Световният ден за борба с рака се отбелязва от 2000 г. насам с цел да припомня поне веднъж в годината на хората по света да бъдат внимателни и да не пропускат профилактичните си прегледи, защото най-добрите шансове за пълно излекуване от рак са, когато е хванат в ранен стадий. Датата е избрана с подписването на Парижката харта след световната конференция за борба с рака на 4 февруари 2000 г.

Около 8.2 млн. души по света умират от злокачествено образувание всяка година. Половината от тях са хора в активна възраст между 30 и 69 години.

Броят на заболелите ще продължава да расте и през 2025 г. ще достигне около 11.5 млн. смъртни случаи и 19.3 новопоставени диагнози, сочат прогнозите.

Всеки човек, от своя страна, може да реши да се храни здравословно, да спортува, да се пази от рисковите фактори, причиняващи канцерогенни заболявания, и да се образова за превенцията и ранните симптоми. Хората, които са преживели болестта, пък могат да помогнат като разкажат историята си и дадат надежда на тези, които сега започват битката, да служат за вдъхновение на болните, но и за поука на здравите.

-Здравей, Митко. Преди да те помоля да разкажеш своята история за борбата с рака, кажи първо как се стигна до създаването на Сдружение „Онкологично болни и приятели“ в Сливен, чийто председател си? Чия е идеята, кога се създаде и каква е членската маса? Всеки ли може да членува в сдружението?

- Здравейте, г-жо Иванова. Първо искам да Ви поздравя и благодаря, че ще поговорим в навечерието на един ден, в който целта е да напомним на хората, че не е маловажно и трябва да се обръща особено внимание на тази тема от всички, без значение на възрастта.

Онкологичните заболявания са сред основните причини за смъртност в световен мащаб.

4 февруари е Световен ден за борба с рака, откриването, лечението и превенцията на раковите заболявания. Световната здравна организация отбелязва, че една трета от тях биха могли да бъдат предотвратени с по-добра превенция, ранна диагноза и лечение.

На всеки 100 души, които се разболяват от рак, 30 биха могли да се спасят от смъртта с гореизброените превантивни мерки и лечение.

Сдружение „Онкологично болни и приятели” – Сливен е създадено през 2004 година по идея и инициатива на две дами от нашия град, г-жа Стела Вангелова и г-жа Екатерина Димитрова. Те намират съмишленици в лицето на още 14 жени от Сливен и основават сдружението. Целите и задачите, които си поставят за изпълнение в лицето на Управителния съвет, който се състои от идеолозите плюс още три от дамите, а те са г-жа Димитринка Великова, г-жа Радка Денева и г-жа Зорка Милинкова са: да съдействат и подпомагат всички жени с онкологични заболявания на територията на област Сливен при лечението им, снабдяването им с лекарства и съответните консумативи, диетични храни, здравна просвета и запознаване с последните новости в медицината в борбата й с тези заболявания, подпомагане на социално слабите от тях и на тези, които се нуждаят от грижи, съдействие за социалната им адаптация и личностна реализация. За мое огромно съжаление, с някой от тези пет прекрасни жени нямах възможността да се запозная.

След година работа членовете нарастват на петдесет, за да се стигне до днес с членска маса от около 200 души. Но това не е статистика за болните с онкологични заболявания. За съжаление те са много повече.През годините Сдружението се отваря и започват да членуват и мъже, а с това и целите и задачите се насочват към всички с онкологични заболявания.

-Вярвам, че не е лесно да се връщаш назад, но предполагам, че твоята история би послужила за пример за силата на човешкия дух, би върнала вярата на много онкологично болни, както и на близките им. Кога и как разбра за заболяването си и на колко години беше? С какво се занимаваше тогава? Било ти е много трудно и все пак как се пребори? Срещаше ли разбиране в близки, приятели, колеги? Откъде черпеше сили?

-През далечната 1992 година за първи път се сблъсках с тази болест, едва 17 годишен. Но как стана това? На тези години на кой му минават мисли за такива неща, просто една операция и живота продължава. Дори и след хистологичния резултат, с който се доказва диагнозата, аз не знаех за какво става въпрос. Моите родители, може би от притеснение и страхове не ми казваха нищо. След едно образно изследване в Стара Загора – лимфография, а тогава нямаше Компютърен томограф ( скенер) във всеки град и всяка болница, нямаше накъде и трябваше да ми се каже. Не помня как съм реагирал, но не мисля, че е имало някакви психически последици за мен, може би е помогнала възрастта ми. Не знам обаче как са се чувствали моите родители, макар и не много малък аз все пак съм тяхно дете! Направихме това изследване и след това се наложи в продължение на един месец лъчетерапия. Тогава усетих за първи път тази болест. Макар и с най-модерна за времето си техника понесох тежестта на страничните ефекти от терапията. Този месец ми се виждаше като година. Всеки работен ден – терапия. А тогава бях ученик в Техникума ( сегашните професионални гимназии).На тези години знаем, какво ги влече и интересува младежите, а на мен ми се налагаше да правя терапии и да издържам страничните им ефекти. С огромната подкрепа на семейството и с помощта на близки роднини приключи и този труден месец, а той беше в края на учебната година и за радост след всички премеждия дойде и ваканцията и така остана забулено в мъгла моето заболяване.

Както всички хора се срамувахме и притеснявахме да споделяме и говорим за това с другите. В моя случай не мога да кажа дали е било правилно или е било грешка, но …като се замисля е било правилно.

Нещата се оправяха, ходих си редовно на контролни прегледи и всичко започна да си е по нормално му. Завърших училище , станах студент , дипломирах се, започнах работа и т.н. всичко онова, което следва нормалният ход на живота. Темата за болестта се коментираше само в семейството и малцина знаеха за нея.

Живота си продължи.

След определено време , след около 10 години, ме спряха да ходя и на контролни прегледи. Казаха ми, че след толкова години вече няма нужда и за болестта напомняше само мястото на операцията. Дори забравих за тази диагноза.

Но за огромно съжаление през 2012 година, след 20 години имaх Déjà vu. Тогава вече работих в Ансамбъла за народни песни и танци - Сливен. Към края на концертите на мен ми идваше в повече натоварването и чувството за тежест в краката беше огромно. Тръгнах да търся причината, като никога не ми е минавало и през ум, че всичко „старо“ може да се повтори. Стигнахме до диспансера в Стара Загора и там се установи отново онкологично заболяване. Последва потвърждение от няколко специалиста.

Пак операция .

Но този път минах по пътя на химиотерапията и там усетих, макар и малко на брой, нейните последствия.

Тук вече нямаше как да скрием и всички разбраха за заболяването ми, а оттам последваха и неприятностите.

Освен борбата, която водих за по- голяма пълното на картината бях освободен и от работа, като няколко пъти ми се предлагаше сам да напусна, но аз отказвах. Имаше колеги, които ме подкрепяха и съчувстваха, но имаше и такива, които „помогнаха“ да бъда уволнен. Борбата продължи и в съдебната зала, и за съжаление все още няма окончателен резултат…

Отново благодарение на семейството и на най- близките си приятели преборихме и този труден период,а това са хората, които остават до теб винаги и можеш да се облегнеш на тяхното рамо.

И отново в ремисия.

Макар малко по- трудно сега нещата вървят в положителен аспект, вече отново на година- контролни прегледи с надеждата, че отново ще ми кажат, че нямам нужда от тях.

А от къде черпя сили?

Може би с ангажираността, която сам си осигурявам. Мисленето за утрешния ден и пълната забрана да мисля за болестта ми дават сили да се боря. Никога не съм се затварял вкъщи и да се отдавам на мъка и съжаление. По най- бързия начин винаги съм се опитвал да бъда активен, а за това е спомогнало ранното ми диагностициране и навременно лечение.

-Каква е твоята борба сега, на този етап?

- Сега, освен връщането към нормален начин на живот и пълното ми възстановяване (доколкото е възможно), съм се отдал да помагам на хората с тези заболявания. И тук мисля е мястото да спомена за концертите на Ансамбъл за народни песни и танци- Сливен, които организираме под мотото „Да помогнем на Свилен” на 07 и 08 февруари в зала”Сливен” от 18.30 часа, за което благодарим на всички от Ансамбъла и по моя информация поканите и за двата концерта вече са свършили. Това ме радва и си мисля, че българинът е все пак състрадателен и готов да помага, когато има нужда.

Другата цел, върху която работя е да научим хората, че превенцията е една от мерките, даваща шанс за ранно откриване на рака и успешно лечение. Това се опитвахме да постигнем със стоте безплатните профилактични прегледи за рак на млечната жлеза, които организирахме и проведохме в МБАЛ”Д-р Иван Селимински”-Сливен със специалист от Стара Загора за дамите, със средствата събрани на Благотворителния концерт „Заедно в превенцията” организиран от Сдружението и подкрепен от толкова много приятели.

-Трябва ли нещо да се промени в здравната политика, специално по отношение на онкологично болните пациенти в България?

Като пациент и жител на град Сливен, ми се иска във всеки областен град да се открие диспансер, в които да се обслужват пациентите от областта, защото макар и само на 60-70 километра пътуването, дори и час, се оказва трудно след лъче или химиотерапия за онкоболните, а и финансово е голямо перо в разходите на семействата. Но ние имаме подкрепата на един човек с голямо сърце, който вече 11 години ни осигурява комфортно и приятно пътуване за нейна сметка. Това е г-жа Тодорка Енева – управител и собственик на фирма”Дорис”, за което ние винаги ще изказваме своята благодарност, макар че тя с присъщата си скромност не търси нашата благодарност.

Благодарим ви г-жо Енева!

По мое скромно мнение и капацитетът, който може да поеме диспансера в Стара Загора, вече отдавна е надхвърлен, макар и опитите които прави ръководството и персонала за нормално обслужване на пациентите.

Всичко това налага в нашия град да се направи всичко възможно да се открие диспансер и пациентите с онкологични заболявания да се чувстват по- комфортно и приятно при неравната борба с коварната болест.

Друго, което бих желал, е да се стимулират медиците да специализират онкология, защото е малко желана специалност. Липсват онколози. Но и след това да остават да работят у нас, в България по всички областни градове.

Много ми се иска, нивото на нашата медицина, да стигне това в чужбина и да не се налага, да ходим там да се лекуваме и да правим кампании за набиране на средства.

-Какво послание ще отправиш към обществото навръх Световният ден за борба с рака- 4 февруари? За какво настояваш да бъдеш чут или хората, които членуват в Сдружението да бъдат чути?

- Послание? Ами то се подразбира от всичко казано до тук. Утвърждаването и разширяването на здравната профилактика на населението и откриването на заболяването в ранен стадий води до възможност за пълно излекуване на пациентите. И нека не се гледа на хората с онкологични заболявания като на хора с присъда, те са като всички, но с една диагноза повече. Те също могат да бъдат полезни на това общество и да работят. Нека да им даваме повече шанс. Не мисля, че се справят по-зле, дори и с такава диагноза!

-И за финал, Митко, искаш ли на някого да благодариш? С какво ще завършим това смело откровение? От кого получи подкрепа в неравната битка?

- Да. На моето семейство- беше до мен и продължава да бъде. На близките си приятели, които ме подкрепяха и ми даваха сили да се боря. Да благодаря и на човека, който ми подаде ръка след втората операция и ми даде шанс да работя - Веселин Василев, защото всички знаем размерът на пенсията за инвалидност и какво може да се направи с нея. Макар да знам, че и той не иска да споменавам името му, защото когато хората истински помагат, не търсят благодарност!

Искам да се възползвам и отново да благодаря на всички, които ни подкрепиха в нашите кампании. На хората от Комисията за контрол на приходите и разходите от Благотворителния концерт ”Заедно в превенцията”, на г-жа Пепа Чиликова – заместник - кмет „Хуманитарни дейности” на Община Сливен, г-н Димитър Митев – Председател на Общински съвет Сливен, към ръководството и по- конкретно към д-р Васислав Петров и екипа на МБАЛ"Д-р Иван Селимински"- Сливен за оказаното съдействие с предоставянето на кабинет и ехограф за провеждане на прегледите, на д-р Петьо Чилингиров – Управител на Комплексен онкологичен център – Стара Загора за съдействието в осигуряване на специалист в лицето на д-р Златко Русев за провеждане на прегледите, на който също благодаря,един млад специалист, който се е отдал на професията си да помага на онкоболните, на г-жа Петя Руменова – председател на Женско дружество „Майчина длъжност” – гр. Сливен- без нейната помощ би ми било по трудно в организацията на тази инициатива, адв. Людмила Дякова – Адвокатско дружество „Дякова и Пантелеев” - Сливен, г-н Денко Делчев – Директор на II ОУ „Христо Ботев” – гр. Сливен и председател на НЧ „Хаджи Димитър 1937” – гр. Сливен. На г-жа Галя Георгиева и всички наши приятели от Народно Читалище „Зора,” които ни приеха с отворени обятия, г-н Господин Рахнев – който ни помогна да звучи концертът прекрасно, на семейство Великови-„виновните“, благодарение на които ще запазим във времето и като спомени моментите от концерта с чудесни снимки и прекрасен филм, на г-жа Деница Балтова и г-н Ваньо Мъндев със сценичното оформление, подарявайки ни изработка на винил с логото на Сдружението и мотото на концерта. Не на последно място и на всички участници и техните ръководители, преподаватели и треньори, които подариха своето изкуство, за да подкрепят една кауза, за която моето желание е да се превърне в ежегодна и да дойде момента, в който да не е необходимо да се правят кампании, а всеки от нас да знае, че профилактиката е задължителна.

Благодаря на всички граждани на Сливен, защото без тях няма как да постигаме положителни резултати в нашите инициативи!

Специални благодарности и на г-н Едуардо Миролио, от мое име и семейство Миндев и лично от името на Свилен за направената подкрепа в борбата за живот!

Благодаря на всички и се извинявам, ако съм пропуснал някого персонално, нека приеме нашата благодарност!

Благодарим и на вас, г-жо Иванова за възможността, която ми дадохте, днес на този ден, да поговорим по въпросите, свързани с онкоболните и вашата готовност да ни подкрепяте в борбата!

Интервю на Ал. Иванова