След два изстрадани водни цикъла, информация от КЕВР за водните дружества в България нареди Сливен на едно от челните места по загуби на вода – над 82 процента. Основната причина е известна – старите амортизирани водопроводни мрежи, забравени за десетилетия от държавата, напомнят за себе си с почти ежедневни аварии. Какво на практика се крие зад тази цифра, колко стряскаща е тя, какви са причините, можем ли да ги преборим – отговор на тези въпроси потърсихме от управителя на „В и К“ – Сливен Севдалин Рашев, който ръководи дружеството от една година насам.

-Г-н Рашев, можете ли да обясните по разбираем за хората начин: как се получават тези 82.3% загуби, откъде идват?

-Разликата между количеството вода, която постъпва на входа на една водоснабдителна система, каквато е тази на град Сливен и това, което е отчетено от измервателните уреди на потребителите, представлява общата загуба на вода или неотчетените количества вода. Загуби има по водопроводите, които довеждат необработената вода до водоснабдителната система, по водопроводните отклонения, във водоемите, загуби има и в разпределителната мрежа, част от тях са търговските загуби. Търговски са загубите, на които можем да повлияем с подновяването и поддържането в добро състояние на всички измервателни устройства от водомерното стопанство. Имаме и загуби, нерегламентирани по закон – това са кражбите, върху които също влияем много съществено. Сборът от всички тези загуби определя загубите във водопроводната мрежа. Но това е, с което разполагаме и такива са възможностите към момента: много амортизирана разпределителна водопроводна мрежа и износени външни водопроводи, които формират тези наистина сериозни проценти. Огласените цифри са от бизнесплана на дружеството за 2015 г., 2016-та завършихме с по-малки загуби от 81,4 процента, което пак е много, но показва известно снижаване на загубите.

-Но сливенци си задават въпроса: как след два водни цикъла и уж подмяна на мрежата, отново имаме големи загуби?

- И при двата водни цикъла – единият по ИСПА, другият по „Околна среда“ – бенефициент и извършител на основните дейности е общината. Знаете, че дълго време улиците стояха разкопани и същественото строителство и реконструкция се случи по програма „Околна среда“, която спаси онова, което не можа да се извърши по ИСПА. Имаше една критика към това изпълнение: че вместо напълно да се смени един цял водопроводен клон, независимо дали главен или второстепенен, подмяната стана много „шарено“, като между новите тръби останаха старите, което затруднява откриването на течовете и ремонтите, които трябва да се извършват. По-удачно би било да се подменят цели клонове, за да се знае, че там е отстранен проблемът и че няма да се занимаваме повече с аварии и ремонти. Но такъв е проектът, така е изпълнен…

-Има ли вложени некачествени материали при строителните работи?

-Да, оказа се, че между доставките, които изпълнителят е получавал, има тръби, които не са с качеството, което стандартът предписва – това е квадратът около улица „Чайковски“. Там и изпълнителят „Водстрой“, и ние, срещнахме много затруднения, но изпълнението е гаранционно и плащането на ремонтите беше коректно. В интерес на истината, авариите понамаляха, скоро не сме извършвали ремонт в този район.

-Някои изчислиха, че 100 милиона са потънали в земята…

-Трябва да направим една корекция – става дума не за 100, а за 50 милиона, като повечето пари са насочени към канализацията. За изграждането на 21 км водопровод са вложени малко над 7 милиона 200 хиляди лева. Това е една десета от мрежата на Сливен, но с тази подмяна сме спестили 18 процента от количествата, влизащи на входа на водопроводната система в Сливен, което не е малко. Така че тези пари не са заровени в земята, техният принос е видим: от 87 процента загуби на вода преди изпълнението на водния цикъл, сега те са 81,4 на сто. Ако бяха сменени три пъти повече, да речем 60 км водопровод, можехме да спаднем на 65 процента, което е поносима загуба. Още има такава възможност. Сега в министерството на регионалното развитие наши представители подготвят документите, с които „В и К“ – Сливен може да участва за изпълнение на проекти. Намеренията ни са за канализация на кв.“Речица“, довеждащ водопровод от яз.“Асеновец“, заради който също губим около 2,5 млн. куб.м вода годишно, за реконструкция на пречиствателната станция в Нова Загора, на водопроводна мрежа в Сливен и Нова Загора. Търсим варианти за инвестиции.

-Защо другите градове имат по-малки загуби?

-Там, където има концентрирано потребление на вода, например в градовете с летен туризъм, през сезона къщите и хотелите се изпълват с хора, които потребяват голямо количество вода. Така тя има по-малък шанс да изтече в земята. За тези 4-5 месеца се получават много хубави проценти за снижаване на загубите и разпределени за цялата година, тези населени места имат много по-малък процент загуба. Същото е в големите промишлени центрове, където има фирми, които потребяват големи количества вода, до тези потребители има нови водопроводи и това намалява тежестта на процентите загуба. За жалост, Сливен няма тези предимства, нашите абонати са много физически лица, с много сградни водопроводни отклонения и загуби по тях. Аз ще използвам заключението на КЕВР, че не могат да бъдат съпоставяни авариите, загубите и въобще показателите на различните дружества, тъй като те са много различни. Ето например, има дружества, които имат много аварии, значи би трябвало да имат и много загуби, а загубите им са малко. Ние сме сред дружествата с най-малко аварии, а с големи загуби.

-Кой печели и кой губи от тези загуби? Плащат ли се те от хората?

-Губи водоснабдителното дружество, тъй като тези загуби остават за дружеството. Загубите, които косвено достигат до нашите абонати, са чрез такса „водоползване“. Това са тези 1 или 2 стотинки, които събира министерството на околната среда и водите, за количествата води, които ние добиваме чрез водоизточниците, водоземните съоръжения, транспортирането им до водоемите и до входа на населените места. Става дума за една такса, която примерно е около 50 000 лева на месец. Хората от областта, около 100 000 абонати, плащат косвено чрез таксата 10-15 000 лева, които влизат в ценообразуването с около 0,3 стотинки на кубик, което е нищо в сравнение с тежестта на другите показатели, образуващи цената на водата.

-Има ли „пръст“ в загубите консумираната, но нефактурирана вода на потребителите от кв.“Надежда“?

-Както всички абонати, така и жителите на кв.“Надежда“, трябва да си заплащат водата, която консумират. Подобен опит вече имаме с кв.“Никола Кочев“, където успяхме, с местен човек, да наложим ред, което се случва за първи път в нашата практика. Успяхме да определим първо кои са абонатите, да запишем техните данни, да видим кои са титулярите на партидата, да ги картотекираме и вече от около 4-5 месеца редовно събираме сумите, според показанията на измервателните уреди. Този човек е назначен за инкасатор в квартала. В „Надежда“ преди време поставихме за наша сметка 500 водомера, от които са останали 200. Другите бяха счупени и откраднати. Целта ни е с около 800 водомера да обхванем всички потребители и там. Намерихме местен човек и в „Надежда“, който в момента точно това прави – издирва и подрежда абонатите, ние вписваме титулярите на партидата, подменяме водомерите и той вече започва да събира вземанията с касов апарат. Зная – ще е трудно, но това е начинът.

-В бизнесплана на „В и К“ - Сливен за 2017-2021 година сте планирали в края на периода да снижите загубите до 60 и няколко процента. Как ще стане това?

-Три са начините за това. Най-добрият е чрез реконструкция на водопроводна мрежа, което се случва по-трудно, но не невъзможно. Отдавна в Сливен се говори за водомерни зони – това са райони от града, обособени като места, в които се мери количеството вода, което влиза и излиза от тях. Ако установим промяна във водните количества, веднага можем да преценим къде да търсим авариите. Смисълът е: не да чакаме да избие водата на повърхността /което става рядко, защото тя намира път към канализацията и към реките в Сливен/, а с измервателни устройства да следим има ли увеличение на течовете и да търсим причината. Освен това, ще обособим и зони със сравнително еднакво налягане, захранвани чрез регулатор на налягането. В Сливен има зони с много високо водно налягане, а колкото е по-високо налягането, толкова повече вода изтича през отворите в земята. За разработването на тези зони сме поканили университетски преподаватели.

-Свързани ли са загубите с разхищения?

-При тази даденост и при тези възможности, ние се съобразяваме с тях. Не можем да оставим хората на режим. Другият вариант е, за да няма загуби, да подаваме по-малки количества, което води към режим на водоснабдяването. Както виждате, пряко сили, ние поддържаме 24 часово водоснабдяване, осъществили сме ремонтна инвестиционна програма за 600 000 лева за 2016 г., имаме амбициозен 4-годишен бизнесплан, намерения за довършване на пречиствателната станция за питейни води, която хората чакат отдавна. При толкова десетилетия, в които държавата не е обръщала внимание на водоснабдяването, не може да имаме неговата идеална картина или да търсим световни стандарти с износени мрежи и активи, и течащи водоеми.

Интервю на Щилияна Василева