Община Сливен

Най-интересното в сайта ни през седмицата

10.03.2013 / 14:40:00

Георги Вл. ПОПОВ: За спора около бюджета и за „червения” кмет

Като отглас от наша малка публикация относно бюджет 2013, вчера доц. Иван Андреев изрази разочарование: била елементарна, слагали сме каруцата пред коня и едва ли не се целим в „червения кмет”.

Слагам тази фраза в кавички, защото първо ми се ще да поспоря с него на тема „червен кмет”. „Червен кмет” ли е Кольо Милев?

Ами!... Независимо, че го издигна БСП, още в предизборната кампания се провиждаше, че в идеологически план Милев доста се разминава с класическия тип червен кандидат, а в икономически направо се оказа десен. Лява политика означава социална политика – трудно занимание във време на криза, особено пък във фалирана община като Сливен. Милев се опита да компенсира това с високи такси смет и данък-сгради, но общинският съвет го спря. Що се отнася до сагата с бюджета, личи напористият му стремеж за успех – личен, общински и всякакъв. Бившият военен не би се примирил с едно аутсайдерско управление и провал. Буди симпатия този стремеж да излезе непременно победител в битката с настъпилия хаос на всяка цена. И тъкмо тук е точната граница в предстоящата дискусия около бюджета: Милев вече декларира, че е готов за нея, но „без извиване на ръце”. Повечето общински съветници декларират същото и настояват за задълбочен и сериозен диалог…

Ако трябва да преработим фразата „надут червен балон”, която е подразнила Иван Андреев, последният ще трябва да се съгласи, че и опонентите му, като Васил Йовчев например, също излагат сериозни основания и настояват за известни корекции в бюджета. В обстоятелството как ще премине този диалог е заровено кучето, както гласи поговорката. Иван Андреев е сериозен икономист, доказал способностите си в сферата на икономическите анализи вече два-три мандат поред. Той е и диалогичен, което дава надежда, че диалогът може да протече конструктивно. Докато той се състои и бъде постигнато разбирателство, обвиненията за извиване на ръце или за управленчески натиск и пр. трябва да бъдат потушени.

Заради простичките опасения: в тези смутни времена да не останат с извити ръце едните сливенски граждани.

Журналистиката – в тон с улицата: Желев бил флиртувал с нея

Вчера в. „Труд” падна дори под нивото на „Дума”. Напълно неизвестен млад фигурант в журналистиката /Светослав Метанов/ обвини на националния празник 3 март президента д-р Желю Желев и Гиньо Ганев, че… флиртуват с улицата.

За какво ли пък Желев ще флиртува с нея? – се пита смаян. Дали задето ще става пак президент, дали заради партията, дето я няма, дали заради групировката ТИМ и пр.?

Въпросният жалък коментар претендира за една от най-големите простотии в медийното пространство в последно време. Защото също като доста от протестиращите, споменатият по-горе Метанов се е настроил бойко и прави… метани някому?!

Първият демократично избран президент сам бе жертва на улицата след Боянски ливади, гориха портрета му и го клеймяха по партийна повеля. А през паметната 1997 г. мъдро се вслуша в гласовете на людете, съгласи се на първични избори редом с Петър Стоянов и доброволно сдаде властта. Но сега е време Метановци и пр., в тон с размирната улица, да се гаврят с вся и всьо. Дори с автора на „Фашизмът”, който отгоре на всичко вчера имаше рожден ден.

Вчера пък някои от споменатата по-горе улица се гавреха с болестта на Бойко Борисов и събираха пари за… лечението му. Наскоро пък в „Шоуто на Слави”, визирайки Борисов, четоха предсмъртното писмо на Левски, в което на всяко трето изречение се провикваха „Смърт!”. Във Варна пък гилотината надвисна над прославяния три мандата /сега четвърти/ Кирил Йорданов, като градът бе обявяван неведнъж за най-добрия за живеене. На мушката май вече е и Йорданка Фандъкова, чиято управленческа дарба е неоспорима.

Нечии нечистоплътни и арогантни ръце се протягат да сринат тотално политическата система. „Време е да извадим оръжията!” – крещеше вчера на площада в Сливен около 35-годишен мъж, а из тълпата шареха насам-натам местни „войводи” и представители на други политически сили със знамена в ръце. Но връх на сладоледа бе събираната подписка край Стария бряст за насрочване на референдум. Не си спомням точните думи, но бе срещу политиците, май корумпираните. Нищо, че си има закони в тази насока. Ако трябва да бъде проведен референдум, той трябва да касае най-вече съдебната система за една по-ефективна роля в битката с политическата и икономическа корупция. Но кой ли ще те чуе в тази дандания, в която всеки развява тезиси по ленински, крещи и изпровиква насъбраното в себе си!

Въпросът е кога, дали и как ще свърши всичко това…

Георги Вл. ПОПОВ

Георги Вл. ПОПОВ: Всяко показно самоубийство е драма за всички нас

След вчерашната вест за смъртта на самозапалилия се младеж от Варна Пламен Горанов, отново сме в шок. По петима скачат всеки месец от Аспаруховия мост в града! – научихме. Вчера пак 43-г. полетява от него, а в неделя млад човек се гръмнал…

Стотици хиляди, дори няколко милиона люде са в шок след всяко показно самоубийство, по едни или други мотиви. За мен обаче загадката около младия варненец става все по-голяма.

Защо? Вижте му снимката – изглежда нормален млад човек. По време на протестите на първите митинги издига плакат срещу Кирил Йорданов. Обвинява и групировката ТИМ. Няма никакъв оставен писмен знак да се е обърнал към Йорданов и общината с конкретен иск и защо обвързва последните с групировката ТИМ. Преди да се запали пред общината, носел плакат „Оставка на Киро и на целия общински съвет до 17 часа на 20 февруари”… Но не изчаква реакция от тяхна страна и се пали още сутринта.

Дали Кирил Йорданов има нещо общо с ТИМ? Но само негова работа ли е да преборва набедената като престъпна групировка?! Има си управляващи, вътрешно министерство, ДАНС и т. н., на които е отредено да сложат юздите на „белите якички”. Какви други духовни, екзистенциални, лични и битови, и пр. мотиви са подтикнали това момче да гори като факла пред Варненската община?

Драмата на Пламен с неговия показен и недобре мотивиран трагичен акт е драма за цялото ни общество. Вероятно ще последват мнозина други, нараняващи дълбоко българските граждани. Всяко самоубийство е с двоен знак – срещу конкретен политически или социален субект, и срещу нашата съвест и чувствителност.

Как да го проумеем и разберем? Но сме длъжни поне за едно: да свалим шапки, и Бог да прости!

Кметът Кольо Милев „подпря” блок 29 в „Даме Груев”! Няма да падне!

В понеделник под надслов „12-етажен блок можел да падне, твърдят обитателите му”, „Седмица” публикува материал за неволите на живущите в бл. 29 в ж. к. „Даме Груев”, свързани с проблеми на канализацията, застрашаващи устоите на сградата.

Още същия ден последва незабавна реакция на кмета Кольо Милев. Вчера мазите на блока бяха изпомпани, но това бе само началото. След обед кметът, придружен от заместника си Иван Манчев, двама специалисти от общината и представител на ВиК се яви пред самия блок и разговаря с представители на домсъвета и живущи в него. Той обеща съдействие както за по-нататъшното поддържане на нормалното състояние на канализацията, така и за управлението на етажната собственост, тъй като общината притежава 18 апартамента. Кольо Милев впечатли с техническите си познания в тази сфера, отговори на някои въпроси, но бе категоричен, че и гражданите трябва да поемат съответните отговорности, съобразно закона за етажната собственост. А точно това не се случва във въпросния блок, стана ясно от пренията пред него.

За изненада на всички кметът стори още нещо: влезе сам в мазето, откъдето се носеше непоносима воня и остави у обитателите на блока надежда и чувството, че не са сами в несгодата си. „Няма опасност блокът да падне!” – увери ги представителят на ВиК.

За съжаление кметът не може да бъде навсякъде – бе коментарът после. Много други жилищни сгради в Сливен имат същите проблеми. Законът за етажната собственост се оказва неефективен, ако битуващата в нея общност не запретне сама ръце.

Георги Вл. ПОПОВ

Георги Вл. ПОПОВ: Всеки ден да е национален траур?

За някого може да прозвучи кощунствено, но днес аз някак не мога да включа на обявения национален траур в памет на Пламен. Обявен от кабинета в оставка, срещу когото мнозина протестират – още един парадокс.

Като логика от решението на кабинета май следва всеки ден да бъде обявяван национален траур. Днес за Пламен, а защо не и за изгорелите три деца във фургона. Пред два дни - за скочилия от Аспаруховия мост и т. н.

Жалко за човека, разбира се. За все повече хора обаче вече неговият акт изглежда все по-неадекватен. Той не е в първа младост, 36-годишен. Носил е плакат на протестите, имал е възможност да каже своето. Надигналата се мощна вълна от недоволство би трябвало да му подскаже, че общинската „крепост” на Киро /така нарича той кмета Йорданов/, ще падне. А в съдбовния ден дори не изчаква фиксирания от самия него час за оставка и се пали още сутринта.

Това е показен самоубийствен акт, от една страна.

От друга – акт срещу съответната институция, но някак необоснован, нелогичен. Вероятно и други, неизвестни нам причини стоят зад него…

От трета – в един чисто морален аспект това е и своего рода акт срещу обществото и всички нас. Защото ни оставя в потрес и болка, неспособни да проумеем истинската му същност, потапя ни в чувството на несигурност и вина, подронва надеждите ни за сигурност и нормалност, разпъва на кръст съвестта ни, изтерзана и без това. И защо го сравняват с Ян Палах?!

Затова, когато запаля свещ днес ще премисля отново защо според християнската ни вяра самоубийството е грях…

Бог да прости Пламен и да даде вяра на всички, най-вече на младите хора, да продължат напред!

Мъндев и сие: Не само оправдани, но и ще съдят България в Страсбург?

Евентуален нов процес срещу Атанас Мъндев и групата му става почти невъзможен! – коментират шокирани магистрати от Сливен. Както е известно, ВКС отмени присъдите им за трафик на проститутки и върна делото в Окръжен съд.

Атанас Мъндев, Кольо Иванов, Валери Райков, Селим Кадиров, Петър Петров и Иван Илиев бяха осъдени за организиране и участие в престъпна група – склоняване на лица към проституция /чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 от НК/ и по редица състави на чл. 159 за набиране и транспортиране на проститутки. Групата е действала в периода 2002 – 2006 година. Както е известно, Атанас Мъндев бе осъден на 12 години лишаване от свобода, а останалите на по 6 и 7 години. Впоследствие Апелативен съд – Бургас намали присъдата на Мъндев на 7 години. По-ниски присъди бяха наложени и на останалите подсъдими.

И изведнъж от ВКС хвърлиха истинска съдебна бомба, отменяйки присъдата и връщайки делото в Сливен. Защото, представете си, 78-годишен съдебен заседател бил тормозил сексуално съпругата на единия от подсъдимите /Валери Райков/ и дори й нанесъл травма. Адвокатът на Райков поискал същият съдебен заседател да бъде отстранен, но съдът отказал. Защото кой е предполагал, че така евтино скроената интрижка ще хване дикиш!

Оказва се, че има върховни съдии, които се доверяват на евтината версия. Или просто /така предполагат мнозина/ на нещо много убедителни „аргументи” извън съдебната зала ги е накарало да размислят. Що за висши магистрати са онези, които пренебрегват хиляди страници документи, изповедите на жертвите и т. н.?! Така след 4 години безброй съдебни заседания, издирване и разпити на свидетели, експертизи и пр. делото отново е на старт, като повечето магистрати го определят като мисия невъзможна.

Защо невъзможна? Защото едва ли ще могат да бъдат привикани дори половината свидетели, да не говорим за потърпевшите девойки, изкарани насила на пазара за жива плът в Европа. Самият факт за провала на делото и митът за всесилните „седмици”, надхитрили закона, ще се превърне в истински кошмар за тях. Кой ще излезе отново да дава показания срещу вече излезлите на свобода юнаци и пред кошмара от евентуален нов съдебен провал?! И дали обезкуражените сливенски магистрати ще могат да бъдат морално, професионално и всякак мотивирани за нов гигантски поход за справедливост и тържество на закона?

Не вярваме делото да приключи! – заявяват повечето от тях. Което ще остави ненаказана безскрупулната арогантност, жестокост и гавра с човешкото достойнство. Което ще издълбае нови дълбоки рани както в жертвите на разюзданата престъпност, така и у техните близки. И не само у тях, а и у цялото ни общество.

Атанас Мъндев прекара споменатите по-горе 4 години на топло под домашен арест. Другите – зад решетките. И при набъбващата катастрофа пред делото, те ще имат гарантираното от закона право да потърсят „справедливост” в Страсбург и да претендират за материални щети от порядъка на по няколкостотин хиляди лева! Засега няма демонстрирани подобни намерения, но със сигурност може да се очакват!

Блазе й и на съдебната ни система, и на държавата като цяло!

„Седмица”

Георги Вл. ПОПОВ: Т. нар. „Модерна България” продължава да мами с подписка

Т. нар. движение „Модерна България” с шеф в Сливен адв. Михаил Димитров продължава безогледно да мами сливналии с подписка край Стария бряст. Тя е обявена с призив „За отзоваване на политици…” и т. н.

Вчера вече отворихме дума: няма как да бъде отзован политик. Може да бъде отзован депутат, министър и дори премиер, но не и политик. Плоската манипулативна акция, подменила посланието „Политици и закони – под граждански контрол” цели тъкмо в тези дни на обществено недоволство да го побере в подписка, която да стане трамплин на въпросното движене за предстоящите избори. И за „неизбираемия” поне пет пъти досега за депутат и общински съветник адв. Михаил Димитров.

„За отзоваването на политици…” хваща обикновените люде. Нали сега ще громим политиците и политическата система, която сами сме създали? Нали точно ние сме гласували от времето на Луканов досега за същите тези политици?

Ако има малко чест и достойнство, петимният за политическа кариера сливенски адвокат трябва да престане да шмекерува. Набъбващата подписка най-вероятно ще бъде представена в парламента под гореспоменатото име – „Политици и закони - под граждански контрол”.

Ашколсун! Ашколсун!

 

Copyright © 2008-2020 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев