Община Сливен

Соня Келеведжиева с вълнуващо писмо до кмета на Тараклия Сергей Филипов

------------------------------------
20.12.2018 / 15:22

Соня Келеведжиева е изпратила вълнуващо писмо до кмета на Тараклия Сергей Филипов:

Уважаеми г-н Филипов,

Прочетох с тревога написаното от Вас в социалните мрежи. С тревога следя коментарите в медиите за „цената на българското гражданство“. Трудно е да приема фактите, трудно ми е да се съглася с бездействието на българските власти, но още по-трудно е да приема Вашето „Сбогом“, изречено за България. И хиляди въпроси заразкъсваха мислите ми- въпроси, които ме изгарят, не ми дават покой /и като човек, и като българин, като един от създателите на Обществения съвет за сътрудничество с бесарабско- таврийската диаспора в Сливен/.

Разбирам огорчението Ви, защото Ви познавам и зная каква дълбока любов, какви съкровени чувства изпитвате към българската земя и хора. Разбирам болката Ви на човек, който милее за прародината си, който десетки пъти е посрещал българи на входа на Тараклия с хляб и сол, с български песни и хора, а на входа на България му е отказано гражданство.

И знаете ли, г-н Филипов, иска ми се високо, като Йовковия Вълкадин, да извикам: „Кои са тез, дето съдят на хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, има ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат, като всички хора? Как може да се тегли граница ей тъй е, дето се случи - да оставиш гробищата в една държава, а в друга - близките на умрелите? Да тръгнеш да идеш при брата си, сина си да тръгнеш да видиш - и да те срещне някакъв си чужд войник, дошъл кой знае от де, да насочи срещу ти пушка, нож и да каже: "Назад!" У дома си да си, и да те пъдят. Как може да става туй, господи, как? Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири?“

С днешна дата се питам: Има ли цена любовта към България? И как се убива любовта към род и Отечество? Ако на българите от Молдова и Украйна, хора исторически свързани с България, запазили и до днес имената на родните си села, съхранили език и вяра, българския си дух и корени, фолклор и традиции, съхранили в най-мрачните и трагични времена българската си идентичност, не се даде възможност да заявят българската си принадлежност, тогава на кого ще бъде дадено това право? Ако историята им е отредила друго, ние можем ли да променим това?

Уважаеми господин Филипов, споделих всичко това и с Вас, защото искам да повярвате, че има хиляди българи, които Ви подкрепят, които обичат братята и сестрите си от Молдова и Украйна. Споделям писмото си и с моите български приятели, защото съм убедена, че е нужно да прочетем отново страниците на родовата памет и да помислим за нашата културно-историческа мисия, да помислим за човешкия ни дълг към бесарабските българи, които живеят с надежда да се завърнат в своята прародина.

Не казвайте сбогом на България, въпреки огорчението, въпреки раната, г-н Филипов! Многострадалната майка Родина обича всичките си синове и дъщери, където и да са по света. И вярвам, че администратори, посредници и търговци на надежда не могат да убият любовта Ви към българската земя и хора.

Знаете ли, още звучи в ушите ми „Хубава си, моя горо“, с която ни посрещнахте в Тараклия. Не мога да забравя нито топлия български говор, нито сълзите от радостта на побратимяването на Сливен и Тараклия. И, мисля си, като Ви познавам, и Вие не ще можете да забравите България, която Ви обича, не ще можете да забравите приятелите, които споделят болката Ви.

Не казвайте сбогом…

И нека Ви полази/както казва народът ни/ любов и добро на Игнажден!

 

Соня Келеведжиева

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев