Община Сливен

Бойко – Живков № 2! Сиротникът Плевнелиев…

Живков и Борисов
06.09.2011 / 09:41

В „Приказки за телевизията” К. Кеворкян понякога е спорен , понякога твърде жлъчен, но интересен. Дали в този си текст не е улучил право в десятката.

Плевнелиев бе представян като кандидат-президент цели 18 минути в 26-минутната централна емисия “Новини” на Би Ти Ви.

Предполагам, че като президент ще бъде представян поне 180 минути.

Да позная, как ще бъде наричан тогава е извън моите възможности - понеже сега бе наречен “велик и непобедим”. Ехе, как да не обичаш българския блюдолизец!

Вярно е, че така го нарече една дама, “израснала с него”, но все пак. А такива дами са ни винаги подръка в подобни случаи.

Велик и непобедим! Пуснете още две-три подобни определения, сякаш става въпрос за Симеон Велики, и Бойко може и да го оттегли - така великодушно, както и го наложи.

Плевнелиев, разбира се, няма никаква вина - освен че беше неудържимо размекнат на пресконференцията. Сигурен съм, че не се е молил на Бойко да го тика към поста, който определено вече ще бъде нещо като коафьорски отдел, лично към премиера. Или нещо като втора малка стаичка към премиерския кабинет, долепена към първата, където българските министър-председатели обичат да си почиват.

Бойко, както винаги, беше достатъчно ясен.

Най-напред за дълго редеше, че този пост най-много подхожда на самия него. Сетне - че ако го ядосат, ще вземе да се кандидатира. А съвсем накрая - за да провери дали сте вече достатъчно зомбирани, отправи най-ясното си послание: че може би трябва да се закрие този пост.

И ето, той го закри, като сложи там невинния Плевнелиев.

Бойко трябва да се слуша внимателно. Много внимателно. При него нищо не е случайно, той е превъзходен разказвач, макар и интуитивен, но пък интуицията му никога не го е подвеждала досега. Няма друг подобен случай в българската политика. Толкова груб и лесен на външен вид и толкова неслучаен иначе.

Когато още през 2007 година казах - и бях първият, че съзирам в него доста от чертите на Живков, мнозина бяха озадачени. Най-много се заоглеждаха дежурните социолози, които си падат по схеми, миришещи отчетливо на пари. След месеци и те постепенно започнаха да се съгласяват, обаче това ги поставяше на голямо изпитание. Те трябваше да виждат в тази прилика някакво неудобство за самия Бойко - а това си беше направо комично, понеже повечето от тях бяха произлезли от семейства, предани на самия Живков.

Сега Б. Б. им наби здрав ритник. За първи път няма за какво да се търгуват с останалите кандидат-президенти - не върви да ги уговаряш за тлъсти бакшиши, за да им осигуриш балотаж. Не броя Волен - той бе абсолютно прав, когато в неделя заяви, че Плевнелиев е лесен съперник за него, понеже няма ясни каузи. Да, де, обаче ако изборите бяха в страна, където каузите имат някакво значение.

Неделната пресконференция за номинацията (телевизионният й вариант) ни даде удивително познание - отново главно за Бойко.

Той се държеше така, сякаш гледаше представление на “Комиците”, в което Нейков го имитира - снизходително към усилията на шута, който иска да го ощипе, но с много любов.

И пак каза нещо извънредно важно - дали е прилично, е отделен въпрос, но приличието е рядък политически деликатес тук.

Дори два пъти го повтори: “Няма по-естествено, няма по-естествено от това, аз и днес да съм кандидат за президент.” И сетне: “ГЕРБ за следващите президентски избори ще има кандидат. Това съм аз.”

Не закри директно поста президент. А деликатно ни съобщи, че от есента ще бъде и президент.

Не вярвам да го е казвал на репортерите, понеже той дори не ги забелязва вече, за него те имат стойността на продупчен трамваен билет.

Казваше го на Плевнелиев. А донякъде и на себе си.

А Плевнелиев се гънеше, макар и засмян - като ученичка, прехвалена от учителя, в когото тайно е влюбена.

Сега остава само един въпрос. Как ще се развият отношенията между двамата през годините, понеже е известно, че българската политическа почтеност има прекалено малък срок на годност. Дори си мисля, че този продукт излиза на пазара едва след като е изтекъл срокът му на годност.

Много ме е яд, че не намерих време за една тема, която ме занимаваше напоследък. И тя е: кой от великия, непобедим и изключително предан екип на Бойко ще го предаде първи. Дори бях готов със заглавието:

“Кой държи ножа?”

След известни размишления бях решил, че това може да бъде само Плевнелиев. Прекалено мек и услужлив ми се виждаше, прекалено засмян и гъвкав, доста често излишно рафиниран и отстъпчив. Дълги месеци просто подаваше бутилките, които Бойко разбиваше по новите обекти. Също така е и доста състоятелен, което винаги си е минус - все нещо могат да ти изровят. Напълно подходящ за ножа.

Останалите ми се виждаха невъзможни кандидати за въпросния инструмент. Вежди е винаги амбициран за още и още слава, няма да се поколебае да стане дори и наместник на Аллах за пределите на България, ако все още вярва в него. Но пък е рядко съчетание на честолюбие и досетливост, което би му попречило да се хвърли под багера. Другите?

Дянков изглеждаше най-подходящ за тази роля - но има един ужасен дефект. Американското възпитание изключва от ценностната му система подобна подлост. Военният министър? Той бе зает в разправии с президента, освен това има чара на типичен солдафон, изключено. Дамите министри ще бъдат докрай предани на Бойко - не по-малко от най-вътрешната охрана на Кадафи, която е съставена от амазонки, ако думата не е пресилена. Игнатов е наясно с живота на фараоните. Н. Младенов? За него истината ще дойде скоро от “Уикилийкс”. И т.н.

Охо, забравих един! Знам, че ми го казвате. Не съм го забравил. Но Бойко се погрижи своевременно за него. Ако беше направил дори само една петминутна пресконференция - рамо до рамо с Цветанов, - вътрешният министър нямаше да има никакви проблеми с измислиците около имотите му. Но не го направи, защото не трябваше да го направи. Остави най-близкия да се пържи в най-големия тиган.

Жалко за дописката “Кой държи ножа”. Сега въпросът е докога Плевнелиев ще бъде този Плевнелиев, когото представиха в неделя. Най-вероятно - дотогава, докогато Фандъкова се държи като Фандъкова, която познаваме. Значи - винаги.

И сега кажете ми случай в новата българска политика, когато човешкият материал в най-висшето управление е бил подбиран, фасониран, употребяван и пр. по този начин.

Да не съм ви чул повече да се подигравате на Бойко.

Да се върнем към избора на Плевнелиев. Бяха много смешни воплите на останалите кандидат-президенти, като изключим Волен.

Калфин (Новините, неделя): “Това не е/…човек, който има опит, има знания, има авторитет, има позиции в международното отношение.”

Сякаш Желев или Петър Стоянов бяха врели и кипели във външната политика. От друга страна, не е лесно, разбира се, да имаш позиция в “международното отношение”.

Кунева - тя все повече се нуждае от преводач, понеже когато повтаряш едно и също, накрая и ти започваш да не го разбираш.

Румен Христов - в този случай дори няма нужда от излишни думи. Всъщност, просто ги няма.

За първи път от 22 години не са потребни ничии думи. Няма и никакъв шанс президентската двойка набързо да се разпадне, както Желев-Блага или Стоянов-Калайджиев. Изключвам Марин - солдатите никога не предават.

Семов? Колкото повече говори, толкова по-добре за Бойко. Това е безстрашният лай на булонката срещу немската овчарка.

О, Живков! Как ги нареди всичките.

Едно отклонение - много вежливо - за костовистите. Уважаеми дами и господа, може ли да приемем, с превелико удивление, че вашият идол отново бе много изискан?

И сега тия избори са лов на мърша за дясното.

Да му свалим шапка на великия погребален агент на дясната кинкалерия.

В онези 18 минути, които Би Ти Ви коленопреклонно отдели на временното второ “аз” на Бойко, имаше все пак и един разкошен портретен репортаж на Костадин Караджов - много премерен, извън общата еуфория, скрито ироничен и пр. (За БНТ не отварям дума - там екзалтацията трая само 26 минути, сигурно ще им се карат - това е нищо срещу 70 милиона лева държавни подаяния годишно.)

Най-важните думи, все пак, ги отрони Плевнелиев, макар че ги е казвал и по-рано. Той предимно отронва, обичайно има много притеснено изражение. Изглежда като второстепенен актьор, на когото пет минути преди представлението са съобщили, че трябва да замества звездата, понеже тя си е намерила по-важна работа.

Думите на Плевнелиев бяха: “Тогава, когато спах по паркингите през зимата в Германия, не очаквах, че седем години по-късно ще участвам в строителството на Райхстага”. (С приятел е живял половин година в кола на един от паркингите в Хамбург.)

Това спане е неговата голяма гордост.

Има сериозен потенциал зад тия думи. Сиротникът, който е успял. Сиротникът, който винаги ще живее със спомена за несретното минало. Сиротникът, който никога няма да подведе благодетеля си. В тия думи прозира и нуждата, все още, от приласкаване. Политическият успех, погледнат от този ъгъл, обаче не струва много. Той е по-скоро един подарък наготово - минал главният Коледарин и ти дал нещо.

Когато по-късно наблюдавате как Плевнелиев се учи за президент, не забравяйте, все пак, че наблюдавате Бойко.

Сега мнозина ще пеят песничката “Как танцуват пионките по шахматната дъска”.

Но няма да е справедливо. Желев цъфна в президентството почти направо от село Грозден. За Стоянов да не говорим. Той е по-интересен, когато си спомня за мандата си, отколкото докато го употребяваше. Единствено Първанов имаше солидна политическа биография зад гърба си.

Нито един от тях обаче не е бил протежиран по този начин както Плевнелиев. Ставаха президенти заради пазарлъци и договорки - с политическия опонент Луканов, какъвто беше случаят с Желев. Заради предизборни машинации - когато Кошлуков и други подведоха Желев да се съгласи на предварителни избори със Стоянов, та дадоха възможност на комунистите масово да гласуват срещу него. Или отпадаха заради тъпоумни нападки срещу противника, плод на непознаване на българския манталитет - фиаското на Стоянов срещу Първанов.

Сега царят великодушно изтика пионката напред - накара я да направи няколко хода наведнъж - против правилата, сякаш че е кон. Нищо лошо, щом е ясно за всички.

А онзи цар - от Мадрид, как си го представяхте в ролята на пионка в ръцете на Бойко - макар че това би било още по-забавен вариант. Обаче Историята щяла да се смее? Че тя не се ли задави досега от смях заради имотните приключения на Симеон?

Пиша тази дописка по обяд на 5 септември. Не знам какво ще се случи след два дни - когато ще се чества 100- годишнината от рождението на Живков. Ще отиде ли Бойко в Правец (макар че Валентин Златев се дистанцира от тържествата)? По-скоро - да. Това отново ще подчертае различието му от останалите. Ще отиде ли Първанов? Може би - за да го усуква като на среща с Путин. Станишев? Това пък няма никакво значение. “Десните” политици? Бля-бля. Дежурните “десни” анализатори? Те няма да припарят там, понеже ръцете им са предостатъчно дълги, за да пребъркват както намерят за нужно джобовете на Историята.

И всъщност случайно ли Бойко обяви номинацията си тъкмо два дни преди тези тържества?

О, Живков 2!

 

Б.Р.: Заглавието е на редакцията.

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев