Община Сливен

Български магазин „Бай Ганьо” в Париж

Магазин
12.04.2011 / 07:30

За ролята, която един търговски обект може да играе в живота на гурбетчията, разказва любопитен текст в “Монитор”.

Магазинчето се намира в десети квартал, на улица Rue des Petites Ecuries /“Улица на малките конюшни“/. Населението е интернационално, но българската реч преобладава. Защото това е точката, в която нашенецът може да получи достоверна информация за живота под чуждо небе. Да си намери работа на черно или евтина квартира. Да си напазарува храна, за която се е затъжил: луканка, “Пещерска”, кисело мляко, чубрица. Търговският обект “Бай Ганьо” е собственост на семейство Тошеви от Плевен. Въртят го трета година, посрещат всяка седмица по самолет родната стока. Най-много от всичко се харчи чубрицата. Българинът идва тук за кофичка кисело мляко по евро и 50, но може да се наприказва, да получи кулинарен съвет или да си поръча книга и вестници. Най-четени от българските издания в момента са книгите за Ванга, сборници с рецепти от националната кухня и произведенията на Георги Стоев и Иво Сиромахов. Че името “Бай Ганьо” ще действа като магнит на нашенеца, е ясно като бял ден. То обаче става все по-популярно сред формиращата се балканска общност във френската столица. Оттам започват да пазаруват араби и французи, последните – заради вроденото си кулинарно любопитство. Но който опита веднъж, обикновено става редовен клиент.

На метри от “Бай Ганьо” е популярният бар “Топу”: държи го турчин, барманката е румънка, а всички посетители – българи. Обикновено вътре и на улицата се навъртат по 30-40 мъже: хората, които си търсят работа на черно. Веднъж седмично в "Бай Ганьо" пристигат със самолет луканка, кисело мляко, "Пещерска" и чубрица.

Народът мъдро коментира, че трябва час по-скоро да влезем в Шенген – тогава ще е по-лесно с припечелването от тежък труд, обичайно в строителството. На неофициалната борса от време на време пристигат големи групи мъже – цели села, останали без препитание. Общността се е самоорганизирала и се знае кой работи честно и кой лъже. Да бачкаш нелегално в Париж е хубаво: надниците са високи, за данъци и осигуровки не се бъркаш. Е, рискове има и гастарбайтерът е наясно с тях. Но стиска зъби, защото тази пиаца му осигурява средно 10 000 евро годишно – пари, които влизат в България за издръжка на семействата, за строеж на нови къщи и за обучение на децата.

Повечето работници идват за малко, но остават повече. Живеят скромно и затворено, почти не научават езика и не виждат забележителностите на този световен град. А вечер ходят да се хранят в трапезарията за бедни. Там им сипват първо, второ и трето. Преглъщат всичко с мисълта за бъдещето, когато ще се върнат в България и ще бъдат богати.

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев