Община Сливен

Щилияна Василева: В безкрайността остана мечтата за красота на художника Йордан Парушев

.........................................................
28.12.2018 / 09:47

Когато седем години след смъртта на Йордан Парушев си спомняме за него, даваме ли си сметка кого сме запомнили: художника, човека, учителя, приятеля, бунтаря? Защото той излъчваше харизмата на цялостна личност, надарена с много човешки и творчески качества. С кои от тях светлият образ на Йордан Парушев остана в света на живите? Ще започна с онова, което е стигнало до мен, по неведомите пътища на поколенческата симпатия, емпатия, приятелство и сродство на мисли, чувства и вълнения от многото преживени заедно разнолики, но вдъхновени, радостни и печални, събития в културния и обществения календар.

 

Иска ми се да започна така: Данчо Парушев беше човек добър и честен, развълнуван ентусиаст с благородна и справедлива душа. Тази негова душа беше непримирима към един единствен враг – посредствеността, която наказваше със своята взискателност и перфекционизъм. Той не само правеше изкуство, но имаше дарбата да го коментира и оценява. Този вдъхновен човек откриваше изложбите на свои колеги с разбиране и компетентност, и винаги говореше от позициите на високите си изисквания към изкуството, които предявяваше на първо място към себе си. Чужди му бяха завистта и колегиалната ревност. Преди много години той почти ме застави да обърна дължимото внимание на таланта на неговия приятел и колега Атанас Парушев, когото още не познавах като художник. И не само че лично ме заведе да видя изложбата „Абстрактно“ на Атанас Парушев-Шока в клуб „Културен туризъм“, но прие да направи и коментар по БНР за нея, за да даде искрено и публично високата си оценка за уникалните качества на своя колега, с когото по ирония на съдбата носеха една и съща фамилия. Спомням си с каква страст се бореше „другият Парушев“ и Тодор Терзиев да бъдат следващите носители на Чинтуловата награда за литература и изкуство, след като първи от своето поколение художници, голямата награда получи именно той – Йордан Парушев. Такива жестове, издаващи класа, са присъщи само на благородна и духовно извисена личност. Която пък в същото време громеше всички прояви на самонадеяност, самодейност и нездрав комерсиализъм в културата и изкуството. По всички въпроси за качеството на културните прояви в Сливен Данчо Парушев проявяваше справедлива и непоклатима принципност. Компромиси с изкуството за него не бяха допустими.

 

Йордан Парушев беше личност обществено развълнувана. Бореше се за справедливост безкористно и до последно. Не му беше безразлично кой и как управлява културните процеси, опитваше се да внесе порядък в Клуба на дейците на културата, бореше всякакви узурпатори и търговци в храма на изкуството. Смело и открито подкрепяше демократичните промени, после първи изрази разочарованието си от яхналите синята вълна новоизлюпени кариеристи и политици. Спомням си активната му съпричастност към не една и две подписки за справедлива кауза. Данчо даде деликатно подкрепата си и на определени участници в политиката, които вярваше, че ще свършат добри дела, но когато те биваха опорочени и заслужеха общественото порицание, не премълчаваше. Той ясно и категорично въставаше срещу всичко, което накърнява понятията му за чест и достойнство. За щастие, има такива хора.

 

Когато поех главното редакторство на първия сливенски демократичен вестник „Сливен днес“, поканих Йордан Парушев за илюстратор на вестника. Гордея се, че в първата година й половина от живота на изданието, неговите страници по различни поводи – творчески или от календара – красят рисунките на Данчо Парушев. Малцина знаят, че стилизираната рисунка на корицата на книгата „Старият град“ на моя дядо, писателя Йордан Богдар, е работа на Йордан Парушев. Той прекрасно илюстрира поетичните книги на Петър Сяров, Христо Батинков и други сливенски творци. Пак негов е импозантният колаж за 90-годишнината на Драматичния театър „Стефан Киров“.

 

Но е време да отворя дума за най-важната страна от неговата личност: Художникът Йордан Парушев. Творецът, който има 50 самостоятелни изложби в страната и чужбина, участия в 303 групови, национални и международни изложби и който е носител на 17 награди.

 

Роден е през 1958 г. в Сливен и ако не беше ранната му смърт, вече щеше да е стигнал 60-годишна зрелост. Завършил е художествената гимназия на Казанлък, тогава Сливенската не съществува. После учи живопис във Великотърновския университет, при проф. Станислав Памукчиев. Десетина години преди смъртта си се завръща във Факултета по изобразително изкуство на университета като доцент и обичан от студентите преподавател по живопис и изкуствознание. По-рано специализира в академията „Репин“ в Санкт Петербург, а през 2000-та година – в Сите интернасионал дез’артс в Париж. През по-голямата част от краткия си живот беше преподавател по живопис в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен. Дългогодишен и деен член е на Съюза на българските художници, председател на Представителството на СБХ в Сливен.

 

Творчеството на Йордан Парушев мисля, че не е изследвано и анализирано в дълбочина, в цялата му пълнота и пълноценност. Забележителни са постиженията му в живописта, колажа, модернизма, абстракционизма, минимализма, в пластиката и иконописта. Той разработи своя собствена техника на колажа, с напластяване на различни видове полупрозрачна хартия без допълнителна боя. За колажите си използваше стърготина, велпапе, дървесна кора и естествени материали. Една след друга, откриваше шумно одобрявани изложби в София и в страната.

 

Приживе успя да направи много самостоятелни изложби в Сливен, София, Русе, Пловдив, Велико Търново, в Полша и Норвегия, в Дейвис – окръг Сакраменто, САЩ, Гийсен – Германия и в Париж. Десетки са участията му в общи национални и международни изложби, пленери и симпозиуми, от които се завръщаше възторжен и вдъхновен, и разказваше, разказваше. Дълъг е списъкът на наградите и отличията му, между които наградата за живопис на Международното биенале на хумора, сатирата и изкуствата в Габрово през 1989 г., наградата на СБХ и Националния симпозиум „Изкуството на колажа“ в Пловдив през 2001 г., Наградата за живопис на националната изложба на художниците педагози във Велико Търново през 2005 г., наградата за живопис на международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ и Юго Вутен на Третото биенале на малките форми.

 

Йордан Парушев е Почетен гражданин на Сливен. Три пъти носител на наградата „Сирак Скитник“ и лауреат на Голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на община Сливен за 2006 година. Негови картини притежават Националната художествена и Софийската градска галерия, галериите в Сливен, Русе, Шумен, Разград, Плевен, Смолян, Добрич, частни колекции в Русия, САЩ, Холандия, Франция, Гърция, Германия, Белгия, Корея.

 

Художникът Йордан Парушев вървеше стремително нагоре, към върховете на изкуството, когато животът му беше трагично прекъснат от автомобилна катастрофа. Неговата спътница Мариана Янкова, синът му Деян Парушев, сестра му Вълка Парушева пазят ревностно спомена за него. Създадена от близките му хора, регистрираната в Сливен и в Париж Фондация „Йордан Парушев“ организира инициативи в памет на художника, създава архив и участва в изложби, фестивали и форуми с негови творби, организира национален конкурс за млади автори на името на Йордан Парушев.

 

Когато говорим за творец, преминал в отвъдния свят, все отнякъде надничат думите, че „Животът е кратък, а изкуството – вечно“. Преобладаващо успокоителни, ако не са изпълнени със съдържание. Изложбата в столичната галерия „Квадрат 500“ тази година беше посветена на 60-годишнината от рождението на Йордан Парушев. Проектът на инициативна група от фондация „Йордан Парушев” и приятели се осъществи със съдействието на Националната художествена галерия. Показаните творби, платна, пластики и асамблажи проследяват творческите търсения на художника в последното десетилетие от неговия живот. Всяка от представените творби е озарена от светлината на своята идея, емоция, преживяване, илюзия, мечтание или мълчание, но изпълнена с вдъхновение, стил, усет и всичко, изпипано до най-малкия детайл. Йордан Парушев посмъртно доказа, че е съвременен художник новатор с високи художествени принципи и завиден естетически вкус. Голямото преимущество на истинския творец е, че изкуството му го надживява, за да продължи да разказва на хората за безкрайността на човешката мечта за красота.

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев