Община Сливен

Поръчково?: Дейвид Славчев срещу Радостин Русев. Защо ли?

20.03.2013 / 10:22:07

Дейвид Копърфийлд, Дейвид Камерън, както го нарекохме на шега, или просто Дейвид Славчев, бивш водещ в Канал 6, ни се яви преди два дни в гротескната роля на изобличител срещу „лапащия общински пари” Радостин Русев.

Филмчето не е изненада: то е продължение на „странната медийна политика” на кмета Кольо Милев, със сигурност е поръчково и отразява едно към едно окопната му война с „Бул гейт” и „Хидросистеми”. Напоследък Милев ту дава знак за възможен диалог в намирането на изход от кризата с блокираните банкови сметки, ту нахъсва срещу „врага” медийните си хрътки, видно от набъбналите им банкови сметки.

Чутото и видяното по Канал 6 отново вони на поръчка, без да гадаем дали е трезва съвсем. Бившите колеги на Славчев със сигурност ще разберат какво имам предвид.

В лежерния му монолог с префърцунени акценти на вестоносец на истината и майстор в разплитане на интригата, с опит за ехиден хумор и други шмекерии, въпросният Дейвид не ни казва нищо ново, нито пък казаното е вярно докрай.

И тук му е мястото да поясним: „Седмица” не е адвокат на Радостин Русев, напротив. Ние сме комай единствената медия, която разкриваше и бичуваше далаверите на Йордан Лечков и неговото обкръжение. Именно стратегията на Лечков с неговите рамкови споразумения и други от този род пося пълния хаос в община Сливен. Заради преяждането с обществени поръчки не сме щадили нито „Бул гейт”, нито фирмите на братята Петкови, нито „Гради”, нито „Биндер”, „Сименс” и пр., заради договорените от Лечков за много години напред асфалтиране, осветление и пр. на „атрактивни” цени. Техният „пир по време на чума” продължава и днес с благоволението на сегашния кмет… Вече сме писали, че преяждането с обществени поръчки, както се случи и с „Бул гейт”, и с др., се оказа нездравословно за някои от споменатите фирми и породи в изобилие обществен негативизъм. А заради наивността си да тръгне в такива мътни води с гениалния стратег от Воденичане, Радостин Русев плати и продължава да плаща дори за несторени от него неща.

Филмът обаче не е за истинския господар на хаоса и далаверите – бившият кмет. Де беше Славчев в ония години? Защо не започна именно с Лечков? Амбициите на създателите на филмчето съвпадат напълно с тези на сегашния кмет. Кольо Милев не е гъкнал срещу своя предшественик, не е дал в прокуратурата нито един сигнал срещу него, а в делото за Парашутния полк общината претендираше не за щети, а за пропуснати ползи… Гореспоменатият Дейвид обаче е тръгнал да пита Радостин Русев защо е взел „количките на кмета” и защо като общински съветник е „най-големият враг на общината”? Защо се бил скарал едва ли не нарочно с Лечков и оставил улиците разкопани…

Славчев извади спорни цифри: за стойността на поръчките, за Старческия дом и пр., но най-вече се заигра с отсъдените от ВКС 5,5 млн. лв. на „Хидросистеми” и „Бул гейт” за водния цикъл, споменавайки само какво е отсъдил Административният съд. Що значи там някакъв си ВКС, що значи закон – няма значение. Важното е да лъсне истинската същност на „врага” на общината, запорирал сметките й и заради личния си интерес. И най-вече „количките” на кмета.

Явлението „Радостин Русев” не е еднозначно, но това е сложна и непосилна тема за безпомощния медиатор Дейвид. Със сигурност обаче Русев си е дал сметка за много неща. Доказателства за това има доста: опитва се неведнъж да седне и да преговаря с общината, готов на редица отстъпки. А по собствените му думи даренията му /включая завършени, но неплатени обекти по селата и другаде/ възлизат на около 5 млн. лева и той не претендирал за тях. Спонсор е на редица мероприятия като събора на Агликина поляна, селски сборове и т. н. Знае се, че като общински съветник от 6 години насам не е взел и стотинка от общината. Но думата ни е за друго: за готовността му да седне и преговаря, което начесто декларира. Някои скромни стъпки на кмета в тази посока доведоха например до вдигане запора на леките му автомобили. Другото обаче не помръдва. А ето сега и медийна атака, платена със сигурност знайно от кого. Враждебността и нежеланието за диалог докараха общината в ново тресавище: досега са се насъбрали 1,5 млн. лева за такси, за адвокати и пр. по изгубените дела срещу „Бул гейт” и „Хидросистеми”. За подобно нещо във всяка нормална страна от ЕС бият дузпата на съгрешилия. В нашия случай това със сигурност няма да се случи.

Независимо от негативите, надигналият се срещу Лечков бизнесмен насъбра и доста симпатии. Защото с това се сложи край на агонията в общинските дела, довели до загуби на милиони от европроекти и др. По време на предизборната кампания през 2011 г. и след нея Радостин Русев се превърна в незаобиколим фактор в политическия живот на региона, видно и от изборните резултати на неговата коалиция „Съюз за Сливен”, която спечели 12 кметски места. На пресконференциите му по време на кампанията, пък и след това, се видяха дори по-качествени послания в политически, икономически и правен аспект, отколкото в много други щабове.

Тук ще припомним, че едничкото дело срещу Русев за ДДС се оказа ялово. Впечатлява фактът, че той няма задължения към хазната, към НАП и че редовно е плащал доста добри заплати на работещите във фирмата му, както и социалните им осигуровки.

Продължаващото демонизиране на Русев и насъскването на медиите срещу му подсказва за ограниченост и ниска управленческа култура, за неспособност за диалог, за склонност към раздаване на присъди на всяка цена и пр. Призивите на общинския съветник за преговори и взаимни компромиси явно не намират почва в сградата под часовника.

А за изпълнителите на черната работа в омаскаряването на този и онзи винаги ще се намерят медии и изпълнители като Дейвид Славчев.

Георги Вл. ПОПОВ

 

Copyright © 2008-2020 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев