Община Сливен

Емил Спахийски: Къде си, вярна ти любов народна? От Костов - до Бойко и т. н.

19.03.2013 / 08:41:58

Ако се заровите в сайта за видеосподеляне youtube, ще попаднете на много поучителни клипчета за дивата природа, взети от географски телевизии. За отношенията между лъвовете и хиените например. Когато лъвът е млад и силен, той няма грижи с хиените - подтичват покрай него и ако остане нещо от улова, го дояждат.

Ако разгневят царя на животните, може и те да бъдат употребени за десерт. Когато лъвът грохне обаче, хиените нямат милост. Джавкат си с онзи присмехулен глас и съвсем хладнокръвно го разкъсват.

Така се случва и с нашите политически лидери, когато паднат от власт. Те повтарят една и съща грешка - приемат блюдолизците хиени около себе си за автентичния народ. Харесва им да чуват, че са обичани, да усещат целувките по петичките си и така проспиват провала си. В момента, в който народът се опълчи, изненадата е голяма. Властелинът пада, хиените скачат върху него и тогава се запява: “Къде си, вярна ти любов народна?”

Едва ли някой преди няколко месеца е предполагал, че десетки млади хора ще крещят срещу любимия ни премиер Бойко Борисов с унизителните: “Ууууу!” и “Защо бягаш?” А това се случи в Ловеч. Случи се по грозен начин, точно в Деня за прошка. Бившият премиер бе отишъл за добро, а трябваше да търпи унизителни подвиквания.

На една от снимките, запечатали събитието, се виждат цялата почуда и мрак, които скандиранията на младите предизвикаха у Борисов. “Над 40% от младите хора са безработни”, “Кой назначи Митко Каратиста в ЧЕЗ със заплата от 35 000”, “Бойко, защо избяга, без да ни решиш проблемите”, “Какво стана с Мишо Бирата?” - така крещяха те. А Борисов гледаше с неразбиращи очи.

Само няколко месеца по-рано - в края на септември м.г., той пак бе в Ловеч, за да открие реновираната сграда на Административния съд. Тогава местният вестник “Народен глас” разказа в свой очерк драмата на танцьорката Моника от състав “Елит”, която “припаднала от вълнение” в краката на премиера Борисов. Онзи ден там нямаше такова вълнение.

Дали, да се нахвърлиш върху падналия и да си щастлив от провала на силния, е наша национална черта, а не просто манталитет единствено на лакеите около лидерите? Не вярвам. Народът ни наивно бързо дава любов и светкавично намразва падналите от власт политици.

Така е с Бойко Борисов, но така беше с Иван Костов, със Симеон Сакскобургготски и дори с Тодор Живков преди това. Вината обаче е изцяло тяхна.

Лидерът на някога могъщото СДС - Костов, стъпи на престола си, въздигнат от тълпите. Той бе възхваляван, аплодиран, обичан. Разбира се, хиените веднага го наобиколиха и той забрави откъде е тръгнал и къде би следвало да отиде. Симеон бе посрещнат вероятно от половин милион души. Разстоянието от Орлов мост до “Св. Александър Невски” му отне близо 2 часа, защото хората искаха да са до него. Бойко Борисов сигурно е набутал един тон хляб в устите на девойки, поднасяйки му пити с мед, покрай откриването на поредния инфраструктурен обект.

Когато са на власт, те са Тато, Командира, Царя, Генерала... Когато паднат, стават обикновени бандити, заслужаващи народен съд с директни намеци за разстрел. Такъв изглежда българинът - силно люби и мрази. Нима е прав Царя, като казва, че трябва да бъде сменен чипът ни?

Това не знам. Знам обаче, че с наивността си лековерно изкачваме на трона чудодейци, вярвайки, че животът ще стане по-добър с магия. Забравяме измислената с пот и кръв притча за Неволята и внушаваме божествена непогрешимост на поредния си любимец, поредния цар Симеон, който да върне величието на обикновената ни държавица.

Политиците, лидерите, които управляват България, няма как да не се опияняват от народ, който им пипа мускулите и поема залъците на популизма с широко отворена уста. Докато лидерите са силни, всичко им се разминава, а после на Прошка смирено искат да бъдат обичани... и опростени.

Твърдо вярвам, че един политик може да иска прошка от народа си само ако е излежал ефективната си присъда. А ако си върши работата като хората, няма нужда нито от аплодисменти, нито от забрава. За това, че упражняваш професията си, не се иска прошка.

Все едно, днес народната любов я няма. Някои хора наивно смятат, че всичко е отминало, а според мен идва великият гняв.

Политическата ни класа има уникален инстинкт за самосъхранение. Обществото може и да казва, че мрази политиците, но съм сигурен, че ако се появи силен водач от типа на Мандела, ще тръгне след него.

Народът обаче надушва, че никой от лидерите не е Мандела, а се опитват пак да го измамят. Той вече хвана елита в измяна. Няма любов - има тояги. Затова и лидерите се покриха, лъвовете станах котенца, а хиените - те са си помияри.

/Труд/

 

Copyright © 2008-2021 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев