единствената през годините на прехода.Този анализ включваше и потенциалните инвеститори. Така например бе разработена туристическа концепция за Минералните бани съвместно с швейцарски експерти. А според самия Янков, само един месец не е стигнал за реализацията на проекта за Завод за битови отпадъци, който бил спрян от тогавашния областен управител Пеньо Семков... По време на кметуването на Янков бе изработен нов правилник за работа на общинската администрация,заложено бе на повече пряко участие на гражданите в управлението и по-интензивните контакти с медиите и обществените организации. Янков провеждаше и постоянни срещи с шефовете на фирми, опитвайки се да активизира стопанската дейност в общината.

Но всуе се морите! -както бе казал дядо Вазов. Правителството на Виденов с все по-бързи темпове изправяше страната пред катастрофа. През май- юни 96-та несигурността, липсата на насъщния и резкият скок на долара хвърлиха и гражданите на Сливен в шок и смут. 2750 миньори от Балканбас бяха на път да останат без работа. Въпреки усилията на кмета и общината, опашките за хляб пред "Деметра" и магазините се извиха и в Сливен. Изчезнаха олиото,захарта,брашното, детските пюрета и други насъщни продукти. Спекулата и мутренският рекет станаха всекидневно явление.Община, полиция и данъчни опитваха да отвоюват последния залък на хората, но цените и паниката нарастваха.На хоризонта се задаваше Виденовата зима, по-зловеща и от Лукановата.

Янко Янков посещаваше дори мероприятия на СДС, а след като падна правителството на Виденов успяваше да води диалог с правителствени чиновници и да отвоюва нещичко за Сливен. А по време на визитата на Симеон Втори в България заяви, че уважава бившия цар като образован и интелигентен човек и че би се срещнал с него, ако той поиска. От това и от други негови "”странности" повечето му съпартийци оглушаха и след време го обявиха за чужд. Но разрива с БСП беше личен негов избор.

(Из „Сливенският преход – скандалите, драмите, героите”)

Георги Вл. ПОПОВ