Община Сливен

Д-р Желю ЖЕЛЕВ: Кой бе по-зловещ – фашизмът или комунизмът?

Д-р Желю Желев
09.09.2011 / 11:10

Специално за интернет издание "Седмица"

(Продължение от вчера)

На решението на правителството на Герб 1 февруари да се обяви за ден на национална памет, по-точното е да се каже за ден за почитане паметта на жертвите на комунизма, комунистите веднага скочиха.

Безпартийният комунист Велко Вълканов в битността си на член на ЦС и почетен председател на Българския антифашистки съюз веднага публикува във в. "Дума" статия под заглавие "Несръчен опит за ревизиране на историята", където двамата с Бойко Борисов сме обявени за ренегати-комунисти, а Петър Стоянов за "бивш комсомолски секретар" и очевидно пак ренегат-комунист, макар това да не е изрично казано. На друго място сме обявени за "политически нищожества" в компанията на Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Сергей Игнатов, Николай Младенов и пр.

И след като заклеймява Върховния съд на Република България, който по предложение на Главния прокурор Иван Татарчев, на 26 август 1996 г., изцяло е отменил решение от 1 февруари 1945 г., по наказателно дело №1/44, на Първия тринадесетчленен състав на Народния съд и прекратява производството по това дело. Велко Вълканов продължава по-нататък да ни заклеймява: "Антикомунистическата истерия, разпалена от ренегатите-комунисти прие нови измерения. След като отрекоха в България да е имало фашизъм, след като оневиниха фашистките военно престъпници (?!), сега антикомунистите решиха, че могат да поставят и знак за равенство между фашизма и комунизма. Едно безнадеждно глупаво намерение. Фашизмът и комунизмът са диаметрално противоположни явления.

Фашизмът е сам по себе си човеконенавистническа теория и практика. За фашизмът човекът изобщо не е ценност... "....комунизмът сам по себе си е човеколюбие. За него всеки човек е висша ценност, която предопределя поведението на всички социални системи. Той е израз на вековния стремеж: на хората към социална справедливост".

Тук съм напълно съгласен с Велко Вълканов. Не може фашизмът да се сравнява с комунизма, защото комунизмът е по-завършеният и съвършен модел на тоталитарен режим. Затова той е просъществувал по-дълго. Изтребил е многократно повече хора от фашизма.

Преди три години немското издание "Билд" публикува статия под заглавие "Най-големите палачи на човечеството през 20-я век". Статията беше препечатана в двата най-сериозни вестника у нас - "Труд" и "24 часа". В нея се прави своеобразна класация на палачите. Тя се оглавява от Мао Дзе Дун , избил 50 милиона китайци, на второ място е Сталин с 40 милиона, третото място се заема от Хитлер със "скромните" 20 милиона; на четвърто място е Чан Кай Ши с 10 милиона и на пето място Ленин с 4,5 милиона. Тук се изкушавам да добавя към класацията и лидерите на червените кхмери Пол Пот и Иенг Съри, които в малката държава Камбоджа, с население от 6 милиона, са избили 2,5 милиона души, в които влизат 40% от мюсюлманите и цялата интелигенция, до крак.

За всеки, който има очи да гледа и уши да слуша, не може да не му направи впечатление факта, че класацията се оглавява от двама комунисти - Мао дзе Дун и Сталин, които заемат съответно първото и второто място, а не от нациста Хитлер, който е избил два и половина пъти по-малко хора от Мао дзе Дун и два пъти по-малко хора от Сталин. Това не би трябвало да се възприема като възхвала на Хитлер. Опазил Господ! Той е също такъв кръвожаден звяр като Мао дзе Дун и Сталин, но работата е в това, че комунистическият вариант на тоталитарен режим е по-завършеният и съвършеният. За разлика от фашисткия той обхваща не само политическата и духовна надстройка на обществото, но и неговата икономическа база. При комунизма няма частна собственост. Чрез експроприацията на едрата частна собственост и национализацията на средната и дребна частна собственост всичко става държавна собственост. Докато при фашизма държавата не пипа частната собственост. Тя продължава да бъде свещена и неприкосновена, включително и при нацисткия режим в Германия, който измежду всички фашистки режими е най-близкият до комунистическия тоталитарен модел. От тук идва здравината, пълнотата и дълготрайността на комунистическата диктатура, която в Съветския съюз продължи близо 70 години, а в страните от съветския блок - 45 години. От тук идва също слабостта и нетрайността на фашистките диктатури в Европа, които траят средно 20-25 години. А Третият райх просъществува всичко на всичко 12 години, З месеца и 6 дни.

На фона на всичко казано до тук бръщолевенето на Велко Вълканов, че фашизмът и комунизмът били диаметрално противоположни и че било кощунство между тях да се слага знак за равенство, защото "комунизмът бил човеколюбие", а "фашизмът

човеконенавистническа теория и практика", няма нищо общо с истината. Нещата стоят точно обратно. Комунизмът пръв създава тоталитарен режим още в началото на 20-те години на миналия век, а фашизмът създава тоталитарен режим в Германия 10 години по-късно; очевидно, подражавайки на комунистическия образец.

Комунизмът създава първите концентрационни лагери в Европа, нацизмът ги копира от съветска Русия, но ги и усъвършенства много повече в техническо отношение. Както се вижда от цитираната по-горе класация на най-големите палачи на човечеството през 20-я век, комунизмът в световен мащаб е избил много повече хора от фашизма (100 милиона срещу 20-30 милиона).

Ето защо основанията и аргументите за инкриминирането на комунизма като престъпен античовешки режим са може би повече и по-тежки отколкото тези за фашизма...

Но тъй като качествените характеристики на явленията трудно могат да намерят количествените си измерения, то мисля че комунизмът трябва да бъде инкриминиран като антихуманен, античовешки и престъпен режим, както това беше сторено на Нюрнбергския процес с нацизма в Германия. За съжаление това и до ден днешен не е направено, макар всевъзможни форуми на тази тема да се правят.

Най-удобният момент за това беше след неуспешния опит за преврат в Москва, когато комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) беше разпусната, 19-23 август 1991 г.

Тогава в Москва можеше да се организира и проведе нещо като Нюрнбергски съд, на който комунизмът да бъде осъден като престъпен и античовешки тоталитарен режим. Това със сигурност щеше да бъде силно подкрепено от демократичните и антикомунистически сили от Централна и Югоизточна Европа, където нежните революции бяха вече станали. Но левите сили в Западна Европа се обявиха срещу такова радикално отричане и изобличаване на тоталитарния комунистически социализъм, защото щял да се урони в някаква степен престижа на социалистическите и социалдемократическите партии в Западната част на Европа. Буковски разказва как Елцин и Горбачов са били затрупани с камари от телеграми и писма, в които се настоява да не се предприема такава стъпка.

Независимо от това и от изтеклото, вече не малко време, въпросът продължава да бъде все така актуален, както и преди.

Наш дълг е да инкриминираме комунизма, както беше инкриминиран фашизмът в края на Втората световна война като антихуманен и престъпен тоталитарен режим. Европа, която през първата половина на 20-я век роди тези два зловещи политически урода, сега трябва, морално и политически е задължена да ги погребе така, че те да не могат никога повече да възкръснат нито като реална действителност, нито като призраци. Така те никога повече няма да станат изкушение за бъдещите политици не само в Европа, но и в целия свят.

 

Б.Р.: „Седмица” благодари на д-р Желю Желев за възможността да представи на читателите такъв безпощаден, ясен и точен анализ точно на поредната годишнина от псевдореволюционния и кървав преврат на 9-ти септември 1944г.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев