Община Сливен

Проектозакон предвижда затвор за укрити осигуровки

Депутати
21.11.2012 / 09:04

Дългогодишното настояване на синдикатите да се криминализира неплащането на осигуровки е на път да се осъществи, само че в по-различен вариант. Депутати от ГЕРБ предлагат затвор, но за укриването на осигурителни задължения над 3 хил. лв. Текстовете са внесени като промени в преходните и заключителни разпоредби към бюджета за 2013 г. и ще се гласуват при разглеждането му на второ четене, твърдят източници на "Капитал Daily".

 

Кой е заплашен

 

За укриване (и последващо неплащане) на осигуровки ще се счита наемането на работа без договор, осигуряването върху доход, по-нисък от реалния, укриване на данни в декларациите пред Националната агенция за приходите (НАП), фалшифицирането и унищожаването на счетоводни документи.

 

Текстовете определят като "осигурителни вноски в големи размери" сумата от 3 хил. лв. и за избягване на плащането им ще се предвижда затвор от една до шест години и глоба до 2 хил. лв. Прагът за осигуровки в особено големи размери е 12 хил. лв., като за укриването им се предвижда затвор от три до осем години и конфискация на част или дори цялото имущество на виновния.

 

Наказанието за укриване на осигуровки в големи размери може да се намали до затвор от две години и глоба в размер на 500 лв., ако укритите вноски се внесат до приключване на следствието. За укрити задължения в особено големи размери също се предвижда намаляване на наказанието, ако задълженията се внесат, преди производството да приключи. Тогава санкцията е до три години и глоба от хиляда лева.

 

С текстовете се правят поправки в Наказателния кодекс. От тях обаче не става ясно кой ще носи наказателната отговорност за укритите осигуровки - управителят на съответната фирма или счетоводителят й и т.н. Работниците се освобождават от наказателна отговорност. Не се предвиждат по-строги санкции от сега действащите и за компаниите, които съвестно декларират задълженията си към осигурителните институции, но не ги внасят в срок поради влошено финансово състояние.

 

Източник от Министерството на финансите коментира, че управляващите подкрепят идеята и са били информирани за подготвянето на такива текстове от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.

 

Бизнесът е против

 

Представителите на частния сектор обаче разкритикуваха идеята и призоваха за реформи и създаването на благоприятна бизнес среда.

 

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, коментира, че това е популистка мярка, защото същата наказателна отговорност може да се вмени на длъжностните лица и по сега действащото законодателство, а новите текстове са само симулация на дейност.

 

"Не укриването на осигуровки е разпространено. Разпространено е неплащането на вече декларирани задължения. А плащането се бави заради липса на средства, често заради неплащане от страна на държавата или заради невъзстановяване на ДДС", твърди Данев.

 

Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика, пък коментира, че това е отрицателен стимул, който може да свие икономическата активност, а не да изкара сегменти от сивата икономика на светло.

 

"Има дейности и области, в които хората са благодарни, че имат работа и средство да оцелеят, дори и работейки в сивия сектор. Това е начин за справяне с кризата и рестрикциите, които правителството подготвя, може да предизвикат увеличаване на безработицата", коментира тя.

 

Според нея по-удачно е държавата да реформира пенсионната система и осигуровките да се превеждат по лични партиди, при което хората сами ще знаят за какво се удържат тези средства. Да се остави размерът на пенсиите да зависи само от благосклонността на политиците обаче според Николова действа демотивиращо за хората да се осигуряват и увеличава склонността им да работят в сивия сектор.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев