Община Сливен

Шок: Квартал „Надежда” се смълча и вкамени

Георги Вл. ПОПОВ
30.09.2011 / 10:24

Вчера следобяд тръгнах на разходка из "Даме Груев” и бях поразен: улиците бяха пусти. И веднага осъзнах: няма ги ромските дечица, които понякога дразнят с шумните си възгласи. Но сега изпитах дълбока тъга.

Само две клошарки срещнах в квартала. Възрастна циганка ровеше в кофа за смет. Когато направих няколко крачки към нея, за й подам левче, тя панически заотстъпва назад. После с ръце на гърдите ми се изповяда:

- Много съм уплашена. Много ни е страх.

Още една като нея срещнах до пазара пред "Еко асорти", и толкова. Бях вцепенен: и кварталът се бе смълчал и вкаменил за пръв път от десетки години насам. Истинско гето! Същия ден в 6-то основно нямаше занятия.

В своята великолепна книга "Път през годините” писателят - сливенец Константин Константинов отдава дължимото на ромската общност. Наред с прелестите на калдаръмените улички и теменужното сияние на Сините камъни, писателят определя като особено колоритно присъствието на циганите в живота на града. Те всякога, с дребни изключения, разбира се, са живяли в мир и разбирателство с другите общности, а преди икономическия срив след 10-ти ноември в Сливен повечето от тях работеха.

Вече десетина дни откакто цели квартали живеят в страх и напрежение, но нито държавният глава, нито премиерът си направиха труда да излязат с едно обръщение към нацията за повече толерантност и солидарност. Сигурен съм, че ако д-р Желю Желев беше президент, щеше да го направи...

Големите, насълзени очи на възрастната ромка ме държаха буден и след полунощ. Накъде върви България!

 

Георги Вл. ПОПОВ

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев