Интересно за кандидата на БСП – Сливен Таско Ерменков и за провалите му като разузнавач
Таско Ерменков отново ще води листата на БСП – Сливен и това едва ли е случайно. Местната организация е малък рай за бивши ченгета като него, воглаве с колегата му Делибалтов. Ето интересни детайли от неговото минало на разузнавач, с псевдоним „Радулов”, съпътствано от немалко провали, видно от регистър на сътрудниците на ДС.
Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955г. в София. Произхожда от семейство на военен от БНА. Баща му, който е член на БКП и офицер от БНА с чин полковник, е признат за Активен борец против фашизма и капитализма. Майка му е пенсионерка, член на ОФ.
Таско Ерменков завършва Английска езикова гимназия в София (1969-1974). Отбива военната си служба, като завършва курс в НШЗО „Христо Ботев" – Плевен, а от 1975 до 1976 г. служи в поделение в Мусачево като командир на взвод.
След казармата следва и завършва Московския държавен институт за международни отношения (1976-1981).
От септември 1981 г. до септември 1982 г. работи във ВТО „Трансимпекс" като специалист по вноса в звено „Внос-износ на вагони, жп оборудване и гарова техника".
След това завършва школата за подготовка на кадри на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ ) в периода 1982-1984 г., специалност „Стратегическо образование". Приет е за член на БКП (1983).
Съпругата му е рускиня – преподавател по немски и английски език. Работи като литературен сътрудник – преводач във вестник „Софийски новини" при София-прес. Баща ѝ е офицер от Съветската армия, член на КПСС.
Като разузнавач от РУ-ГЩ за прикритие му е създадена легенда по линия на Министерството на външната търговия (МВТ). От октомври 1982 г. до май 1983 г. изучава немски език в школа в Банкя. След това работи в МВТ по резервния щат на министерството като преводач. След завършване на школата на РУ-ГЩ продължава легендата си на служител на МВТ, дирекция „Пазарно-ценова политика". От януари 1986 г. по легендата е специалист в ЦУВ „Прогрес".
През 1987 г. заминава на задгранична работа в Западен Берлин. Предложението за това е направено от ген. Атанас Семерджиев, първи зам.-министър на отбраната и началник на ГЩ на БНА, и утвърдено от завеждащия отдела за специалните структури в ЦК на БКП ген. полк. Велко Палин.
Таско Ерменков е назначен за секретар, отговарящ за сътрудничеството и кооперирането в генералното консулство на НРБ в Западен Берлин. Дейността му е под прикритието на търговско-икономическата служба към българското консулство. В резидентурата в Берлин получава псевдоним на оперативен работник „РАДУЛОВ".
В общата оценка на работата му в чужбина преобладават отрицателните констатации. Посочено е, че той не е показал качества за осъществяване на задгранична работа, както и че основните източници за събирането от него сведения са средствата за масова информация. Ето някои от тях:
„Основна слабост на оперативния работник [Таско Ерменков] е липсата на документални материали по основните разузнавателни страни и все още непълното използване на предлагания в града [Берлин] книжен пазар. Не успя да придобие данни от ръководените от него източници. Може да му се препоръча да повиши своята оперативна активност, особено в организационната работа, да разширява оперативния си кръгозор, да бъде по-тактичен в общуването и да проявява повишен самоконтрол и по висока организираност", РУ-ГЩ, 1988 г.
„Капитан Ерменков следва да насочи усилията си за активна и резултатна работа по изпълнението на поставените му задачи. Необходимо е да проявява повече самокритичност и самовзискателност. Нуждае се от компютърна подготовка за поддържане на електронна поща", РУ-ГЩ, 1989 г.
„Със затруднения изпълнява задълженията си. При ръководенето на предадените му агентурни категории не винаги проявяваше професионален усет. В отделни моменти показа признаци на боязън. Не успя да създаде условия за трайно ползване на легални източници като институти, библиотеки и др. Капитан Ерменков има склонност да пренебрегва изискванията на войнската дисциплина и да дава свое тълкувание на заповедите и разпорежданията на началниците В усложнена обстановка на моменти губи самообладение и не може да контролира емоционалните си реакции", РУ-ГЩ, юли 1990 г.
През пролетта на 1990 г. става ясно, че търговско-икономическата служба към консулство на НРБ в Берлин се закрива и Таско Ерменков трябва да се завърне в страната. Тогава в резидентурата на военното разузнаване в Берлин се заформя скандал, в основата на който е желанието на Ерменков преди да се прибере в България да закупи служебния автомобил „Фолксфаген голф", производство 1979 г.
Той отказва да изпълни заповедта на резидента на военното разузнаване в Берлин да продаде автомобила, в стремежа си да го закупи и да се прибере с него в България. По този начин нарушава йерархичния принцип в РУ-ГЩ. Съпругата му също се включва в разрешаването на битовия въпрос, като си позволява да търси сметка лично от резидента и му вдига скандал.
Случаят е доложен в РУ-ГЩ в София, откъдето се разпореждат Ерменков незабавно да се завърне в страната, където да му бъде наложено дисциплинарно наказание. „Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал неколкократно и преди", е записано в един от документите на РУ-ГЩ от май 1990 година...
(Със съкращения от „Регистър на сътрудниците на ДС”)