Община Сливен

Димитър АВРАМОВ: Какво ни чака след изборите

12.03.2013 / 08:59:26

Какви са шансовете основните партии да изработят възможно най-добрите политически решения за реформи след изборите? Водещите според социолозите засега четири партии вероятно ще носят най-сериозна отговорност за сформирането на следващото редовно правителство. Да видим кой какво може да ни предложи.

Козовете на ГЕРБ

Ако спечели изборите, ГЕРБ ще номинира за премиер Бойко Борисов. Тази ясна заявка за политическа отговорност е честна. С нея обаче ГЕРБ, поне на теория, намалява броя на потенциалните си партньори. Партията поема риска избирателите да си кажат “този главен герой, в този филм вече сме го гледали”.

ГЕРБ излиза от мандат, в който правеше няколко неща много решително. Решително сътвори куп скандали и парламентарни недоразумения, решително наложи полезни приоритети, като развитие на инфраструктурата, и много решително се скара с много хора и съсловия. Оставката на Борисов бе правилен ход. За сравнение, БСП не направи това през 1997 г. Държа хората в напрежение на улицата 40 дни в студената зима. После, в двата президентски мандата на Първанов, БСП налагаше грозната лъжа, че през 1997 г. е върнала мандата заради националното съгласие. През зимата на 1997 г. имаше съгласие само за едно - да се махне БСП. Левицата беше от другата страна - срещу националното съгласие. Тя върна мандата, след като новият президент Стоянов дефакто “отказа” мандат на БСП. Би било сервилно и пресилено да хвалим ГЕРБ и Борисов, че излязоха в оставка. Имат право на кредит обаче, че го направиха. Ако бяха проявили социалистически инат, напрежението щеше да ескалира. Протестите щяха да продължат с десетки хиляди хора по улиците, България щеше да е блокирана, неработеща и изпаднала в тежка и много трудно преодолима криза страна. Разговорът за реформи щеше да е невъзможен.

Бойко Борисов и ГЕРБ са изправени пред исторически избор - да запазят и развият партията си или да последват НДСВ. Развитието на ГЕРБ минава през три рубикона - през икономически реформи, през социални реформи и през реформи изобщо.

Дали ГЕРБ ще успее, или ще загуби на изборите, зависи от това накъде гледа. Дали назад в мандата, или напред в следващите четири години. Ако е дясна партия, ГЕРБ е длъжна да предложи проект за конкретни икономически реформи, а Борисов да поеме личен ангажимент към тях.

Успех чрез БСП

Ключовото послание, което излъчва БСП днес, е “консенсус”. Със заявката, че няма да бъде премиер, ако БСП спечели, Сергей Станишев показва, че левицата е готова за максимално широко съгласие в новия парламент. Защо БСП избира съгласието? Първо, защото няма доверие, за да управлява сама. Второ, защото понякога съгласието е единственият пропаганден инструмент за достигане до властта. Политиците го използват предимно, когато са в слаба позиция.

Ходът на Станишев да не е премиер е с две продължения. В едното се дава възможност на БСП да обедини няколко парламентарни партии около ляв и дай боже смислен проект за икономически мерки в следващата една година. Това значи програмен кабинет, в който министрите не заемат най-важните политически постове в партиите си.

Предимството на такъв кабинет е максимално широкото съгласие. Големият му недостатък е размитата отговорност. Бидейки лидер на ПЕС и вероятно председател на парламентарната група на левицата в следащия парламент, или дори европейски комисар, Станишев няма да е в състояние да гарантира политически ангажиментите на БСП по изпълнение на приоритетите на едно програмно правителство.

В добрия вариант програмното правителство може да бъде успешно за кратък период от време - да постигне определени полезни законодателни промени и да започне конкретни икономически реформи. В лошия - да се превърне в безотговорно към обществото - кабинет тип “Беров”, в който решенията в отделните сектори се вземат от приятелски кръгове или от “дърпащите конците” около съответния министър хора. Така реформи няма да има и ресурсите на обществото ще текат към придворни икономически групировки.

ДПС - промяна или нова фасада

През последните 4 години ДПС демонстрира едновременно ясни позиции и много фалш. Партията видимо колаборираше с ГЕРБ с цел защита на икономически интереси. В същото време държеше ясна политическа опозиционна линия.

Конспиративното поведение и задкулисието винаги са били основа на политическата природа на ДПС. Тя винаги е била в грозна симбиоза с олигархичната икономика и с бизнеса, приклекнал на входа и изхода на публичните средства. В същото време ДПС винаги е била “за” националните приоритети, т.е. реформистка, дори патриотична партия в ключови за България моменти.

Но сега изглежда невъзможно ДПС да подкрепи нов кабинет на ГЕРБ.

Партньорството БСП-ДПС като че ли е естествено и партията на Лютви Местан изглежда обречена на олевяване. Познатото с циничния си политически прагматизъм ДПС обаче винаги може да ни изненада.

България си намери други граждани

Доскоро “Движение България на гражданите” изглеждаше неизбежен коалиционен партньор. Новата партия обаче заприлича на мома, поставена на пиедестал, на която е внушено, че ухажорите са навсякъде, а основните цели са: да бъдем красиви, да не отказваме, но и да не казваме “да”. Така формацията се роди, за да изпадне в политическо безвремие. Партията на Меглена Кунева открито бойкотира най-важния политически акт от последните години - референдума. Бойкотира референдум, на който решаваха гражданите, а не партиите. Отказа се от политически позиции и зачака да се изтърколи времето до изборите.

В това време България си намери други граждани, тези на протеста. Ядосаните протестиращи би трябвало да видят в партията на Кунева носител на промяна. Но разликата между ДБГ и гражданите на България е толкова сериозна, че чак е гротескна. Предизвикателството пред ДБГ сега е да покаже новите си лица, а не вече изтъркалялите се в чужди партийни преддверия кариеристи.

Смисълът на реформите

Дни преди началото на кампанията за предсрочните парламентарни избори сме изправени пред две възможности. Едната е лоша - изборите да се овъргалят в грозни политически обвинения кой е по-виновен за изминалите 23 г. Добрата възможност е водещите партии - ГЕРБ и БСП, да зададат смислен тон на кампанията, да говорят за бъдещето и всяка от двете да предложи план за развитието на страната. При първия вариант активните протестиращи ще са прави и всеки, който е бил на власт довчера, ще е виновен за предишните 23 г.

Ако ГЕРБ и БСП изберат смислената изборна кампания, ще се случат няколко важни неща. Първо, България ще излезе бързо от политическата криза. Второ, ясно ще се откроят две алтернативни едно на друго политически виждания за развитието на страната. Трето, след изборите ще можем да държим правителството отговорно за конкретни действия. Четвърто, бизнесът и инвеститорите ще видят, че България има стабилна демокрация и че българите сме нация, която заслужава доверие. Пето, ще проумеем истината, че през последните 23 г. България върви в правилна посока, въпреки купищата нерешени проблеми. Шесто, и най-важно - ще продължим напред и следващите години ще са успешни за всички.

“Кризата е възможност” е вярно клише. Ако в настоящата ситуация подходим умно, възможно най-спокойно и искаме правилните икономически и социални реформи, печелят всички. Ако изпаднем в реваншизъм, ако продължим да говорим за национализация, за замяна на партиите с някакви “граждански неща” и за промяна в изборната система, проблемите ни ще се задълбочат.

/Труд/

 

Copyright © 2008-2020 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев