Община Сливен

От 1984 на Оруел до 2011 на Борисов

Иван Андреев
17.01.2011 / 09:07

“Портретът бе нарисуван така, че очите да те следят накъдето и да се обърнеш. ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА, гласеше надписът отдолу.... Бе полицейски патрул, който надничаше в прозорците на хората. Патрулите обаче не бяха страшни. Страшна беше само Полицията на мисълта........ Разбира се, никой не знаеше дали в момента го наблюдават, или не. Можеше само да се правят предположения колко често и по какъв принцип Полицията на мисълта се включва в индивидуалната система. Не беше изключено дори да следят всички през цялото време. Във всеки случай, можеха да се включат в системата ти когато си поискат. Човек трябваше да живее - живееше по навик, превърнал се в инстинкт - със съзнанието, че всеки негов звук се улавя и че освен когато е тъмно, всяко негово движение се следи....”

Вероятно някои читатели веднага са разпознали в горния текст въвеждащите описания в началните страници на книгата на Джордж Оруел “1984”. И може би са се сепнали. Но по-вероятно, повечето са го възприели като извадки от изливащия се от всички възможни и невъзможни медии потоп от експресни новини, официални и лични обяснения, коментари и анализи за случващото се сега, днес, тук, в България. И може би са ги изчели с различни чувства - от аплаузи през досада до гняв. Ако е вярно второто предположение, това означава, че ставащото в нашата мила татковина не е страшно, а си е направо ужасяващо.

За тези, които не са се срещнали с Оруел (името му е Ерик Артър Блеър - 1903-1950 г), ще кажа само, че романът-антиутопия “1984” бе инкриминирана у нас книга до 1989 г. Сещате ли се защо? И ще си позволя да ги посъветвам: тежко се чете, но прочетете го. Най-малкото защото в него е предупреждението: “Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.” А тези, които вече са потръпвали от повествуванието му, ще ги попитам, дали разпадащата се днес държавност не им напомня абсурда на онези Оруелски четири министерства, “между които бе поделен целият апарат на властта”: Министерството на истината се занимаваше с информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на мира се занимаваше с войната. Министерството на любовта поддържаше законността и реда. А Министерството на изобилието отговаряше за икономиката”.

“ГОЛЕМИЯТ БРАТ” отново е нашата българска действителност. Това не е новият брат отвъд океана, това не е новият брат в Брюксел, това дори не е новият брат “Бог Бойко”. “ГОЛЕМИЯТ БРАТ” е всевиждащата организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове. “ГОЛЕМИЯТ БРАТ” днес у нас получава цялата си сила на нарицателно определение за тотална полицейщина, поставяща в обществения фризер дори самата идея за демокрация. Полицейщина, призвана да реализира трите лозунга на партията:

“ВОЙНАТА Е МИР”

“СВОБОДАТА Е РОБСТВО”

“НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА”

Да казваш истината във времена на универсална измама е революционно действие. Това е позицията на Джордж Оруел! От това колко са готовите днес да казват истината, зависи ще попаднем ли утре в олигархичния колективизъм на “1984”!

 

 

Доц.д-р Иван Андреев

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев